Композира ме вихър,
свири ме тъга
с вкус на горски плодове.
Обличам се с тиха,
черно-прозрачна мъгла. ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Сам съм –
и танцувам по водата. ...

Бързайки към вятърната мелница, сам не усетих кога съм стигнал. Но когато успях, разбрах смисъла на вятъра - какво правеше той там...
Подиграваше се...
Използваше всичката си мощ, за да покаже колко са нищожни хората, на които е ненужно да искат каквото и да било, но само заради самото искане, те па ...

Превръщай погледа си във изкуство,
мимолетността - във трайност...
Зарадвай се на камъни и глина,
зарейвай се в гората дива...
Намирай на реката прилива ...

Гладиаторски живот
есе
”Vivere miliatare est” - казал е Луций Аней Сенека, велик римски философ. Тези думи в превод от латински гласят следното: “Да живееш, значи да се бориш.”
… Точно така, животът е борба, която ни превръща в гладиатори на собствената ни арена на себеутвърждаването.
Точно за това ...

Знаем, че не би могло да има живот на Земята, ако няма въздух, вода, Слънце. Ако за миг всяко едно от тях престане да изпълнява функцията си, това ще доведе до гибелта на всички организми.
С течение на времето към тази група от жизненоважни фактори, все повече се приближават й парите. Не са ли те те ...

На майка ми, която днес навършва 60 години
По-красива си, майко, от цвете
и от пъстрата цветна дъга.
Щом погалиш ме, майко, с ръцете,
мигом няма в сърцето тъга. ...

Остави ме, забрави ме...
Остави малкото дете, което тъй безумно се влюби
в твоето добро сърце.
Остави ме, забрави ме...
Забрави ме - ах, колко много искам да върна любовта. ...

ШВЕЙК
Пие си сутрин кафето Швейк
и сладко похапва ябълков кейк,
но никога вечер войникът не спира
да се налива той с чешка бира. ...

Ти ми каза,
че друг ти вълнува сърцето.
Мене само
"приятел" нарече...
Не виждаш ли?! ...

И сега отново срещам твоите очи,
не не мога нищо да ти кажа.
И пак сърцето във окови трябва да мълчи,
трябва вечно да живее във лъжа.
А така самотен ми изглеждаш ти, ...

Спомени ме задминават,
а душата ми изтръпва...
Мислите следи оставят,
не мога ли назад да върна
всички хубави моменти, ...

За овцете и хубавата тревa
За да достигнеш до хубавата тревичка, трябва да сложиш маска на овца, или ти самият да си такава. Защото хубавата тревa може да бъде изконсумирана само от овце. Кои по-тъпи, кои малко по-умни...
Но за жалост аз не съм овца. Аз съм пастир, неспособен да контролира стадото. ...

Любов
Как искам, любов, да спреш за минутка
да плачеш с тези тъжни сълзи,
за да мога аз да поема поне глътка
живителен въздух с пълни гърди. ...

Любов ли?
Не, това не е любов!
Сърце ли?
На мястото му има рана!
Животът ми от мъка обграден е, ...

Страх ме беше да ти се обадя,
със страх посегнах към своя телефон.
Със страхът останах да гадая
защо не чух твоя тон.
Със страх преди излизах, ...

Следобеден сън. Тишина.
Красота е навлязла в мойта душа.
Дишам различно и малко се плаша,
дали е случайна тази нагласа.
Боя се очи да отворя накрая, ...

И С К А М
Тази нощ луната
избожда очите ми
бавно, изкусно.
Превъртял будилник ...

Дейзи стоеше в колата си в покрайнините на града и се взираше в тежката мътна стена, образувана от слелите се в едно тъмни планини и оловносиво небе. Двигателят на "Форд"-а работеше тихичко, чистачките ритмично избутваха напористия дъжд встрани, а радиото някак плашливо лееше тиха музика, сякаш го б ...

Надежда в погледа напред
Протягам ръка и в миг мисля, че ще те стигна... но ти си далеч. И тръгвам отново сама по прашните улици на града, търсейки две зелени очи, но няма ги! В своята жажда да укротя болката преминавам мислено гори, планини, реки и поля, за да достигна душата ти, солейки рана изплу ...

Бавно убиваш ме сега,
караш ме без глас да крещя,
вопъл на измъчена душа,
обгърната в самота!
Мрак и тишина настана в моя живот сега! ...

Есенно поле.
Само старо плашило,
вятър и небе...

Една на милион си, не знам дали го знаеш,
красива и загадъчна, лесно сърцата ти омайваш.
Лице божествено красиво, усмивка, пленяващо жестока.
Караш сърцето ми да бие, да изпитвам сладка болка.
Само с поглед ме побъркваш, караш ме да полетя, ...

(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...

Аз нямам дъщеря, но имам син...
Ти си майка, знам, ще ме усетиш.
Мъжете, казват, всички до един
приличат си като фалшиво цвете...
Рядко между тях се откроява ...

Щом умора легне върху плещите
и клепачите отегчени се затварят,
жадува тялото ми за усамотение
и за хоризонтално положение.
Тежи денят, тежат и часовете, ...

Не може да си толкова безгрешен, Господи,
че да наказваш и да ме обричаш...
Не може да си толкова безчувствен, Господи,
създал си ни различно да обичаме...
Не може да си глух и за молитвите, ...

Във перлите на май, че и през юни,
представях си те топла, като пясък,
запален от горещите ми думи
кат огън лумнали - в очи от блясък.
Очи, които светят кат вулкани, ...

Чудим се какво да ти пожелаем?
Щастие или късмет,
или двете в комплект.
Любовта ти стига,
за да бъдеш ти щастлива. ...

Ухание на сладост,
вкус на трепетна страст,
шоколадово греховна,
перлено нежна...
бягам от теб... ...

Искам само да заспя...
Да заспя и да се потопя.
В красиви облаци, в мечти.
Сред безкрайно ярките звезди.
Да сънувам само сънища добри. ...

Паля цигара и мисля за теб,
за твоите очи дълбоки,
за всяка извивка на твоето бяло лице,
за твоето красиво и искрено сърце.
Но кажи ми само как да спра ...

Ето, вечер. Нощ настана.
И месечина бяла
отново над нас изгрява.
А прохладата студена
прегръща пак нощта, ...