Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна за кръчмата на Моралията, той престъпваше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлата си храна.
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един ...

Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...

Птича серенада
буди тишината.
С трепетна наслада
пълни сетивата.
Влюбен в хора чуден, ...

Направи ми гердан от ръцете си сплетени,
а на кръста ми пояс сложи от листа,
заведи ме в колибата под ветровете,
дай ми храна, напои ме с вода.
Направи ми обувки от твоите длани, ...

Този дъх ще опива от обич
на разцъфнали майски лъчи,
ако спреш под салкъмите бели
и погледнеш във мойте очи.
Там ще видиш звънци натежали ...

Обречен на остатъци от ласки
и на безброй самотни часове,
залъган с обещания неясни,
погълнал всички мои грехове
ти пак стоиш до мене неизменно. ...

Не искам утре да умра -
сърцето ми да спре да бие.
Не искам утре да умра -
от чашата ми друг да пие.
Не искам да затворя аз очи ...

До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?
До гуша им са чашите, разлети от русалките. ...

Равновесие
Непрекъснато търся равновесие
между времето и себе си…
Времето натрупва… мисли…
като раздиплена вода… ...

Отражения
Този толкова стар булевард
с дървета над хора и грижи,
как е павирал целия град -
сиви мисли цветното движи. ...

Заслушай песента на птиците,
щом пролетният вятър те повее.
Отдай се сладостно на мислите
и всяка птица за теб ще запее...
И в лятото притихвай с птиците ...

Обичта ми
като пеперуда
ще те търси – крехка и ранима;
плахо ще докосва
и застива ...

Аз съм калинка
на лист боровинка,
на твоите въпроси
отговор нося.
Пак съм детето ...

Без сълзи, без глас и без утеха
разраства се у мен онази скръб,
мечти разхвърляни на вси страни -
ненужни са, подправени с много кръв...
Без място, без душа и без очи ...

Света поглъщаш, чаша вино
ти дава за нощта кураж.
И здрачът те рисува в синьо
като мираж, като мираж...
Докосвам те с ръце и устни. ...

Тичай, конче, скъсало юздите –
срещу бури, срещу ветрове.
Нека твойте огнени копита –
да разтърсят тези светове.
Тичай право срещу хоризонта. ...

НЕ ИСКАМ
Навън е тиха лятна вечер,
а под звездите стоя си аз сама,
сама с мечтите.
В небето се заглеждам и търся, ...

Ще те намеря
Днес времето е блудкаво без тебе.
Добрите думи превърнаха се в нищо.
Сърцето ми е будно, но е съкрушено.
Все няма кой да пали моето огнище. ...

Откровено.
На фаза съм - хронично влюбен,
мотивът е рефрен.
Фантазии с мелодии на епос
преследват ме от ден за ден. ...

Нови чувства, неочаквани
трепети, бързи, сърдечни,
достига до мен погледът твой,
изпълнен с блясък и покой,
с пламък горящ, от света отдалечаващ. ...

"Туптящата витрина"
Угасна и поредната сълза
в дъното на моята душа.
Свлече се като коприна
върху туптящата витрина... ...

Лудост и любов
Тя вървеше през осветените от уличните лампи улици на тихия град. Целта ú беше парка близко до нейния дом. Приближаваше изгревът. Небето беше огрявано от майската луна и от многото избледняващи звезди. Любимото ú време за разходка. В далечината си виждаше изгряващото слънце. Огромното ...

Отново бе потъпканата мила,
загубила по пътя си целта,
събудила, а после загасила
бе пламъка в поредната душа.
В началото бе толкова красива, ...

Когато те видях отново,
хладна тръпка мина през мен.
Усетих как ме привличаш горещо,
на мига се влюбих в теб.
Потънах в твоите очи, ...

Пробуждам се в съня си
възбудена и влажна...
Нашепвам със гласа си
недей, не тръгвай още!
Протягам аз ръцете си ...

В зениците ми твоите очи
се спират –
искрици слънчеви блестят.
В зениците ми утрото
роса събира - ...

Любовта е болка,
а болката е живот.
Потънал в тази клопка -
ограбен, изоставен, на душата роб.
Жално и тъжно сърцето ридае ...

Поемата на мойте дни сковани
дълбае сто дъна на процепи в тебе
и думите ми разбрани – не разбрани
треперят из въздуха около мене.
Сто пъти молих те да спреш на време ...

В моята стая влязоха стъпките,
бавни, неритмични, провлачени
като стар блус, плачещ за нечие сърце, лице и ръце,
като стар блус, в който китарата меко,бавно отзвучава,
възпяла за пореден път онова усещане на жажда и очакване. ...

Тя влезе в стаята.
Към розата въздъхна.
И изсуши я цяла.
До бодли.
Във тишината светнаха ...