(дует с Девил ин Хевън и Джентиана)
Дори докоснали изгрева за малко,
още няколко ръце остават сами...
... кажи им, че ще е доста жалко,
ако живеят в свят без светлини... ...

На загуба
Не знам дали изглеждам по-спокоен,
защото ти избяга надалеч.
Приличам на един предаден воин,
изгубил своя щит и остър меч. ...

***
Светът е скован от кафези.
С две голи от нокти нозе
ще дращя до кръв...
и до белези... ...

Замълчи! Щом усетиш,
че губиш двубоя!
Мълчаливо достойнството
крачи по пътя...
Не приказвай! ...

стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни ...

Не я наричам "ангел". Не, не беше.
Тя просто бе от бъдното дошла.
Своя дъх пространствата разсече
и полетя с невидими крила.
В небето ще витае като пролет, ...

Ти беше с мен, но не и духом.
Ти мен обичаше, но не и същността ми.
Ти ми подари света, но не и себе си.
Ти ме гледаше, но не видя в душата ми.
Ти ме слушаше, но не чу сърцето ми. ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАЯ! :)
@}-------;--------
Задъхано...
Часовникът върти
стрелките в мене... ...

Когато прекършат врата ми
и жилите вържат на панделка,
ще бъда щастлива, любими.
Обичам безкръвнo да паля
разкошните свещи в очите ти. ...

Да бях проспала няколко години
(не искам много - двайсет и една),
да ме събудят като всички минат
и пак да съм си същата мома.
Да бях пропуснала и лудите промени, ...

Няколко думи за самотата.
В живота ни често се сблъскваме със едно от най-убиващите неща за човек -самотата.Тя просто връхлита и никой не пита. Идва като неканен гост и не иска да си тръгне толкоз лесно, както любовта.
Убива бавно мечтите ни, но агонията не ще да спре! А за какво човек трябва да жив ...

Тъжни са мълчаливите предмети,
когато светлината не ги озарява.
Сякаш са от някого отнети,
за да потънат в прах и в забрава.
А те дори слаб звук не издават- ...

Дъждовен ден,
а аз отново съм в крайна степен озлобен.
Сам у нас, в този шибан ранен час.
С тетрадка стоя и около мене витае дима,
в него виждам цялата тази болка на света. ...

Улиците
са в настроение -
тревожно.
Или е
тревога времето, ...

След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват ...

В моя стар албум
гледам снимки стари,
там всичките били са млади,
със спомени всякакви отлежали.
Времето лети, а ние стареем, ...

What's tomorrow without you?
Is this our last goodbye?
Думите превърнаха се
в камъни. По дяволите всичко!
Светът ми черен стана. ...

Сън сънувах ирутичен,
кат да беши порну.
Мен ма гонят, аз пудтичвам
горе – нанадолну.
Кмет и бирник, чи и попът, ...

Искам да съм твоя.
Да съм горска самодива.
Искам да се свия
до твоите дървесни клони
като върба високо се извила. ...

Хайде да спим върху облак
пухкав, розов, въздушен,
твойте пантофи крилати
в мойте коси да се сгушат.
Хайде да дръпнем дъгата ...

Здравейте, милички! Пиша ви по време на обедната почивка. Изненадани ли сте? Отдавна вече никой не пише писма. Аз съм добре - добре, доколкото мога да бъда на чуждо място, в чужда къща. Но, знаете, че няма начин. Трябваше да избирам - или у дома и да мизерствам, или на гурбет, уж за по-добър живот. ...

Днес светът е различен - изглежда по-хубав такъв!
Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.
Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.
Топло синьо парченце в очите на старо момиче.
И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър. ...

***
Разказан е дъждът до капка,
по треви и по листа, по покриви.
Писалката оставям, даже шапката -
да ме намокри просто. ...

Течен, лепкав, сладък,
ситен пролетен валеж,
удоволствие за сетивата,
любим мой ягодов пълнеж.
Наслада, вкус и аромат ...

Оооо, Ангел мой!
Тъй крехък...
Тъй жадуван блян...
Оооо, Ангел мой!
Тъй дивен... ...

Долар:
Необлечен скиор
от щатския отбор,
спускащ се направо
към нещо кафяво*, ...

В очите ти ще видя дъжд... Сълзите отпреди...
Можеш ли за тях да ми простиш? Можеш ли с мен да продължиш?
Аз знам не можеш без обида да ме гледаш...
Не можеш смело до мен да се изправиш...
А ще можеш ли все някога? ...

И ето пролет пак пристигна,
а с нея и новите копнежи.
Очите ни с усмивка видна,
изпълнени са пак с надежди.
Сякаш беше вчера, ...

Яхнала поредната метла,
гдето мине, всичко трéпе.
Я опитайте се да я спрете,
с дръжката ще ви помèте.

* * *
Сред цветовете
на цъфналата слива -
изгубени врабчета.

Искаш ли ме?
В очите ми -
мълнии
убийствени!
В косите си ...

Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи ...