Влизам в тази празна стая,
обръщам се ключа си да оставя...
Виждам отражението на луната
и се сещам за онзи ден в гората.
Бяхме аз и ти двете, ...

Аз живях през всички останали
минути,
в които ти се криеше, Любов.
Вървях, а крачките ми са мълчали,
търпеливи, ...

Животът е един и е такъв, какъвто сам си го направиш, живеейки, разбираш какво е добро и лошо, животът е един, а грешките в него - много. Трябва сам да се научиш да преодоляваш лошите моменти и трудностите по пътя си, защото те ти дават сили да продължиш напред, правят те по-силен.
Специално за Милс ...

Вече има дни
в които само веднъж мисля за теб
само веднъж
като падаща звезда
небето на мислите ми минаваш... ...

Ти, който в нещата се криеш,
във въздуха който мълчиш,
ти, който душата ми пиеш,
с две тъжни очи.
Ти, който си дал имената - ...

Пит излезе на улицата, зави зад ъгъла и колебливо се огледа. Не му се искаше да се прибира. Не и докато не се успокоеше. След такава среща с Мел се чувстваше размътен. Особено след такъв сериозен разговор. Винаги, когато тя го потърсеше, той можеше безпогрешно да определи какво е настроението ù. Нап ...

Голям ден, голяма драма
Един слънчев лъч, нахален като катаджия, ме тормозеше настоятелно от няколко минути. Известно време се съпротивлявах упорито като притиснат в ъгъла боксьор, но накрая хвърлих бялата кърпа и се предадох, отваряйки очи. Едва не подскочих от изненада, когато първото, което съзря ...

Когато нечие присъствие
толкова ти липсва, че този някой
е непрекъснато във мислите ти,
за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;
когато телефонът глухоням ...

Навсякъде си с мен!... Защо?...
Като черна сянка ме следиш...
Сълзи се стичат... Но за какво?!...
Питам те! - но ти мълчиш,мълчиш!...
Пробождаш с нож ти моето сърце, ...

- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джез ...

Има си една къщурка,
тя нарича се шушулка,
във редичка подреден,
а на цвят е той зелен.
И въздишам тежко - ах, ...

Затварям си очите,
за да не те виждам.
Затварям ги, но сърцето ми
още те усеща.
Иска нежно да те докосне ...

Как искам да започна отначало...
от мислите си аз да те изтрия,
но образът ти в мойто огледало
преследва ме - не мога да се скрия...
Годините със теб да преживея... ...

Вече седмица навън вали,
години седем минали са и безбройни дни.
Тротоарът чака ме да тръгна,
поредната ще бъда, ако се подхлъзна.
Дори очите ми затворени ги виждат, ...

Малко предистория:
Миа :
- Mарко, побързай, дарлинг - закъсняваме за партито около басейна! -подканям аз юнака на шофьорското място и потропвам нервно с крак.
- Миа, скъпа, в задръстване сме - да не съм Батман!
- Марк, Лажова каза, че ще има и стрийп-покер - измисли нещо! - казвам аз с надежда, че н ...

Докога ще съм просто играчка
в чуждите... студени ръце?
Докога ще позволявам да ме мачкат
лицемери... без душа и сърце?!
Докога ще съм кош за отпадъци - ...

Не намирам смисъл. Смисъл да живея… смисъл да обичам… смисъл да се надявам... да искам… да продължавам. Вървя сама без път, без идея или поне мисъл, която да ме крепи. Разпадам се. Разлагам се жива. Няма тъга. Няма смисъл. Няма любов. Няма желание. Няма мечти. Няма нищо… Тъмнината е нещото, в което ...

Единственото, което мога да загубя е ...себе си,
излизайки от затвора на илюзията...
Единственото, което мога да спечеля е свободата,
загърбвайки пределите на разумното..
Философията се ражда в движенията на предметите във въображението на човека, а не в реалността му. Който се движи, докато стои, з ...

на Канибалчо
Няма да им се размине!
Днес ще набере къпини.
С малка кофичка в ръката
тръгна Борко край реката. ...

Шах и Мат
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „ ...

ПАРАДИГМАТА
"Длъжни сме да пое­мем
към неизвестното.
В познатото се провалихме напълно."
Мерилин Фъргюсън ...

ВЕТРОВЕ
Захвърлен съм на далечен бряг,
душата ми безветрие зове.
Но как да спра забързания бяг -
носят ме бездомни ветрове.

Вампир
Снежнобяла кожа,
леденостудена.
Прелест - невъзможна
и очи червени. ...

Беше зима. Пръстите тръпнеха -
до прозореца пишех писмо.
По стъклото каймачено-гъсто
разцъфваше снежно везмо.
Гледах нежните, бели рисунки ...

Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...

Войн
... Обичаше го Сабята!
Обичаше го Битката!
Обичаше го Старата Земя,
но само Бронята, ...

Парченце щастие ти на ближния подари.
Дай му част от себе си ,не се жали .
И той човек е както теб и мен ,но
съдбата наказала го е строго ,отнела
му е чувството любов ... ...

Много дни... много нощи вървях...
Много сълзи... много болка излях...
Много мечти... много надежди погубих,
но разбери... в мене доброто пробудих.
Първи бе ти.... пръв срещу мене застана! ...

Защо умират рано хубавите хора?
Кажи ми Боже, моля ти се от сърце!
А после близките им трябва да се борят
и да събират всяко счупено парче.
Дали отиват в небесата, ...

Позволи ми да ти подаря звездите –
разпилени, грешни и невиждани.
От небето в своя сън плених ги.
Всичките на тебе са обречени.
Коя съм аз ли? Питаш се, не знаеш. ...

Орисана красота
В красотата ли съм влюбен,
или в прокълнатата съдба -
да е далече любовта ми,
дори да е до мен сега… ...

За божури
Кой ме вика - мамо, ти ли?
Китка да откъсна от божура,
спускам се към тебе босонога,
а в небето слънцето прежуря. ...

Есенно признание.
Дървото прошумоля на вятъра:
"Ще ти се отдам вселистно!"

Червило -
дискретно.
За беззъби усмивки.
Остри токчета.
Макар... ...

Сине, когато някога затворя си очите
и мрак попари моята душа,
не искам да ме помниш със сълзите,
а с ведрата усмивка на уста.
Сине, когато някога затворя си очите, ...

Христо не закъсня. По някакъв начин беше намерил номера на мобилния ù телефон. Той вървеше към „тяхното” заведение, а тя вече беше там, когато ù се обади. Почти беше сигурен, че ще я види на познатото място – беше обяд; време за любимата ù салата и обедното кафе. Но все пак искаше да я чуе, за по-си ...