всяко утро е надежда
че през настъпващия ден
да събера пясъчните си мечти
ще съумея
и те като живак ...

Тишината отдавна крещи.
Няма ли кой да ù каже да млъкне?!
Насред стаята с бели стени
чупи своите старчески пръсти.
И когато намери ключа, ...

Спомен - ”Искам да бъдеме заедно, каквото и да ми струва” - чува своите думи. ”Какво искаш от мен, за какво съм ти? Аз нямам нищо, остави ме на мира! - отекват и неговите - Искаш ли да се любим?” ”А ти, само това ли искаш?”. Той свива надолу устни. ”Не, искам и ти да го искаш!” ”Обичаш ли ме?” - пак ...

Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в ...

Разтегна се понятието за смисъл.
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра? ...

Създател се нарекох.
И думи нежни
в материя превръщах.
От кармакома в еуфория,
пренасях мислите си. ...

Рано сутрин страхливо мечтая.
Безнадеждно почти. Сякаш светлото
като вятър ще мине през стаята,
а е толкова странно приветливо.
Може би и не съм се събудила, ...

Песента се прокъса
в средата -
там, където й беше сърцето.
Полетя и... увисна
от ръба на скалата; ...

Кошмар или жестока реалност?
Един ден той си замина и аз останах сама. Дълго гледах след него и исках да викна "ела". Край мен минаваха хора, забързани за свойте дела. Никой не осъзнаваше, че аз се чувствам сама. Заобиколена от толкова много хора, но сякаш бях съвсем сама. Все едно нямаше никой.
Цар ...

Някъде, зад девет планини,
в девет пещери,
с девет ключа,
скрила бях от себе си дори
чувства и мечти, ...

Днес си купих биде.
Да си подмивам мръсното битие,
което, както изглежда,
да се оправи скоро няма надежда.

Всяка лоша дума
забива се като трън във мен.
Пробожда ме надълбоко, но помни,
ще страдаш и ти някой ден.
Всичко в живота се връща, ...

Тази вечер не мога да заспя. Не е кошмар, дори не е безсъние. Чувство е. Геометрично.
Като страна от равностранен триъгълник съм. Аз, той, тя... Лошото е, че може да се окаже и шестоъгълно. Много ме е страх от неправилните геометрични фигури с безброй страни...
Непозната съм в чуждите светове. И тук ...

(Самодива и CAMCOH)
Облякох ризата зелена,
закичих пролетни цветя,
сега съм чудна, пременена -
хилядолетната гора. ...

Нежно заспала
в облак от коприна
плаче есента.

Когато...
Когато си отива вечерта
и струните на плачеща китара
партнират си с едно пиано старо
и друга, друга вече е нощта... ...

Да бъде трябва власт на народа,
Електората демек на власт е,
Мен по-ми мяза на вutterbrot-а;
Отдолу – demos, отгоре – каста,
Която лапа и пълни гуши. ...

Сърцето се къса от болка жестока,
в очите напира единствено плач -
намерих безмилостен нежен палач
в лицето вълшебно на фея висока.
Кажи ми за мъка какъв ще е срока, ...

Муха
Насекомо нахално,
изтребвано безжално,
но много не стига,
докат’ се набута ...

Забранено! Стой!
Не можеш и не искаш?!
И да заключваш, и да чукаш,
и да забраняваш
- и какво от това - къде сме ние? ...

Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...

- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...

На дъщеря ми®
Обичай хората, които те обичат,
останалите ти недей мрази!
Бъди добра, бъди човечна,
не причинявай никому злини! ...

Едно фалшиво обещание
почти съм си измислила,
почти съм нарисувала тъгата,
почти съм сплела мислите си
в дълги криволици, ...

От погледа ти нежно разтопен
във мен се влива страст и ме потапя,
очакващ да почувствам тялото ти, запленен,
отварям аз без страх вратата към греха.
Очите ти поглъщат жадно всеки мускул, ...

ПИР
Завихрен от зла фъртуна,
от бури разкъсан, свлечен.
Прозвънвам като струна,
останал в ръцете на предтеча. ...

Когато се усмихваш, си добър –
(това е най-човешката проява).
Дори да имаш някакъв кахър,
забравяш го и по-леко ти става.
Усмивката е прошка, обич, радост... ...

Без умора преследвах те, спорех и с бога,
усещах, че всичко ще е поредна история,
но исках и чувствата силни изпитах.
Имаше смисъл в това и опитах.
Имаше смисъл да претърсвам със поглед ...

Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...

Отиде и тая зима.
И пролетта ще зачеркнем.
Ако не ми се размине,
ще трябва да вземам мерки.
Не да те мисля задочно ...

Влюбеният поглед е съвършен.
Неустоим изглед.
Изящен с незабравимост покрит.
Показва нежност поетична.
С любов се е отдал чиста. ...

Свят прекрасен,
свят вълшебен,
красота има в теб,
но няма кой да я види.
Свят на минало, ...

съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите ...

Простих всички грехове.
Мечтая и летя.
Като мигване ще си отида.
Тихо, като сълза.
Не моля за спасение. ...

Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...

Къде сте днеска, нявгашни другари,
момчета и момичета добри,
във спомените пак ви виждам млади -
с коси развети, с грейнали очи.
С тела изправени като тополи, ...

Какво е любовта?
Твоите верни очи ли са това?
Не е ли плитката бабина в раклата?
Не е ли тихата твоя сълза?
Или, може би, е болката насън? ...