От дъх
до дъх,
от смях
до плач,
и младенец ...

Искам да видя морето,
морето ми липсва,
да лъхна от смолата на бора,
в утрото ранно на планинските двери.
Цяла вечер, сред шум, смях ...

Боли ме третото око
от ръбове в човешката порода,
от абордажни куки по
така чувствителната му природа.
Отдавна двете ми очи ...

>>> безгласни и настръхнали
>>> и сиви
>>> изгубените мои думи
>>> накацаха по жиците на зимата
>>> крилата им се вкопчиха във вятъра ...

Защо отново превърна ме във пепел
и вятър леден така ме разпиля?
И толкоз властно всичко си обсебил,
сякаш животът за тебе е игра.
Забрави нежно с устни да ме галиш, ...

Баща ми умря.
Балтонът му самотен го чака,
молците изядоха двата ръкава,
после джобовете,
гърба и лицето ...

***
Почакай! Кой си? Не разбрах!
Кажи ми как да те позная.
Очите ти под маски спят.
Зад тях не искам да гадая! ...

Откровение
Очите ми са толкоз бистри.
Душата ми във тях се мие.
Дори душата ми да иска,
от тях не може да се скрие. ...

. . .
Живот, подобен на дърво -
връх и корен.
В центъра е стволът -
разпнат.

Тя не търсеше в очите му неземен дар,
не го прославяше пред светлите икони.
От него искаше единствено… пожар,
да стъпва във душата му разголена.
Желаеше го непринудено, като дете, ...

По действителен случай ( не с мен)...
Замълчи, Малката...
Нека не говорим,
нека телата дори да мълчат.
Ти си луда ...

АБСУРДЕН СВЯТ
Стрелките се местят, светът остарява,
умират секунди, минути.
Нетленното тлее, а тленно остава
Защото светът е абсурден. ...

„посветено на двете ми даскалки :P”
Бях тръгнал на кино да отивам.
Слязох от тролея, купих си билет,
тъкмо на завоя с знака „Стоп” завивам,
намерих си ги, като за късмет. ...

Има моменти, в които Истината никому не е нужна. Тя търси теб, мен или който сметне за подходящ, но уви! Няма кой да и обърне внимание. Така е и тази вечер в малката, овършана сякаш от торнадо пансионска стая. Не знаете какво е пансионска стая? Момент, сега ще поясня. Всеки, който учи далеч от града ...

Мисли, мисли, мисли...
Мечти, обгърнати в размишления...
Истини неизказани,
чувства премълчани...
Погледи, говорещи повече от ...

Червено Вино
Плюеш кръв... Червено вино за душата, висини и неравности, върхове и падения. И нямаш крака, а крилато сърце, придържащо тялото на повърхостта на вселенското.
Плюеш болка... Червено вино за разума, остатъчни тътени на гръмотевици, капчици кълчища във очите ти, мъгла в небитието и ти по ...

Нощта е тук, безукорно красива,
обгърнала света в тъмната си длан.
И ти си тук, а болката убива,
когато разумът на късчета е разпилян…
Ще тръгваш ли? - те питам. Ти мълчиш. ...

Мими се прибра в квартирата и в момента, в който заключи вратата, я налегна така познатото чувство за самота и меланхолия. Включи телевизора, сложи пакет пуканки в микровълновата и седна на леглото, докато реши какво ще прави днес. Искаше и се да звънне на Олег, но думите му на обяд все още я караха ...

За малко съм на този свят -
въздишка, порив, стон.
Душата ми е цъфнал цвят,
а вярата - озон.
Криле си нямам, но летят ...

Напоследък Симеон Бързаков се промени до неузнаваемост. В главата му се въртеше грамаден камертон, на който тона ла чукаше върху клавишите на нервната му тъкан. Дойде времето, когато се чувстваше напълно самотен. С жена си имаха непрекъснато разминавания по отношение на интелект и мироглед. Това бав ...

Стъбълцето му зелено
из шумака се подава.
Сякаш слънце отразено
личицето му огрява
и ми стопля в миг душата. ...

Пустота!
Студено!
Безхаберно време!
Сякаш до край изхабено,
сърцето ми дреме... ...

Оптимистично
Прекатуриха се няколко стрелки...
(часовниците само кръгли бяха),
на Времето жестоки часови,
отмерваха, за миг дори не спряха... ...

любовта обидена мълчи.
Започна той да се присмива,
че болката в стихове реди.
Послушах го, стиха изтрих,
не ми хареса, много е сълзлив. ...

Ти си мястото, където няма да се върна.
Ти си там, откъдето в мислите си не си тръгнах…
Но денем ти не ме търси -
очите ми привикнаха към тъмнината -
нощем аз сама при теб ще дойда. ...

Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен, ...

Ти се будиш,
огряна от ведрите лъчи
на неизреченото утро
и усмивката ти е родена
от шепота на ангелски коси... ...

Бог не те е измислил за мене,
но е лудо по тебе сърцето.
Свят съм нощем. Грешен съм денем -
бясно гледам и питам Небето.
Отдалече по тебе заничам. ...

(подслушана и записана в с. Бусманци)
Седели на по дремка двама шопа, всеки с шишенце и голема сопа,
седели си на сенка, па хортуват, тъй хортуват, тъй умуват:
- Ей, Иване! – Кáжи бре, Горане!
- Яз, таквоз, си мислим за нещата, за каменяко и дръвьéто у гората, ...

- Миро... стани... - Алекс с мъка овладяваше гласа си... толкова й беше мъчно и така не искаше да каже онова, което трябваше... Та нали всичко беше преценено... нали знаеше кое е правилното... защо тогава сърцето й се късаше и единственото, което искаше, беше завинаги да остане с този човек, който с ...

Под небето, под небето синьо,
край морето, край морето синьо,
до Балкана, до Балкана тъмен -
разцъфтели бели маргаритки.
Аз откъснах ...

Vesselin & Angel of Music
Стига вече ни хранят с боклуци,
за душата са нужни звезди
и магия красива от звуци,
за да стигнем небето с очи. ...

И в душата ти е буря,
и изригващ си вулкан, и в
агония се гърчиш, и
притихваш, и си сам.
Сам със тишината своя, ...