С хрипкав глас шепне простудената улица.
Слагам ръка върху малко треперещо рамо.
Светлината от улична лампа над нас се търкулва.
Единствено топла в нощта тя е само.
Танцуват позлатени листа над главата. ...

Прости ми, че се влюбих
Знаеш ли какво е самота?
Изпитвал ли си я, кажи ми!
Знаеш ли как боли от любовта,
когато си сама? ...

На разсъмване...
Знаеш ли, че с мъка отворих очи?
Тази нощ не сънувах.
Тази нощ не бе като другите.
Бе някак странно. ...

Колкото и да се опитвам да избягам от мисълта,
че за всички лоши неща аз нося цялата вина,
винаги срещу мен сянка черна застава
и че греша във всичко да ми казва не престава.
Тази черна сянка се роди във мен ...

Тя – Онази, която е
винаги тъжна
Тя...
Винаги е изпращала
бързащи влакове. ...

ПОИСКАЙ МЕ
Хрущящите под стъпките отломъци
не ме смущават... Те са част от мене.
Душата ми, душата ми е в пламъци,
а не изгаря още... Нямам време! ...

Зелени хълмове, опасващи морето.
Пътеки, цепещи смълчаните поля,
покрити с скреж, навяващ болка във сърцето
в натрапчив спомен за несбъдната мечта.
Студени устни ми шептят зловещо: ...

Леден повей
В лоното на пълната луна,
с метален кабър за небето закачена,
се ражда образа на ярка тишина,
с вечерен лед по лицето заскрежена. ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Стихнаха градини и къщя,
птиците се сгушиха в гнездата.
Добър вечер! Пак съм у дома,
мама ме посреща под асмата. ...

СЪСЕДКАТА
Камелия Мирчева
Всеки ден, точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.
В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха ...

***
Не съм те чула...
Непрошепнато
припърха...
Подлютено... ...

Направих грешката да те обичам
и няма да си го простя...
Самотата си - тъга наричам,
но няма да отмине тя...
Няма да изчезнат дните, ...

Живеем в тоя малък, сладък свят,
безмълвно дишаме и ето пак
сме безсловесни в тоз памучен опиат.
А да виждаме не знаем как...
И всеки как мисли си, че страда, ...

Отиде си последната сълза
за тази моя обич неразбрана.
Погребах я с усмивка и тъга,
венец й свих от страст неизживяна.
Сега почива кротко в пепелта ...

Дъх на детство 2
Виждам в очите си нещо зловещо.
Не гледат наоколо както преди.
Различно оглеждат се, има им нещо.
По-замъглени са, мътни дори. ...

>>> в началото на седмицата
>>> думите
>>> имат нужда от профилактичен ремонт
>>> или поне
>>> частична подмяна ...

Заспаха всичките прозорци.
Само моят - не.
Притихнал в хиляди въпроси.
Съня му ти отне.
Измолих цялата Вселена ...

Джалан, джалан!
Вървя
Джалан, Джалан!
И вече вървиш!
Улица, пеш. ...

Падах.
Ставах.
Изправях се.
Обожавам
непокорния ...

Отвори на сърцето вратата
и пусни ме да вляза сега,
разпръсни на душата дъгата
и разсей непокорна мъгла!
След това заключи с катинара ...

ТАЙНСТВО
От всички тайнства на света
най-святото избрах аз - любовта
и храм му построих в душата,
облян цял от светлината. ...

По идея от песента на Мими Иванова – „Вълкът и седемте козлета”
Как живееха безгрижно в старата гора,
седем палави девойки... и една мома.
Тя бе кротка и свенлива, ставаше в зори,
със кафенце и закуска всички ще гости. ...

/провокирано от "Трудна за обичане" - Пинче/
Защото,
толкова съм
лесна за обичане
обикнаха ме ...

Л Ъ Ж А
Като дъжд в душата ти попиват
думите, запратени от мен.
Сърцето ти те трябва да разбият,
а всъщност аз съм наранен. ...

The Blues / Street Of Dreams
All the love in the world couldn't save you
All the innocence inside
You know I tried so hard to make you
To make you change your mind [Ooo I wanna make you change your mind] ...

Веднъж попитах красотата.
- Къде си?
- Как къде?
-До теб, не ме ли виждаш? - обидено ми отговори.
- А може ли да си направя плюшено мече? ...

Влюбени сме птици
и летим в синхрон...
Грее във очите
светъл хоризонт.
С облаци се гоним, ...

Свали в косите ми звезди -
цял куп.
А каза ми, че все не можеш
да ги стигнеш.
Сега в очите ми се отразяват, ...

Ех, Милена, Милена,
за мен си като Елена,
за която копнея
и която като Амет ще възпея.
Ти си ангел от рая, ...

> Целуна ни Луната по челото.
> В онази нощ със милион звезди.
> Показа ни погрешната посока,
> където ни деляха висоти...
> ...

Не се разсънвай...
по сънуващите смях клепачи
нека те целуна...
остави да потанцувам
с ласки ...