На огромния свят възтежката порта
отворих. И в миг ме прихвана
чувство душащо, злокобно, злосторно -
че вътре никого няма.
Че никой не е съумял да разбие ...

Оглеждаш се в душата ми кристална,
и мислиш, че съм в твоя плен.
Не искам да съм аз жена фатална,
не искам да съм твоя всеки ден.
Не мога да съм птица в клетка, ...

Седи една вещица в мрака.
Пред нея догаря свещичка.
Спокойно магията чака -
покорна ней ученичка.
Седи една вещица в мрака, ...

Изгубил по точки си сякаш двубоя
с живота, ограбващ те жаден, студен.
Заставаш в дъното на сцената своя,
но тайно бленуващ за новия ден.
Завърта отново колелото съдбата, ...

Изгоря ми сърцето.
Искам да вярвам,
че вече накрая
завръщам се вкъщи.
Отгоре сърдито ...

Умора.
След въздишката притихва
утрото в очакване.
Тъга.
В надеждата удавено ...

Седя си аз сега сама,
и мисля си за нощта.
Чувствата нахлуват в миг,
мисли ме обземат без вик.
Какво да правя аз сега? ...

ВИЧКА - УЧЕНИЧКА
Мъничката Вичка
стана ученичка.
Тръгна днес засмяна
с чантата голяма. ...

Да го оставя искам този лист,
да спре да ме привлича,
защото щом химикал в ръката ми стои,
пак някой напразно съм обичала.
А в случая дори не е любов. ...

Две очи
Две очи, до болка уморени,
не блестят, а угасват те.
Две очи, от сълзи са наранени.
А аз плахо свивам рамене... ...

Удар. Трясък. Ламарини.
Дъжд от счупени стъкла.
Битка страшна. От години.
С кръв, с разкъсани тела.
Алкохол. Надменност. Скорост. ...

Само за миг си затворих очите
и пред мен се отвори врата,
зад която видях аз света на мечтите,
на надеждите, на любовта.
Но уплаших се аз от картината чудна ...

Нощта се свлича... бавно, безметежно,
полепва по стените на мълчанието,
разпръсква скрита... вятърна тъга,
прегръща мълчешком... страданието.
Смълчана в теб... душата си изплаквам, ...

Рисувай в душата и нежност,
да скрие следите от страх,
рисувай мечтата с песен,
по-бърза от неиния бяг.
Докосвай очите й с устни - ...

Кратък миг и изстива живота
в безпристрастната черна земя
и последното “Сбогом” отеква
като шепот пред празна врата.
И обгръща сърцето студено ...

Когато светът огладнее
И хладните прозорци напукано викат
За една отдавна остаряла обич
Кой чува
На кой му е писнало ...

Каза сбогом и не върна думите назад,
в душата ми навлезе нестихващият хлад.
Тя изпълва ме със злоба и омраза
и навлиза в сърцето ми като зараза.
То вече болка не чувства; ...

Да не би да
защото
отново
понеже
ще бъдем ...

Имало е някога един... има и сега,
бедняк, в боклука всеки ден той ровел.
През зимата замръзвал под снега,
но вярвал в Бог и всеки ден се молел.
Добрите хора храна му давали и дрехи, ...

Навлезе в живота ми ти -
денят сияйно заблестя!
Любов сърцето ми плени
и слънцето по-силно засия!!!
Очи, изпълнени с любов, ...

Щом деня заспи
и небето се обсипе със звезди,
с нощта оставаме сами
и вървим по криволичещи пътеки.
Луната слуша моите мечти, ...

Пореден SMS прекъсва сладкия ми сън.
Ах, стори ми се, че е камбанен звън!
Ала, уви, не беше песен на камбана,
а споменът за твойта изневяра.
Едно фалшиво "искам те" не прося, ...

За всички онези, намерили безсмисления Смисъл на живота си, и безследно изгубили се в него...
Сама те извоювах.
Като птиците,
които се кълват за шепа мърша.
Сама ще те погубя - ...

Лепкав мрак
Нощта бе топла и задушна. Тънък и остър, лунният сърп бе заспал дълбок сън, а звездите около него образуваха ярка мрежа от блестящи кристалчета. Четири фигури вървяха по неравен лъкатушещ път в покрайнините на малкото градче. Дърветата наоколо сякаш се извръщаха след групата, а ни една н ...

Природата безбрежна и красива,
на разнообразни форми плетеница жива.
Дихание от Божията гръд.
И всеобземащ вечен кръговрат
на хиляди природни елементи, ...

Колко бързо времето минава,
остават само спомени във нас,
но един прекрасен спомен остава
да ни топли всеки час.
Горещо лято - с лодките бели, ...

В живота ти не бях единствена,
макар че и с друга никоя преди не беше,
душата ти отдавна бе изпила тя,
а сърцето ти ненужно
за мен оставяше. ...

ТРАКИ
Деца дионисиеви,
с вино и меч сътворени.
Шептят могилите лисеви
- вашта последна арена. ...

Последни сълзи и вземете ме!
Във вашето царство без чувства.
Да не обичам - научете ме!
от вашия въздух нека вкуся.
Последно трепване на сърцето ...

>
>
> Сбогом, страннико. Не ме помни със лошо...
>
> Избягах от душата си... На тъмно... ...

Вярвах, че животът може да е красив,
ала когато се спречках с него,
той ми показа своята зла истина.
Истина толкова безскрупулна и жестока.
Всяка нощ се опитвах да заспя, ...

На пламъка бавно крилата погалил,
самотен скиташе в жълта сянка...
Пожари в милиони сърца бе запалил,
а сега остана насред самотата...
И празни, и жални очите му бяха, ...

Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...

Листата шепнат тихо навън,
а ветреца тяхната история разпилява.
На глух се преструва старият пън -
паметта му пак изневерява.
Кълн поникна от пустинята суха ...

Магьоснице, докосвай ме...
Очите ти са най-необяснимото зелено..
Не ме пести - прахосай ме...
Усещай ме с пулсация на разрушение...
Защото аз съм най-жестокия от всички твои, ...

Тази вечер самотен бях,
без приятели сам в стаята стоях.
При мене никои не дойде.
Сам останах цяла нощ.
Компания ми правеха листът ...

Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства - ...

Смутени от неканената лудост
на най-необяснимото привличане,
внезапно изтрезнели, се събуждаме,
несигурни, че още се обичаме.
Телата ни крещят, окаменели. ...