Тя ме целуна. Вятърно.
Остави отпечатък от крилото си.
В татуиран сън. Цветен и лек.
Прозрачните коктейли са леки.
Разбъркани с малко стихия ...

"Мила мамо,
Прости ми, че си тръгвам! Обичам те!"
Твоя Елена
Подпечата го с целувка, а сълзите не спираха да се стичат по страните й. Искаше й се да разкаже всичко на майка си, искаше й се да има сили да го напише. Искаше й се всичко да бъде като преди и него да го няма. Но той бе тук и майка й се п ...

Аз знам какво си ти за мен -
вкусът на утрото, на слънчевия ден,
за мен си всичко на света
щастлива съм, че си до мен сега.
Може би пропуснахме много неща - ...

Потънах във дъгата на очите ти
и не искам да изплувам,
в цветове превърнах и мечтите си -
цветна обич ще рисувам.
За очите ти ще бъде синьото - ...

Пресеква ми дъхът.
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените - ...

спомняш ли си датите във календара
съхранили миговете на надежда
дали ни емоции и чувства
които в настоящето разнежват
вярваш ли че цифрите арабски ...

Небето се натъжи.
Доплака му се
от страданието
на Земята.
Клетницата Тя - ...

Слънцето рие с копито
върти земята
водач на бели и черни коне

Откриха го привечер. В задния двор.
Висеше обесен, с изплезен език.
Под стария орех. Небръснат. С отворени
очи. От съседите някой извика
полиция. После линейка. Набързо ...

Дори когато падне в пропастта
и я окалят с мръсните си длани,
тя няма да целуне глупостта -
милост от палача да измоли.
Това е силната жена ...

За мене дали ще имаш тази нощ
само частица време... до поискване?
Не за любов... за нея нямам грош,
а и опасна е, и води към залисване...
Вече не съм онази същата в която... ...

Понякога сме тъжни,
ей така!
Топка се е свила
под сърцето.
Помръкнала усмивка, ...

Не съм ти вече морски бряг,
та стъпките ти нежно да ме галят,
седефено бродирани звезди
небето синьо вечер да запалят...
Не съм ти вече пристан аз ...

Във скута ми със нежност ще си скрито,
и там ти ще изплачеш сълзи малки,
с краченцата ще риташ, как ще риташ,
повтаряйки ноктюрно „Татко, татко...”!
Тихо като вълна ще те полюшна, ...

Като във филм,
с лош сценарий,
вървим -
Народ
от бездарници, ...

Вървим по пътя...
Задминаваме улици и хоризонти нови.
Питат ни защо сме голи?
Къде са нашите крила?
Затова вървим по утъпканата красота. ...

Досега не исках да споделям този странен свой проект/песен(?), но някой беше попитал кога пак ще ми чуе гласа, та, поласкана, естествено, от интереса, се престраших :)

И така, мили деца, след като дядо Фикри не успява да получи инфаркт заради инфантилните си внуци, днес е доста по-добре здравословно след успеха на Инджи с новата колекция, даже, мисля, беше леко накъркан, но това сценаристите умишлено пропускат, поради факта, че той е главна патриархална фигура, на ...

Дойде събота. В Иен махала срещу църквата Света Петка, сума ти милет (народ)
от Пловдив и селата прииждаше на мейдънлъка.
В църквата беше тихо. На пангала близо до колоната, баба Митра с треперещи ръце отброяваше пара по пара и подаваше лоените свещички. Презвитер Грую с дълъг филон бавно и тържеств ...

Ивета и Филип не пропускаха възможност да се видят. Насаме. Продължиха да се събират с приятели и се правеха, че нещата си вървят по стария начин. И явно добре се справяха, защото никой не заподозря промяната. Само някой от време на време подхвърляше дежурните закачки към Филип, че очите му светят и ...

Някой ден
Едно момче, един-единствен си ти,
едно дете, очи бистри, пълни с мечти!
Под едно небе, небе пълно със звезди.
Две ръце, разделящи се... ...

- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тог ...

Моите очи твоите в тълпата съзряха,
настъпих те, казах „извинявай ”,
чувства отдавна забравени назряха,
моля те, не ме приземявай!!!
Две тела в страстен танц се завъртяха, ...

Зелен сън във зелено утро.
Остана всичко вчера.
Днес ще вдигна щорите.

Покорена ®
Над мислите си власт аз нямам,
в миг политат пак към теб...
и ускоряват в буен ритъм
чувствата в моето сърце! ...

НЕСТИНАРКА
Привечер е. Потъмнява небето.
Звездите червени изгряват.
В земя се превръщам,
звездите - в жарава. ...

Мила, годините се навъртяха...
Свършва пиесата и от сцената трябва да слизам.
Животът престава да бъде живо театро -
прилича все повече на телевизор.
Светът, естествено, няма да свърши. ...

Небето се препълни.
Звездите неизгрели,
потънаха в безвремието.
Луната изкрещя.
Ехото разцепи кръста, ...

КАКВО ОСТАНА
Любов раздавах с пълни шепи.
Последната я грабна черна врана.
Днес не виждам със очите слепи.
Сега се питам, какво остана? ...

Конярчето принцесата залюби
и тайничко надничаше отзад.
Там, в двора с много пеперуди,
бе целият му малък свят.
Веднъж видя красивата принцеса ...

Морето е обидено. Казаха му, че ще пресъхне... И то се вгледа надалеч...
Там, в средата, стърчи кулата на двореца. Това стърчане как... о, как обичаше то... да усеща... твоето... желание...
Мисълта отива в двореца. В който има хиляда спални...
Ето една... където канещи открехнати розови завеси ту пр ...

Върви, народе!
Върви, народе! Изгори!
От гняв и завист съсипи се!
И нека слънцето от наште дни
не свети… а небето да увисне! ...

Силен и непобедим е в тебе духът...
никога не си уплашен, уязвим -
ти си господар на съдбата -
неподвластен, нерушим!
Никога недей да коленичиш, ...

Един ден (запечатан в ума ми чисто и ясно) ти ме попита: " Искаш ли ме? Желаеш ли ме? "
- "Искам те!" казах аз... Не казах, а написах.
Бавно, с бучка, заседнала в гърлото, пишех го...
Очаквах реакция! Очаквах изблик на чувства!
Не знаех какви. Дали гняв, страст, отхвърляне... Не знаех, но исках го! ...

Изгубих се в твоите очи.
Усещам как до болка ме пронизват.
Но нека с такава болка ме боли.
И нека всичко в мене да изпиват.
Изгубих се в твоите очи, ...

Иска ти се да заплачеш от горчивина. Но не можеш. Най-много една-две изтормозени сълзи и това е. Сякаш би помогнало. Горчивина. Сякаш прелива. Отвсякъде. През носа и ушите. Като че изгаря гърдите и очите ти. А всъщност е гняв. Разяжда те сякаш си ял жарава. Не можеш да дишам. Въздухът, който едва пр ...

Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта, ...

"В очите ми пустинята остави сухи белези", В. Георгиев – Pobeditel
("Утоляване на жаждата")
Пустиннико,
чух стъпките ти тежки.
(Смутиха и съня ми, и нощта.) ...

- Ерик обещай да си тук завинаги! – гласът на Брина влиза, а тя се мотае из отвъд-Стаята. Ерик, с търпението, присъщо на някой, готов ей сега да избухне, я изчаква да влезе при него. И избухва.
- Какво?!?
- Е, не се сърди! – тя го потупва по рамото. Сяда до него на пода. – Поне във вечерите, когато ...