Giannis Ploutarxos-Otan tha fevgis
Otan milas gia horismo
na me kitas sta matia,
gia na thimase tin kardia,
pou ekanes kommatia ...

Sonata Arctica - "Shamandalie"
In good old times, remember my friend
Moon was so bright and so close to us, sometimes
We were still blind and deaf, what a bliss
Painting the world of our own, for our own eyes, now ...

Пак се взираш с празния си поглед,
омалял и мрачен...
Твоите ръце, греховните,
пак обхождат ме, обаче,
го няма в мене онзи пламък ...

На спирката задъхана съм спряла,
макар и твърде да съм закъсняла.
За шанса, вече отлетял,
си мисля аз, какво ли би ми дал.
Преди да тръгнем с теб в различни две посоки, ...

За младите
знание,
за старите
уважение,
за талантите ...

Появи се внезапно -
като гръм от ясно небе
и обичта ми към теб не ще угасне,
дори сърцето ми да спре.
А беше толкова безличен - ...

за вятъра ще ти разкажа...
ако благоволиш да ме изслушаш,
стани, аз мога да покажа
ъглите, дето се е сгушвал,
живял е хиляди години, ...

Умееш ли да чуваш гласа и нощем
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...
Усещащ ли всяко недокоснато желание, ...

В агонията на умиращия ден
съзрях раждането на новата нощ,
а мракът, в ъгъла усамотен,
пробуждайки се, показа своята мощ.
В сълзите на малкото дете ...

Четири стени
Четири стени -
бели и задушни.
Между четири стени
времето ми свършва. ...

Ако ме обичаш -
пусни сърцето ми на свобода.
Нека повече да не плаче то
за една погубена мечта.
Мечта, в която беше и ти... ...

Дядовата къща
Детството е в мене живо,
пак дете съм весело, игриво.
Топъл спомен нежно ме прегръща
за лета безгрижни в дядовата къща. ...

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ
Както обикновено, щом наловеше достатъчно риба, обръщаше лодката обратно, за да може да продава на пристанището, преди да се е стъмнило. Обикновено влизаше доста навътре, но понякога хвърляше мрежата около групата островчета, недалеч от брега. Този ден му бе провървяло именно т ...

... само бабите окръгляха хорото,
между сенките от друго време...
клатеха се, спомнили сиротно
всичкото им мило, за последно.
И поразниците бяха в село, ...

" Случка "
Наш поет в държава чужда,
подир прием, може би,
най-човешко е! По нужда
в тоалета се отби. ...

Изгревът на Сърцето
Дълбоко в мен тъжи малката светиня.
Стои и плаче, нежно ме докосва с мигли.
Къде сам аз, къде са моите деца,
къде са ветровете на прерийната радост? ...

В полунощ отново нетът
капризи проявява.
Две очи светят,
сигнал не подават.
Нощта преваля, ...

Самота
Студено бе навън и слънце нямаше вече,
дали мечтите залязоха или литнаха далече?
Гледах през прозореца с насълзени очи -
исках да изляза, дъждът върху мен да вали, ...

Догарка от пепел
Обичах те до болка силно,
обичах те и повече от себе си дори,
давах всичко, за да те зарадвам,
а сега от това само страдам. ...

Светлина мъждука тъжно
на скалите, далеч от прибоя.
В спомени назад се връщам,
там помоли ме да стана твоя.
... ...

Защо те стрелкам с очи някога скришно?
Имам ли избор? Погледа топъл
скривам зад безразлично предишно.
Едва не издава душата ми вопъл!
Какво да ти кажа? Смеят ли думите ...

Слънчогледи, мои слънчогледи,
сурнали се като злато.
Слънчогледи, мои слънчогледи,
вие сте моите приятели!
Сутрин гледате към изгрева ...

Нищо не остана от мене...
Стопих се във времето -
бавно!
Ти не ме разбра,
дори не се опита. ...