Глаголът виси
сам в тъмнината
пълна с
категории
значения ...

Търся теб - сянка позната,
която по пътя сивкав върви,
която вечер крие се в Луната
и се къпе в сребърни води.
Търся теб - искрен и нежен, ...

ЖЕНА
Заспива вятър в нейните коси.
Във съня си нежно той я гали.
Прическа после от вълни гласи,
заплита във косите и спирали. ...

Сънувах, че съм вятърно момиче,
което сутрин тича с вълните,
пее заедно с малко птиче
и вечер свети със звездите.
Сънувах, че съм вятърно момиче ...

Да укротиш в мене
стихиите
Вятърна съм.
Без път,
без цел и посока... ...

Не свети Слънцето за мен, откакто си отиде,
(ти беше моето Слънце).
Нямат вкус сълзите ми, откакто си отиде,
(привикнах към вкуса им вече).
Не усещам полъха на вятъра, откакто си отиде, ...

* * *
Манталитета на съвременен Български "мъжага" поназнайващ чужди езици!
(Съвременна действителност) :))))
След неуспешен опит за секс,
"млада" двойка лежи във леглото, ...

от синьото безвремие
на нетърпението
с което те сънувам като нежност
аз раждам се в горещите
желания ...

между душите ни
има ли валута
такава
душевна валута
пияна от скръб ...

Когато горе
се пръснат студени звезди
или там,
вътре,
помръкне ...

Отвъд посоката на дните
в легло от мъх и овдовяла шума,
безплътна, като трудна дума,
срича кротко сухата трева
на паметта в неясните следи ...

Бях щастлива, влюбена и сляпа,
сляпа за игрите на съдбата.
Всичко беше розово и нежно,
докато не дойдеше зората.
После във душата ми страхлива ...

Във себе си съм сам
и едновременно
присъства аплодираща тълпа.
Оценка?
Критерият е ...

Ще падне мрак. Ще завали.
И мълния дори ще блесне.
Ще бъда цял. И жив. А ти?
Далеч от мене. В неизвестност.
И само този тъжен стих ...

Тишината чувам...
> „Тишината е само за слушане...”
> Павлина Йосева
Тишината понякога пее...
Тишината тъй често крещи... ...

Хайде! Погледни ме във очите
(там танцуват всичките ми тайни).
До една ще ти сваля звездите -
да ти светят вечер всеотдайни.
Погледът ми - пълна чаша с вино ...

Радостта ни е нашата скръб, само че без маска.
Това е същият извор, от който блика смехът ни,
но много често - пълен със сълзи.
( Джубран Халил Джубран)
Браздиш по лицето, полека потичаш, ...

Жените завиждаха за нежната и плът.
Подминаваха я с погледи на диви псета,
а мъжете им, с червени устни като кръв,
с очи разкъсваха от нея всяка дреха.
Лицето и се криеше под тежък грим, ...

Отрова за тебе са моите устни,
тъй както някога бяха и мед!
Ръцете ми галеха с нежните пръсти
и всичко... обичах навред!
Но сломи ме дива болка, ...

>> В отговор на - Имам само няколко въпроса... - на Жени //, с много обич (от баба)
О, не, изобщо не умира лятото!
Там на екватора отива на почивка,
а после носи на криле от птиче ято,
събрана топлина в безброй усмивки. ...

неделя сутрин
размазано черно
спомени за преглъщане
шоколад
с ниски температури ...

И вече не зная - ти ли си ми скъпа
или споменът за теб!?
Там нейде, далече, в любимия град,
там, където самотници влюбени има,
аз, за жалост, съм вече съвсем непознат, ...

Сълзи ли?! Къде пък ги зърна?
Те са от щастие, далече от теб.
Крача с усмивка намерила себе си
и слънце ме следва и в есенен ден.
Не, не те лъжа! Изплаках те вече, ...

Заби в плътта ми острите си нокти -
изтънчено, прецизно и зловещо.
В тъмната нощ с липсващи звезди
ти изтръгна сърцето ми горещо.
Сега в мен кърви зеещата рана, ...

Точно, когато последният пламък угасна,
усмивка без фалш огън в сърцето разпали,
малкото момиче вече порасна...
Сляпа ли досега съм била? Очите са спали...
И как нова страница обърнах - не зная, ...

Ден след ден изтръгвам всяка мисъл безкористно,
украсявам белия лист самотен..
Мастилото, както и дните, привършват
и само аз оставам между страниците непрочетена...

15.09.2008
Аз всяка вечер пак те чакам,
а пак не идваш ти при мен...
Защо ли вечно го отлагам -
да те пратя далече, сломен?.. ...

Защо ми обеща тази среща,
а после без жал ме излъга?
Нима любов не получи насреща,
или аз с нещо те излъгах?
Уплаши се от мене май. ...

Силуетът на нощта
Силуетът ти рисува красивата нощ.
Очите ти блестят в тъмното.
Лицето ти, в лунен плам, тайнствено усмихва се.
Косата ти, като черни крила, размахва се над залеза. ...

Това лято бе най-красивото, което някога съм имала. Не исках да свършва, не исках да свършва никога. Все едно,че летях. Трудно е да се опише - трябва да се изпита.
Прегърнеш ли го, погалиш ли косите на любовта, сякаш докосваш звездите. Сякаш летиш - там горе в небето. Гледаш очите му и сякаш се къпе ...