Светът е тюрма. И касапница.
Насилие. Разруха. Смърт...
Роден си тук, за да изстрадаш
предначертания си път.
Благословен е, който може ...

Мъжки мерак
Времето се пооправи.
Земята изсъхна и тревата избуя, с невиждания си чак от предишната пролет нюанс на зеленият цвят.
В разтояние само на няколко дни овощията разцъфтяха, под усмихващите се лъчи на слънцето.
Всичко наоколо ухаеше на ново, на свежо, на зелено. ...

Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...

Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно, ...

Банална казано, но пеперуди пърхат в моята душа,
банално казано, но щом те видя, аз летя,
банално казано, но е така,
любов - думата е за това.
В очите ти - море аз ще заплувам, ...

Дните са далечни, когато се вълнувахме един към друг.
Всичко е спомен, далечен и въпреки това вълшебен.
Сега отправям думи към пространството,
за някакво блаженство от отломките
и въпреки далечна, съм тъй близо до душата ти. ...

Лека нощ, казваше ми ти,
и лягахме, разделени от глупостта.
Аз те зовях на сън и в реалност,
но оставах сам с вечността.
Търсих те, пребродих цялата ...

Продажни думи, хвърлени на вятъра,
спестена обич, дваж по-силен гняв,
прогонена въздишка за начало,
недоизплакани сълзи за край.
Земя, запусната от своите орачи, ...

Аз търся във море от страсти
спокоен бряг, но на самотен сал,
да плувам към стихиите опасни
готова съм, щом остров би ми дал.
Аз търся сред небето от мечти ...

Пролетни трепети
вълнуват се пак,
млади сме още,
млади и свежи.
Няма го сивото, ...

Стоеше ти пред мен
в онзи хубав майски ден
с цветя в ръцете,
огън в очите и молеше да ти простя!
Но не запомни, ...

Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам. ...

А бяхме
и щяхме,
но друг път поехме...
Желахме,
мечтахме, ...

... Съдбовно...
Поисках пак при тебе да се върна.
Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат! ...

Аз исках да летя.
И някой ме научи...
Спокоен сън да спя
за малко ми се случи.
Успях да бъда весел ...

Любовен стих
върви по тротоара
и се сбъдва
като моето дете...
Намирам ...

Мечта
Скрита в дълбоката вода
Заключена след стотната врата
В клетка от злато и сребро
Покрита с покривало от стъкло ...

Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...

На нощ и на мащерка
дъхат косите ти, моя любима!
Канелено щом ме погледнеш,
избухват в кръвта ми хиляда звезди!
За мене сияят гърдите ти - ...

Да промениш света
Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена. ...

Сода каустик за почистване на сифони.
Не, не беше това, извинете.
Една продукция на ShadowMaster Works
От създателя на "Човекът с рендето" и "Алиса в Цървуландия"
Жаждата променя хората. ...

С малко думи и няколко жеста пак на същото място имаме среща. И сме си до болка познати, а всъщност толкова далеч един от друг. Кой би осъдил съдбата, че така ни раздели? Кой от двама ни ще поеме вината, за да може поне единия от болката да се спаси? Кой би върнал времето назад, ако знаеше колко ще ...

И днес се питам как точно ти
успя да угасиш огньовете
на всички спомени и мечти,
на всичко, за което съм се молела.
И как успях да си повярвам, ...

От дълго време се затварям
в нощите на своя безсъновен храм.
Молитвата на грешница си промълвявам,
но дори надеждата ми е в капан.
И сянката ми се прегърби в мислене, ...

Дон Кихот
Къде избяга, скитнико, все вярващ,
нима отвя те вятърът далеч от тук?
Нима отиде си със теб надеждата,
без да я дариш с любов на някой друг?! ...

Светът в краката ми се срива
и аз не мога да го спра.
А ти, любов, защо се отчуждаваш,
защо убиваш моята душа, защо?
А знам, че ме обичаш... ...

Деца на мрака,
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!
Деца, гладни, ...

В душата ти се стоплих -
подслон от мрачните баири.
Разпалих твоето огнище,
а то погълна ме
с изпепеляващи зеници. ...

Авторът на това свидетелство е един от жертвите на комунизма в Русия - радвал се на блестяща кариера като командир на флота. Същевременно той бил въвлечен в окултизма и редактирал окултното списание „Ребус". При инцидент в морето Николай Дробязгин е спасен от сигурна смърт по силата на чудо, извърше ...

Човек
Един човек сам върви,
а сърцето му тихичко кърви.
Върви по път неравен, обграден с бодли
и зад себе си остава неразличими светлини. ...

Страшно ли е да гледаш как щастието покрай тебе минава?
Страшно ли е да знаеш, че нищо не си постигнал, а мъничко живот ти остава?
Страшно ли е да жертваш всичко в името на ''нищо''?
Страшно ли е да знаеш, че от любовта си далече, а до самота близко?
Страшно ли е, кажи ми, да виждаш другите щастливи? ...

Прекрасно е да се отпуснеш на чист въздух без да мислиш за нищо. Г-ца Д беше направила точно това, а на помощ и беше бутилката мартини, която гарантираше празнотата в мислите и.
Последните отблясъци на слънцето весело играеха, пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката. Децата бяха отведени ...

Безмерна любовта ми е, безмерна,
като безкрайността на синьото небе.
Бурна, властна - диктува и отмерва
живота, както бурята вълните на море.
Направила бих всичко, ако кажеш. ...

В кадифената тъма,
стоя аз сега...
Чудя се по кой път да поема...?
А душата разкъсва се от угризения и съмнения...!
Какво ли ще стане с мен сега?! ...

Сама със себе си в тази къща,
огряна в черен мрак и пустота
и споменът за теб, любов, се връща,
боли ме, че живея в самота.
Мракът ме поглъща и изплюва ...

На Пепи Рашев, който никога няма да я прочете...
(Знам, че е доста наивна на места, но не исках да променям историята, защото има сантиментално значение за мен)
По действителна история измислена от Пепи Рашев
Светът е пълен с необясними неща. Да вземем сънищата например. Или онова малко висящо нещо ...

Искам те, както всеки иска светлина
Искам те, както грешникът - чиста душа
Искам те, както куцият иска крака
Искам те, както птицата иска крила
Искам те, както рибата иска вода ...

Питам се
Хей, хора, искам да ви кажа да не се предавате.
Борете се всеки ден, за да не съжалявате,
защото животът е един миг, миг, без който не можем...
Опитвах се да бягам, исках да се скрия, но не успях. ...

САМО СЛЕД МОМИЧЕТО НА ХЪМФРИ БОГАРД
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...

Справедливост
Беше деяние погрешно,
беше грешка човешка.
Беше грешник наречен,
беше присъда горчива. ...