Бохемска рапсодия
В тая пълна дискотека,
в този нестихващ фестивал,
разпил се бе в мен човека,
изцяло обич и сексапил раздал. ...

Разбий със чук
пулсиращата болка в мозъка ми,
да изпълзят навън змийчетата
на мисълта ми.
Бръкни със пръст ...

Имам нужда от
топла прегръдка
Имам нужда от топла прегръдка
и от рамо, на което да плача...
Прегърни ме! Дай ми дъх – свежа глътка. ...

Сърцето ми от теб е обсебено,
като малка птичка в златна клетка е пленено.
Обичам те и страстно те желая
и себе си не мога да позная.
Любовна мъка сърцето ми изгаря, ...

Толкоз време, а пък не пораснах...
Косата ми започна да бледнее,
а поривите - лястовиче ято,
нагоре с лекота се реят.
Ръцете ми - уж вече уморени, ...

....
В края на този тъй изморителен ден
мога само да кажа: Обичам те!
Като глътка вода си за мен,
оросила жадно стърнище. ...

О, чучулиго!
Донеси ми ведрина
за късна есен!
Песен на славей.
Отлетяха гарвани - ...

"Не вали, мило. Това е само шумът на вятъра"
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разб ...

Въздишката целува небесата,
неопитна във своята прозрачност,
не иска да прегръща самотата,
а търси своята общност... необятност...
Оставена, във чужда кожа стене, ...

Дяволът се е вселил във теб.
Една омраза те е обзела и те убива.
Манията ти те отвежда в АДА!
Отмъщението -
Няма смисъл, не виждаш ли, само си губиш времето...

В спомена за любовта вглъбена е моята душа,
мечтае тя за един човек, който за мен е всичко на света.
В пустинята на мойте чувства, седнал там на пясъчните дюни
сам-самичък, пред мойте очи в този миг ми се яви сиянието,
наречено любов, затворих аз очи, после отворих ги, но там ...

Небесната жар ли е някой ти дал,
та пламък от огън си, мила?
Леда от тъгата стопяваш без жал
и капките с устни попиваш.
Косата ти палава цялата знам. ...

Аз не знам дали е липса. Но тежи
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота. ...

Не ме оплаквай. Тиха е луната.
Ти моята съдба предначерта.
Аз пия от недрата на тъгата,
а ти летиш с криле на свобода.
Проклинам свойте земни прегрешения, ...

(Из "Дневникът на Вуте")
Не зная дали е било в Чили,
но хората решили
и направили подправка "Чили".
Чили не сгрешили ...

Е=МС²
Вселената изстреля лъч светлина,
светлината уцели вечна душа,
душата избухна в букет цветове,
цветовете родиха твоето сърце. ...

Благодаря...
Когато поисках да кажа нещо, думите се разбягаха като уплашено ято. Все едно нечии тромави стъпки изтрещяха в тишината и разкъсаха покоя й. Всъщност, като че ли най-уплашена от всички остана душата ми. Дали ще успее да се изрази по най-точния начин? Дали ще съумее да подреди думите така ...

В този свят започва всичко отначало,
вечни се завръщат жестове, пароли,
гълъби тъмно-сребристи по паважа
пристъпват наперено, идват от Рая.
С минало просто ли съществуват, ...

* * *
Само клик и... ето ме, пристигнах.
Думите ми на монитора четеш.
Само клик и... вече ти намигнах
и надявам се да разбереш... ...

Ела в часа на Тишината!
И ако можеш ме спаси...
Без ключ немее там вратата.
Под ключ Сърцето. Пиша стих.
Умора блъска се в Прозорец. ...

Изгуби ме, а исках да ме пазиш
от бурите, в душата ми нахлули,
от зимата, до болка побеляла,
от хората, ранили ме със думи.
Отрече ме, а в мене се кълнеше, ...

Непознати принцове и рицари
безлики и безименни,
моля ви, не приближавайте до мен.
Танцувайте на бала с други,
нашепвайте на други нежни думи, ...

Мълниите се извиват назад, щом погледнеш към мен,
и отива си тъмният Ад, от страх сътворен...
В този миг усещам, че още съм цяла,
пак живота харесвам и сякаш съм в Рая... и тичам към теб...
Но краката ми омекват, ...

Какво всъщност е живота? Дали той може да се нарече едно пътешествие или може би няма точен отговор, или има. Животът е една обширна тема, на която, колкото и да пиша, все ще пропусна нещо. Едва ли точно аз бих могла да дам пълен отговор на този въпрос, понеже моят живот тепърва предстои, но все пак ...

Защо ли
всичко се разбира през нощта...
И колко страшно е сама
илюзията да убиеш.
Но ако само тя ти е останала, ...

Обичах те!
Той е с теб сега!
Той никога няма да ти даде, което ти давах аз досега...
Пак съм сам в нощта,
отново мисля за теб сега, ...

После пак ще се правя на красива,
грижливо ще оформям
от болка деформиралата мутра.
Аз, мръсницата.
Накажете ме, като куче ме вържете, ...

До края не остава много време.
Но краят ни кого ще развълнува?!
Ще наследят доброто ни безбуквие -
пустинен дял от нашето общуване.
Не стига - да омесят ранен хляб. ...

на Тодор
Слънцето не свети, заслепява...
Слънцето не топли, то изгаря...
Слънцето е толкова желано
и ние като нощни пеперуди ...

Много ми липсваш!
Мислите ми ти обзе със взлом,
чувствата – изпепеляващи душата.
С твоя поглед, мил и лъчезарен,
проникна в мен и в моя свят омаен. ...

Вълноломът ням е
за тъгата,
присъща му е яростта,
дълбоко във утробата
му морска ...

Докосване - нежно
и времето спря,
това ли е нашата любовна игра?
Телата ни - чакащи
споделения вик, ...

Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...

Когато ми е студено,
се вслушвам плахо в мъдростта на сърцето си.
Ако ми е натъжено,
се сгушвам тихо в нежността на ръцете си.
Постепенно разбирам, ...

Коварно красив, невидим за хора,
чийто ум е поробен и глух,
нежен до болка, непознаващ умора,
пъстър и смайващ пролетен дух.
Влял се в кръвта ми покорна, ...

Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.
И всичко побелява неусетно - ...

1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...

Понякога идваш в съня ми,
сам с любовта, идваш, ала си отиваш с утрото.
Оставяш сълзите пак по моите очи,
оставяш сърцето само и тъжно.
Смирено приемам деня и своята тъга, ...

Само твоя
Пътека не намирам затревена
и лутам се сред къщи и коли,
навсякъде е зона забранена -
аз тръгвам си - не ме моли!... ...