Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389.6K results
Облак
🇧🇬
Аз като бавен облак преминавам
в очакване на идващия дъжд...
От мен следи в небето не остават,
но с гръм внезапно идвам изведнъж..
А друг път просто слънцето аз скривам ...
СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят. ...
От истини, разпънати на кръст,
във лоното на простото желание,
животът си отива без финес -
животът ни - мечта и колебание.
Метафизично ражда своя свят - ...
Има ли смисъл въобще да говорим,
когато с очи се разбираме?
Тъгата, притихнала отнема дъха ни.
Нахлуват сенки, човешки в съня ни.
Натрапчиви мисли терзаят душите ни. ...
Ти късно дойде във живота ми, бързо си тръгваш -
далеч да отидеш си всяка секунда готов.
И в огън изгарям, или пък си просто замръзвам,
така не разбрала дали пък това е любов.
За миг промени ме и сякаш това е съдбата, ...
- Сега, сине, аз ще си тръгна, а ти внимавай какво ти казва Ани. После, след като свикнеш, ще си бъбрим с теб колкото ни душа иска – и жената с роклята на цветя се стопи.
Част втора
Ани се изправи, поприглади поизмачканата си ученическа униформа и го
погледна в очите:
- Убеди ли се? И с мен беше так ...
Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг, прекаран с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака, без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за ...
Взираше се в лицето й, от което бяха останали сякаш само очите. Толкова се беше смалило, че те изглеждаха още по-големи. Под тях имаше дълбоки тъмни кръгове. Закръглените й скули се бяха стопили и розовият цвят бе станал жълтеникав. От очите й закапаха сълзи и той я прегърна. Ръцете му усетиха тялот ...
Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?
Пътища без светлини, ...
Тъй както се яви в живота ми, така изчезна,
като дъжда във лятно утро отшумя.
В сърцето ми остана страшна бездна,
в очите ми се спусна тъмнина.
След теб си тръгна слънцето, което ...
Реших аз един ден, че ще ходя да се записвам в университет. Гимназията криво-ляво я избутах, ама ей на - за висше се настроих. То хората казват "било модерно" пък и не можел бил човек без него да проспИрира. Та качихме са на каручката аз, мама, тате, баба, деде и лелинчо. Тате рече, че знаел няк'ва ...
Не знам
Не знам какво да правя с тази обич.
Дойде отникъде - невинна и случайна...
И дълго аз със себе си поспорих.
Не съм наивна - зная го отдавна. ...
Събрала в шепи звезден прах от вечността,
пътуваш във космическата тишина...
Лъчисти хиляди души бродират твоя праг.
Там времето на Орфей и Евридика спи,
ти будна търсиш брод и бряг...