Вече ще зъзна
в името на своята гордост.
И сега събличам всичките си дрехи.
Събличам се от теб!
Събличам се! ...

музика:
През паяжината на бистрите сълзи
очи премрежени във празното се взират.
От липсата на обич ме боли.
Не ще се върнеш, а със болка искам... ...

>>> слънцето ми
>>> тъмен облак го изяде
>>> бездушен вятър
>>> го отвя
>>> леден дъжд ...

В часа, във който се роди детето,
една звездичка грейва на небето!
Не ми доказвайте, че е невярно -
аз винаги ще вярвам, че е вярно!
Детето има своята звездичка, ...

И времето луташе се
в измами, лъжи
и търсих се
в него
седмици, дни... ...

Моята приказка
на ВАСКО с ЛЮБОВ
Живяло в тоз живот суров,
едно девойче без любов.
В житейската гора безспир - ...

Отшелници сме с теб, мъничката ми,на самотния ни остров - "Стая с четири стени",а вън е мрачно и вали, вали!Вятърът скара пролетните клони на дърветата.До нас близки и далечни кораби доплуват,но от страх, че не ни разбират,бързо си отиват!

Уа Шо Ро се почеса притеснено по левия рог и гледайки озадачено в посоката, в която си тръгна странния му посетител, промърмори:
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграрг ...

Ако можеше отново да ме галиш
с нежно цвете, с мънички листа -
щях да се превърна във спирала
и твоя ведър дъх да уловя.
Де да можех! Толкова бе трудно, ...

ЩЕ СИ ОТИДА
Ще си отида! Без да разбереш!
На малки крачки вече се отдалечавам...
Не се опитвай! Няма да ме спреш!
След този дъжд какво ли ми остава?! ...

ОставИ ме да те чакам
и не идвай,
ето, свикнах да се храня
със илюзии.
ОставИ ме да им вярвам ...

В памет на evropa (Нели)
Често си била сама
със перо в ръката...
Търсеща - душата
молила се в светлина ...

Търново, столице на Любовта,
в твой квартал превърнах Ловеч.
Много, много лета галя
със косите си
твойте улици и калдъръми. ...

О, недалновидни!
Вий сте ми единствен, последен кахър...
Аз съм във окови!? Аз в Диарбакър!?!...
Стадо от съсли по одъра тропат...
Имах го Русчука... Имах Калиопа... ...

Упрекваш ме, че Господ не почитам,
че неговия ден не съм признавал…
Но искам със сърце да те попитам:
Дали аз този упрек заслужавам?
Не е ли Бог любов, народ, Родина? ...

В полет
Прелитам често над гнездото твое,
дали в полета ми ще ме видиш ти.
Сърцето ми дали ще запулсира,
душата ми дали ще покориш. ...

не ме целува с думи
не ме обича с думи
не обещава и не връща
моите очаквания,
смачкани на малка топка, ...

Тази вечер
някой стреля
в упор -
пламна огън
с укор, ...

С този инструментал съм се опитал да представя виждането си за по-нататъшното ни развитие.

Текст:
Това тяло е за двама - да не хваща ланшна слана.
Вдига пара и е потно. Яж го, докато е топло.
Давам го за без пари - щом си гладен си вземи.
Всяка гънка те зове на различни гласове: ...

Виждам днес утрешния ад
в искрящите ти лудостни очи,
пламтящи с пламъците на умомрака -
пълни с ярост и злоба към живота -
пепеливо свенливи... тъмни очи. ...

Вечност
Древност е. В Безкрая.
Извираме...
Разливаме се...
Съхнем... ...

Ние сме това, което МИСЛИМ! Всичко останало е заблуда и игра на съзнанието ни с една едничка Идея: ДА СЕ ХАРЕСАМЕ НА ДРУГИТЕ... "В света на материалните ИЛЮЗИИ аз ви предлагам още една - ИЛЮЗИЯТА на ИДЕАЛНАТА МИСЪЛ... "
Писмо до мен (изпуснати думи)
Виждаме хората с тези очи, с които ИСКАМЕ да ги ви ...

Не разбирам...
Какво се случва с мен?
Не издържам вече
безпричастно, мълчаливо
да те гледам ден след ден. ...

Намерих гроба ти – унили хризантеми
наоколо със сетни сили тлеят.
Град паметници – безутешно неми –
бездушни мраморни отломъци белеят.
Изсъхнало дърво стърчи наблизо ...

И когато пак излезеш утре усмивката,
не си забравяй вкъщи.
Изпий си кафето без захар, а с усмивка.
Без спомени за миналото тъжно,
а с усмивка за следващите дни. ...

Исках със звезди да те обсипя,
исках и северното сияние да ти покажа,
но не мога, защото те са недостижими,
както и твоята любов.
Щастие и усмивки исках да ти даря ...

04.12.2008
Знаеш ли колко боли ме понякога,
когато мечтите си тръгват от мен...
И душата ми сякаш е безостатъчна,
и мъката свива гнездото си в мен... ...

Отчаян стоя в нощта
в стаята тъмна, студена,
напомняща ми за твоята душа.
Чакам аз моето избавление,
виждам своето спасение, ...

Светът е доволен.
Две дъщери.
И майка.
Не е семейство.
Игра на чувства. ...

Отражения 42
Същността на един човек проличава най-добре, когато му дадеш власт.
Георги Гълъбов