От двете риби,
с които исках
да те нахраня -
едната съм аз...
От дълбините ...

Защо ли всеки път, когато
ти спираш в мойте мисли,
ми става странно на душата
и сякаш се пречиствам,
изгаряща от болка сладка?... ...

Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи, ...

Порив за обичане...
Търпението ти тиктака. Циферблатно.
Поряза устните с горчивото кафе...
Усмивката е глътка въздух. Но за кратко.
Увисва на бесилото... Сълзата е въже. ...

Експериментален опит за стих -
по заглавия
Исках да си тръгна някой ден
от тук празна.
Всичко да съм ти дала. ...

Искаш ли?...
Искаш ли да те открия,
какъвто и да бъдеш ти,
аз зная, че си секс-фурия -
рисуваш женските мечти!?... ...

Мразя да те виждам всеки ден, знаейки,
че мислиш за нея, а не за мен...
Мразя всеки път, когато те докосна,
било то неволно или защото ми се искаше...
Мразя в погледа ти да усещам нея... ...

Пирон в гърдите и хиляди сълзи в очите.
За това ли съм родена, за бича на мечтите?!
Вярвах, мечтах, че всичко ще бъде наред
и така аз цял живот пропилях
в съня на мечтите безпочвени бях! ...

Само да можех да полетя,
себе си да променя,
в мир с духа си пак да бъда,
от затвора душевен да се скрия,
себе си да преоткрия, ...

Аз не искам обич,
искам топлина...
Не искам страст дори,
а искам светлина!
Бях потънал в мрак, ...

Не казвай нищо - просто усмихни се...
харесвам те, когато се усмихваш,
обичах те, но ти отдалечи се,
останах си сама... с едното нищо.
Не казвай нищо - просто прегърни ме, ...

Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...

Днес рушат се привилегии и светове.
В мен с ярост водят се страшни битки.
Постлан е пътят със спомена за - „НЕ",
което през сълзи изрече ти.
Аз раних те, живота разбих. ...

Седя и мисля! Мисля за теб! И къде си в момента… Дали и ти като мен седиш и просто мислиш или отново си обзет от желание за самота? За теб не знам, но аз съм сама, сама, но в сърцето! Може и физически да не съм сама, но съм адски самотна! А ти? Кой те знае теб? Човек трудно разбира другите, ако не м ...

Вървя във нищото
и търся светофари.
Макар че, знам, излишно е,
но искам път да ми покажат.
И търся знаците ...

В тъмнината глуха,
видях лъч светлина.
Прониза мрака нечуто,
като спартанска стрела.
Заби се стрелата ...

Дъжд – сребърна мрежа между небето и реалността. Неговите фини пипала ме омотават в своя безплътен свят. Ако остана тук сърцето ми ще се превърне в леден кристал – чист и бляскав, но скован в страх. А в небето, огнени лъчи рисуват пламенни мечти – толкова красиви, толкова бленувани, толкова искрящи, ...

Помогни ми, моля те, да те забравя,
не вдигай вечер късно телефона,
за мен е толкоз трудно да не се обаждам,
да чуя топлия ти глас така спокоен...
Това спокойствие сега е някак чуждо, ...

Кварталната луда слезе от кръста,
замахна с крило,
да изтупа поли,
повдигна се после леко на пръсти
и нокътче мръсно ...

Поисках да те изтрия от съзнанието,
поисках да загърбя любовта.
Поисках да избягам от желанието,
поисках да забравя, нежността.
Поисках да загубя вяра, ...

Рицар, овехтял от много битки,
връщаше се вече у дома,
намери изворче, но в свежи китки
до него спеше многоглавата ламя.
Извади меча рицарят всеславен ...

Белег от любов дълбока
в моето сърце личи,
после всеки в другата посока
сам по пътя си да продължи.
Сълзи, сбогом, пожелания, ...

високи
са токчетата
висока
цената на тока
и все по-сини ...

В мига тревожен
на печална горест,
кога сърцето ти
от обич гори,
открехни вратата ...

НАЧАЛОТО
Гори началото ни ново
и пламъците димни близват
надеждата изпредена от слово,
съшита със мечти и мисли. ...

Понякога очаквам да те срещна
в градината до розовия храст.
Признавам, че раздялата е грешка,
родена да дълбае тънко в нас.
Без тебе да заспивам отегчена, ...

Не искам ръце, на набръчкано челò поставени,
за да задържат отминали болезнени спомени
Или от онези, на уста със които изваяни,
потушаваш последните живи емоции
За какво са ми, кажи? ...

Магарето пасеше си тревица,
завързано на дворния ни плет,
внезапно в бедната главица
родил се някакъв куплет.
Как влюбило се в магарица ...

Глаголът виси
сам в тъмнината
пълна с
категории
значения ...