Малката бяла къща лежеше сред полето... Всяко лято двамата старци, които живееха там, сядаха пред вратата на къщата, в очакване на малката си приятелка Евелина... Обичаха я като родна внучка...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...

В ухание на роза ще ме търсиш,
в слънчев лъч да ме вплетеш.
От морето синьо очите да обагриш,
коси от златна мед да изплетеш.
Със звезди да ми поръсиш пътя, ...

Вечната и неповторимата
Едва ли има човешко същество, което да не е усетило тръпката от голямата любов. Ако все пак се намери някой, който да отговори – „такава няма”, ще му кажа – отвори си очите и сърцето, човече, тя е около теб и само чака да я откриеш, за да те обгърне със силата на оная страст ...

Творецът в мене спеше,
потънал бе във тиха тишина.
И вървящ през ледена пустиня,
усещаше той нож в гърба.
Унилата лоза свита стене. ...

Преди години в този ден
застанахме под брачното венчило
ти в сив костюм и озарен
а аз във бяло и усмивка мила
Сляхме подписи в едно ...

Водопад и Дъга
Пролетният водопад
погледна скришом към дъгата.
Тя във погледа му спря,
искряща пръсна се в росата. ...

Очите ми са
мънички пищови.
Дулата им са
черни и зеничени.
Убих случайно ...

Радостта ми
Радвам се, когато той ме погледне, макар и просто ей така. Когато чуя гласа му да ми казва „здравей", когато ми се усмихне. Чувствам, че краката ми треперят, щом е прекалено близо до мен. Тази радост леко притиска мъката, която тая дълбоко в душата си. Мило ми е, когато се обърне и ми ка ...

Дишам. Отново в мен си ти
Искам. Отново имам мечти.
Тихо. Отново огън гори.
Леко. Отново сънят ми искри.
Тръгвам. Отново през твойта магия. ...

Повтаряй ми, че ме обичаш.
Днес си моя, аз съм твой.
Пей ми тихо, мелодично.
Край леглото ми постой,
че много ми се иска тази вечер ...

Отново тръгваш... Исках да останеш!
Прибоят на съюзник се преструва.
Вълните ме примамват с обещания,
че верността над всичко тържествува.
Но... ти си кораб, плаващ за навсякъде... ...

(На Д)
На твойто рамо искам да заспивам,
посипала коса от буйни водопади
и тялото ми с твойто да се слива
от нежни чувства, незнаещо прегради. ...

Насън ли само
сбъдват се мечтите?
Наяве те нима
не съществуват?!
... Сънувам, че вълна съм, ...

отварям вечно
снимката ти
(не постоянно
а навеки)
и знам ...

В меката прегръдка на луната
подали сме ръка един на друг,
а устните ни нежно се заричат -
сърце, душа, живот да отдадат!
И тъй, политнали насреща, ...

Влезе в сърчицето ми.
Погали ме като перце.
Овладя ме като дъга.
Докосваш крехкото ми аз.
Разнежваш ме като песъчинка. ...

Прегръщам те, Зло!!!
С измамна любов дари ме и усетих се без мощ.
В миг за сетивата, реалността кат' облачна нощ бе.
Влюбен в теб, внезапно пленен в капан ли се озовах?
Ах, за таз' красива измама как не бях готов все още... ...

Life...
Mysterious Life...
We're moving around, dancing the rhythm of life.
Time...
Mysterious Time... ...

It's not enough
To love somebody naturally
To love somebody faithfully
To love somebody equally
Is not enough, it's not enough ...

За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...

Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя, ...

Тъмнината забулва светлината...
Изгасва и последният светлик...
В града самотен
остава само един далечен
спомен за отдавна ...

Не си до мен. Параноична тишина.
Делир и еротична абстиненция,
Кога? Къде? Демотивираща вина.
Любовно-прогресираща деменция.

''Всичко е възможно''
В теб ако се влюбя и то както вчера
и ума си ще изгубя, но ще разбера,
че всичко е възможно.
Всичко е възможно, особено ако е сложно, ...