Болезнено и бавно се събличаме
от навика да носим разни маски.
Ранимостта ни - скрита и отричана
напира, мята се, жадува ласки.
Сърцата ни - ревниво охранявани ...

Какво си ти за мен?
С какво име да те нарека?
Неугасващото Слънце в моя ден
или сияйната Луна в нощта?
Ще сторя ли грях, ако помоля съдбата ...

На баща ми (откриха му рак...)
Какво да ти кажа?
Да седна ли?
Ето,
не зная къде да си дяна ръцете... ...

Избрах си днес да съм вятърът в косите ти,
а утре ще съм слънцето, блещукащо в очите ти!
В дъждовен ден ще бъда дъждът, стичащ се
по пръстите ти нежни,
а в лунна нощ ще съм луната, ...

А ТИ СИ С ДРУГ
Две очи разплакани,
не виждам с едното аз.
Защо щом сетя се за тебе,
започвам да рева на глас? ...

Обичам те
Обичам те... Какво това пък значи,
че обичаш в мене нещо да завреш?
Обичам те... и хубава съм значи,
когато ти ме съблечеш. ...

Вали, вали...
небето е разкъсано от грохота,
земята е удавена.
Измита е природата.
Отишли са си цветовете - ...

Моите мечти рисуват,
те рисуват с лятото твоето лице.
Моите мечти са диви, диви
като буреносното небе.
Те палят бушуващото море. ...

,,Хората са мрачни -
искат да те будят
с хоризонти злачни,
но защо се чудят?"
Valeri Ribarov ...

МОЯТА БЪЛГАРИЯ
24 карата от Родината ми
Ако зажаля някой ден за вино
от Одрин, Драма, Преспа или Струга,
налейте ми загорска медовина, ...

Бохем
Не ми трябва рамо, на което да плача,
не коленича на никого пред прага,
Уверено и дръзко - сам крача
и само гърлото ми сълзите познава. ...

С хладни пръсти, аз ще те докосна,
в синевата на новото утро.
В съня си ще ми се усмихнеш,
а може би ще ме прегърнеш?
Защото знаеш, че си обречен ...

Времето се развали и кръчмата на Хо е пълна тази вечер. Във въздуха се носи приятен аромат на няколко вида гозби, а виното се лее умерено много. Дърт Пън и Кух Че Реп обсъждат нещо над плато пържени зеленчуци и на по каничка вино, даже и малкият На Хал Че е получил чаша леко разредено вино и попива ...

Да погаля твоята коса,
засияла като светло утро.
Да те посипя със роса.
А тихи гласове нечути
да ми казват да мълча. ...

Отново имам празник и този път реших -
казана ще почистя преди да пиша стих.
Изтърках го старателно, до златния обков,
с киселина изплакнах го и светна като нов.
Във ъгъла разчистих, пометох прахоляка ...

Тихи заглъхнали
немощни стъпки,
гаснали, търсили
нечии пръсти...
Звуци и шепот ...

Не вярвам в разни глупави сонети. К`во да правя - просто не вярвам. Така, като се изсили някой да ми обяснява как без мен не можел, като бившия ми мъж - ми не му вярвам, бе хора! Как да не може без мен, като, ей го на - има-няма седем месеца просъществува, преди да разбере за първи път, че не можел ...

(автори - pinkmousy, krasimira1, Етчи)
Пояздихме три баби на коне:
баба Ана, после баба Краска,
баба Лина - тренира ни добре.
(Моля, никой да не се стряска.) ...

Искам болка да съм!
В теб да се впия!
Да разкъсам сърцето до кръв.
Жива рана аз там да открия
и да ровя във нея със стръв. ...

Там,
където вятърът пее
катедрални акорди в тревите,
с карамелена грива
е конят на залеза, ...

(по С. Есенин)
Ти не ме обичаш, нито жалиш...
Зная, че не съм ти по сърце!
Замижала си, от страст трепериш
и си ме обгърнала с ръце. ...

С милата ми внучка,
случи и се случка -
падна, удари се,
бързо изправи се.
Бликна малко кръв, ...

С прохлада
на нечакан вятър
си спомням
бъдещата нежност
и с пожелание ...

Имам си една звездичка
и усмихната луничка,
тя ми дава сили да летя
и планините аз да прекося.
Сутрин щом отвори си очите, ...

Не искам повече любов.
Не искам повече лъжи.
Не искам и разбити мечти.
Спри да забиваш стрели!
Не искам и жалки сълзи. ...

18.
Обикалях коридорите на опустелия „Диспансер” с някакво нелепо чувство на носталгия. Уж беше преди броени месеци, пък сякаш бяха минали стотици години, откак киснахме тук двамата с Йохан в спрялото време. Тогава нещата бяха толкова по-сложни, пък изглеждаха далеч по-прости и ясни. Неочаквано възв ...

Отражения 11
Широките обувки струват колкото тесните.
Георги Гълъбов

Вървях безкрайно дълго. По безкраен друм.
И търсих все финала. На безкрая.
Вървейки, все повтарях си наум,
че скоро ще пристигна във онази стая.
Вървях и стисках ключ един. ...

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи – ...

Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито ед ...

Че те обичам няма да се хваля
по Марина Цветаева
Харесва ми, че ти не ме обичаш,
но странно, аз пък те обичам,
тогава по законите взаимни. ...