Светът е помъдрял, но нелогичен.
Намери ли сама любов такава,
която обич светла да ти дава
и още много, много топлота?
Не виждаш ли, че разумът не стига ...

Когато човешката правда голяма
поемем на собствени длани
и тръгнем към слънцето, нека да няма
напусто оставени рани!
Когато по тази гореща пътека ...

Всеки човек има право да бъде обичан... всеки има нужда от любов!
Има нужда да знае, че за някой той е целият свят... че някой брой всяка изминала минута без него и чака с трепет всяка следваща среща, със свито от радост сърце и подкосени колене! Всеки иска да знае, че има човек до себе си, който за ...

Някога се събуждах безцветна
и шарех по себе си с почерк нелеп
усмивки и чувства с бои мимолетни.
Някога беше.
Сега имам теб. ...

И си мислех, че за тебе съм трудно понятие,
непреглътната болка и спазъм отляво...
Незапомнено вчера и отминало утре.
И... пътека, потънала в скреж, на разсъмване.
И се питах, и питам се още - ...

Стихът във страх не може да живее -
той ражда се във нежна светлина
и думите му - детско-бели -
пробуждат любовта.
Страхът във стих не може да живее - ...

"Стоп! - светна сигнална лампичка в главата ми . - Откъде-накъде кучета и то - зелени! Навярно това е той, моят човек!"
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече ...

От живота си тръгна и ти...
Безутешно жена ти ридае.
Казва тя, че я страшно боли -
за другаря, човека... Така е!
* ...

Недей целува лунните лъчи!
Брега безлюден пак в нощта огряват
очите ти. Да мамиш с думи ти
недей! Целува лунните лъчи
морето, тайни им шепти... Мълчи ...

Пътят към Ада
Раждам се и вече съм на колела,
с плач посрещнала света.
Раждам се и трудно бих могла
да избягам от греха. ...

Ролката се завърта отново.
Отрежи! И пак нова видеолента.
Ти сам режисираш филма си!
Но кога ли си следвал режисура,
или дори актьорско майсторство? ...

Когато събранието приключи, началникът нареди на един от униформените да се свърже с петимата заподозрени и да ги уведоми, че ще бъдат извикани на разпит. На друг заповяда да се обади, където трябва и да издейства заповеди за задържане, ако е необходимо. „Някой може да реши да не съдейства на разсле ...

Приключението
Автобусът летеше по пътя като бяла чайка. Пътниците весело разговаряха. Марко стискаше кормилото на новия Мерседес-Бенц Ситаро - автобус по маршрут София-Варна. Моторът пееше. Всички уреди на голямото командно табло показваха нормална работа на системите. Шофьорът весело си тананикаше ...

Какво стана с мен?... Какво стана с онова безгрижно момиче, което започна нов живот и очакваше всички нови неща с такъв трепет?... Къде отидоха надеждите за красивите моменти, които ме очакват?... Сякаш всичко в мен се преобърна, сякаш виждам някаква нова личност в мое лице. Личност, която вече не о ...

Заедно бяха в нощ и в ден,
но днес е денят на раздялата -
сърцата обвити са в мрака студен
и тръпки пролазват в телата.
Разделят се две пламтящи сърца, ...

В гората
най шавливи са кошутите –
рогата на елените са най-големи.
А непосредствено след тях –
сърничките: ...

Цвят от магнолия ®
Легло, покрито с черен сатен,
върху него цвят от магнолия.
Тяло без дъх, кинжал посребрен...
Той пък до него защо ли е! ...

Този стих посвещавам на единствения човек, който ме дари с надежда и Го моля, никога да не се предава! Благодаря ти!!!
На Г.
Аз не зная защо те обикнах,
като слънчев лъч надежди родих
и със твоята нежност привикнах – ...

Разтворил си прегръдки като блудница,
да погалиш нова свежа плът,
завлякъл всички в твойта лудница.
Нали към нея води всеки път?
С какво ги мамиш, с красотата ли, ...

Радост и тъга, болка и лъжа,
слънце и луна, вятър и мъгла,
редуват се в човешката съдба.
Редуват се сезоните,
редуват се чувствата, ...

Не винаги под слънцето ще скиташ,
не винаги с крилете си небето ще достигаш.
Не винаги животът ти ще бъде песен,
но понякога е нужно да се запиташ
живот като живот ли щеше да бъде, ако беше лесен? ...

Гледам, гледам. И пак гледам. Е, не! Ще ме прощавате, ама моето дете е най- послушно. Ето, кога да мина покрай детската градина - всички деца тичат-беснеят, моето си седи послушно на пейката до госпожата. Чак си е навело главата от ангелска смиреност. А очите му едни такива влажно кротки като на тек ...

От сърцето ми капе кръв,
стича се по ръцете ми...
Грях имам пред теб, моя любов,
че още си тук, в сърцето ми...
От пепелта на изгорялата ни любов ...

Аз днес пред тебе коленича
и моля ти се, майко свята,
че аз съм майка и те вричам,
пази ни от зло на земята...
И моля се, скръстила длани, ...

ВИСОКО
Високо е бравата на вратата,
не стигам сама да отворя,
ключът за лампата - на стената,
шоколадът - в секцията скрит. ...

Първият ти поглед още
потопи се надълбоко в мене
и тогава в първата минута
аз поисках да ме вземеш.
Дни наред те подминавах ...

В дъното на многолика гара,
в ъгъла до кофата с боклук,
една несбъдната мечта догаря,
но кой ли го е грижа тук?
Под купчина от дрипи и парцали, ...

ОТМЪЩЕНИЕ
Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. За един съм много стар, а за друг в разцвета на живота. От горещината едва вървя. От шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам, напразно търся лек – нещо да ме направи голям мъж ...

СЕКСЪТ КАТО ПРОДУКТ
Отдавна е ясно, че колкото повече нравственото изискване се намесва в хорските дела, тоест приеме формата на морал, толкова то вече не е в състояние да даде точни указания на човека как да постигне достижимото добро. Ако моралът бъде обкръжаван все по-плътно от безброй нравствени ...

Път до никъде -
черен е, просто свършва.
Път, като живот.
Вятър. Слънце. Дъжд.
Времето си играе, ...

* * *
Късен следобед.
Някой вари ракията си.
Чак до мръкване.
* * * ...

Там, където чувствата горят,
там, където ласките ни мрат,
там приключва нашата любов
и остава просто ярък спомен
за времето, в което заедно сме били, ...

Нямал си шанса
любовта да ти помага.
Нямал си късмета
да те прегръща топлина.
Нямаш време ...

Дали това е пак дъжда,
почукващ по прозореца ми плахо,
или пък нечия ръка
ме вика тихо?
Дали това е моята тъга, ...