Усмивката ми е тъжна (като на мама).
Няма да плача след изгубени Икони.
Забравих сълзите си. (Както и татко).
Приличам на дядо. (Вярвам в измислици).
В звъна на чановете откривам душата си. ...

В дълбините на мрачното ми сиво,
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло, ...

Тя поела е кръста си.
И венеца си трънен. И Ада.
Безкомпромисно ничия.
Трудно достъпна, нерада.
И затворена (странна!) ...

Приятели, тази вечер искам да пия с вас,
затова, защото сте ми единствени в този свят!
Приятели, тази нощ искам да бъда с вас,
за да ви благодаря от все сърце, че сте до мен!
Когато изгубих своята красива любима, ...

[Backstage][Intro][Mezzo Piano]
Кларинетно звуча нейде из мрака,
барабан сякаш имам в свойто сърце.
Тъмна идея в ума ми пак трака,
мелодично протягам към ада ръце. ...

Отварям аз очи,
а над мен слънцето като злато блести.
Заспах без никакви мечти,
а сега виждам нови висини.
Оглеждам се встрани - ...

***
... съградих си мост ...
дяволски,
за да пресичам
отвъд тъмнината, ...

Винаги предавана,
оплювана, забравяна,
в този живот е сама.
Откривана във злото,
забравена в доброто, ...

В един ресторант
с турска кухня,
двама много познати
се вкусваха.
Той и погали с ръка ...

Любов сърцето ми плени,
особено душата.
Обичам всичките жени,
особено едната.
Мечтая си по цели дни, ...

Osman Hadzic - RANA KO RANA
1) Opeko se nigdje nisam
a ipak me pece tu,
tu gdje si mi na grudima bila.
Posjeko se nigdje nisam ...

Без теб
Не мога повече без тебе да живея,
без теб не мога вече да се смея.
Животът ми без тебе няма смисъл.
Без теб е тъжна мойта мисъл. ...

Защо тъй сладко те усещам аз?
Като шоколад в късен час.
Като перла в мида в морето,
и като бяло, пухкаво облаче в небето.
Защо тъй сладко те усещам, ...

Мигла в сърцето
Със нежни пръсти
влюбено момиче
докосна раната,
но тя се разкърви… ...

Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...

Сега си
твърда ръбеста скала.
Където да те пипна,
ме порязваш.
А после трябват ...

СЪНУВАХ СЪН
Сънувах сън, прекрасен сън -
бе пролетта дошла навън
и в разцъфналия люляк
пчели жужаха - цял рояк. ...

Човек сам за себе си избира какъв да бъде. Дали в очите на другите или собствена преценка ние сами изграждаме себе си като личности. Всеки човек има собствена индивидуалност и е уникален сам по себе си. Но това не зависи само и единствено от нас, средата, в която се развиваме още от ранна детска въз ...

Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...

Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...

По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...

Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...

Щом ме видиш - веднага да бягаш.
Аз не съм тази, в която си влюбен.
Аз съм нейната друга -
опасност съм
и си имам девет ...

Любовта ми не искам никой
да претегля на везна, тя не може да се мери
и всеки да определя нейната цена.
Тя няма и предели.
Купуваш си ценните бижута и златното сърце. ...

Живеят... мълчешком в скромен дом,
където на терасата се веят белите знамена!
................................................................................
A aкo няма смисъл в утрешния ден.
Да бъда в тъпа роля на афиши по стената разлепен. ...

Solitude
My name it means nothing
My fortune is less
My future is shrouded in dark wilderness
Sunshine is far away, clouds linger on ...

Green day-you lied
You gotta problem you just can't hide
Compulsive habits that never seem to die
Your breath is taking up all the air
Your teeth are rotting to black holes in your head ...

There's a lady who's sure all that glitters is gold
And she's buying a stairway to heaven.
When she gets there she knows, if the stores are all closed
With a word she can get what she came for.
Ooh, ooh, and she's buying a stairway to heaven. ...

Лампа свети леко в мъглата,
жица опъната допълва красотата,
клоните дървесни от сняг натежали,
и улиците черни лампата ги гали.
Голямото е в малките неща. ...

И ето я - настъпи неусетно есента -
красива, с гиздава позлата...
Дърветата изпращат своите листа
в топлата прегръдка на земята...
Като отронени листа от календара ...

Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...

Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...

Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...

Оставам да горя без пламък...
Посипвам думите си с
нестинарската жарава.
На пепел нека се превърнат те,
отнесени от вятъра далечен. ...

Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха ...

Севда 2
Ти бе едва седемнадесет годишна
и твоят поглед нежно ме плени,
и с любов отвърнах аз с надежда,
че никой друг не може да те замени. ...

Подхлъзвам се на желанието
да се откъсна от реалното,
за да препускам в идеалното,
съвършено безвремие.
Но затворя ли книгата, ...

Обичам го, а не трябва!
Само болка това ще ми донесе!
Той няма да спре да ме наранява!
Никога няма да спре!
Хей, но какво искам от него?! ...