„Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж...”
Ако разхождаш се във цъфналата ръж, ...

Eдна потопена във влага
орхидея
със раззинала паст
да погълне
невинното насекомо, ...

Сън
Сънувах, че бяхме в Доспей, нейде на двора,
над теб кръжеше митична богиня -Терпсихора,
в същото време аз бях малко смутен,
защото Полихимния и Ерато кръжаха над мен. ...

Марините ядове
Снощи, кога се прибирах
(бех си пийнал мало више)
видох комшийкята Мара,
как си солзи жално брише. ...

С горещи и чувствителни пръсти
ще настроя моето раздрънкано пиано.
С най-верен и затрогващ тон да усетя
пак чувства изтръпнали, заспали.
Защото... ...

влакът бърза
по кафявите релси
***
розови птици
пляскат между облаците ...

Целувам очите ти,
в които
потопил си ме цяла.
Устните ти целувам,
в които съм жажда. ...

Не ме болеше, че си тръгнах!
Не ме заболя и когато ми крещя!
Не ме беше страх, когато при друг аз избягах,
но усещам, че вече започвам да погубвам себе си бавно...
Не! Не се заблуждавай! ...

Забрави ли?!... А може би си спомняш?
Щом срещнем се, поглеждаш настрани...
Не ми оставяш никаква надежда,
че може някога да ми простиш!
Не съм за теб! Не мога и да бъда! ...

Диамантите са вечни, ние пък - не.
Трябва да се бориш, докато сърцето ти не спре.
Да бъдеш най-добър сред най-добрите не се стреми,
велик сред най-великите опитай да си ти.
Може и да не си голям и идеален, ...

Тичайки в имението, навлизах разбунтуван,
търсейки очите ти сред стаи и тераси,
със времето се борих, но не спрях да те жадувам,
превърнах се в часовник, но без пясък.
И как да те позная - тук, сред всичките маскирани, ...

Отдавам се
Сърцето си пред теб отварям.
Разголвам се до болка.
Събличам духовните одежди.
Събличам ги без свян и срам - ...

Любов
Обичам те.
С тяло и душа те търся
сред нощното дихание на мрака
и чувствам в твоя поглед нежно порицание. ...

Искам те
Искам те, когато кротко спиш!
С устни целия ще те пребродя,
в съня си безтегловен ще летиш
да те събудя само аз ще мога! ...

Смъртта те завива с черното си одеало
и ти се избави от жалката обвивка.
Дебне нощем в тъмното от всяко огледало,
пуска тънка вледеняваща усмивка.
Човекът все си казва: Още малко! ...

Все още устните ми жадно тръпнат,
подути от целувките безкрайни,
сълзите по лицето бавно съхнат,
нашепвайки несподелени тайни...

Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира. ...

Смее ми се махалото на часовника.
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник. ...

Той бе велик, израснах с неговия глас,
заспивах и се будех с неговите песни,
но той е просто име за повече от вас...
не знаете за него нищо, за пътищата му нелесни.
Във всяка своя песен той влагаше любов, ...

Вълшебна музика извива се в следобедния час,
сънлива събота, потрепващ храст,
чемшири с червени цветове,
лежа и в мислите рисувам светове.

Какво значение има,
че не зачиташ дребните неща,
че виждаш земята като точка
и не можеш себе си.
Във малка къща, в малък град ...

На кожата му мраморът разбива
погрешните и спомени за гладкост!
Сънят и окончателно убива
с най-бавната си нежност,
жива рядкост! ...

Срам от сълзи...
Събуден късно през нощта, сякаш в кошмар - бълнувам.
Умислен съм, не мога да заспя - с отворени очи сънувам.
Разсеян гледам пълната луна, спокоен съм - не се вълнувам.
Окъпан в хладна светлина, отвътре като ураган бушувам. ...

Кратка птича песен...
Ягодово кървави пръски
по бронята на лъскава кола,
една птича душа
дреме на изхода на живота, ...

Защо ли трябва да боли
така жестоко
от чувствата връхлитащи ме,
като ураган?
Защо ли и обичам, ...

Insomnia
За да не забравя колко те обичам...
Ден 1
2.30 през нощта. Дебелянов, малко свещи и много сълзи. А си мислех, че съм го преживяла. Явно не съм, обаче. Не ми е тежко. Не ме боли. Просто стоя и се взирам в белия таван, а пред очите ми минават образи, образи. Спомени, спомени. От много нощи не ...

- Здравей, бай Начо, какво има?
- Идвам с мисия, докторе, при теб. Важна мисия.
- Ами каква е тая дамаджанка? И в найлоновата торба нещо носиш? Какво си решил бай Начо? Да нямате болен в къщи?
- А, докторе, всички сме тип- топ. Булката нагъва сланинка, пие маврудова винка и... ха, да са живи и здрав ...

Някога давах всичко за теб.
Днес отново съм до теб,
но разбрах, че принадлежа на друг.
Ти любовта ми отне
и пепелта всичко ми взе. ...

Имаше определени моменти, в които Миро изглеждаше по един особен начин, може би ъгълът, под който слънцето падаше върху светлата му коса беше по-различен и го правеше несравним с никой друг. Или пясъкът, полепнал по силните му ръце беше виновен за желанието на Алекс да бъде обгърната от тези ръце. И ...

Измръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,
чиито зимни гуми и вериги, ...