Какво ни даде, демокрацийо
от лъскавите си витрини?
Онези наши светли блянове
умряха във ограбените ни години.
Гласувахме за теб и за Станишев, ...

Живеел си един дзен учител в къщичката в планината, препичал си се на слънце и пет пари не давал... Веднъж при него отишъл някакъв си търсещ духовното и започнал да му досажда:
- Казаха ми, че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса.
- Питай - отвърнал учителят - но не са те освед ...

(24-ти май)
Костюми,
вратовръзки
и медали –
но леко дъхащи ...

„В памет на МАМА"
Прости ми!
Смъртта
ми отне началото
и изгубих ...

Въздишката трепери...
От спомени леглото се разтяга.
Тъгата в краищата ляга...
Гори... Плътта в забвение...
Крещи... Кръвта. Съмнения. ...

В памет на пострадалите от земетресението в Китай.
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...

Отпивам те.
Ръката ми трепери.
Целувам твоите очи.
Най-накрая мене ти намери
и прекъсна сънищата зли. ...

Да заспя - за да се събудя утре...
И да знам, че всичко ще е по-добре.
И да знам, че всичко лошо ще отмине,
че небето ще е светло без да спре,
че ще срещам все красиви хора ...

Мъгла от видения ме усетиха.
Разчупих леда.
Насладих се на усещанията, че си до мен.
Полепнах се като мечта.
Разтопих се като огън. ...

Целувай ме, аз искам да те чувствам.
Целувай ме! Аз искам да съм с теб.
Целувай ме и ме люби до утре.
Награда ще ти дам едно дете.
Целуни ме нежно - да ме стоплиш ...

А , Бе, Ве...
През Вековете...
Присъда Свята за Живот и Вечност...
дори останал - Наш Език -
да си - ...

Какво му трябва на сърцето,
за да е щастливо днес?
Гледам го - нещастно, клето,
как се гърчи и реве.
Няма сън за него в тези нощи, ...

>
>
>
>
> ...

Любов ли е изваяла очите
или са ти божи дар
та кадифените зеници
да излъчват толкоз чар
И над устата като капка ...

Прокарах мост на надеждата
през време и пространство,
свързващ душа със душа.
По него сега с тихи стъпки,
в сърцето с огън и плам, ...

На учителя с любов -
на Лютфи Дузманов!
Божур, ти веднага ни завладяваш
с чара си и красотата!
В Китай те считат за "Царя на цветята". ...

Поискай да ме видиш!
Пожелай си пак да те приспя,
страховете от душата ти да махна.
С усмивка да те чакам във дъжда.
Ще тичам бързо като вятъра, ...

ПОНЯКОГА
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...

Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...

Като нишка на паяче
изтънява животът ми.
Но все още улавям
игрите на слънцето.
Слънчево тъничка ...

Радвай се, ти пак си на върха,
с бляскави одежди и корона,
която отразява глупостта
на хората, които ти се кланят.
А аз отново тъна във калта, ...

Животът ни - "Страстна седмица",
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали от тежка самота,
протягаме доверие - вземете...
И колко пъти слагаме покривката ...

Пияна юлска нощ
Редя накъсаните фрази,
мълчанието разкодирам,
и болката,
и парещата нежност... ...

(към "Миличък, не ми разрешавай")
В пеперуденото-мораво
мое заспиване,
миличък, пак пожелавам те!
Взела сърцето ти - неразумна съм, ...

Не събрах нова смелост. От старата
се търкалят в килера трошици.
Уж ги пазех - за черни дни вяра,
а нахраних с тях нощните птици.
--- ...

Пробуждане
Загубих се.
Денят замлъкна стреснат:
на сенките ликът се раздвои!
От нищото, ...

Може би ще дойда плахо до теб.
Да ти се усмихна (с насълзени очи).
Може би ще бликнат думите без ред.
И после ще утихнат (като морски вълни).
Може би ще разбереш (или пък не?) ...

Самоубийство
Ръката със юмрук ще прегърне пистолета...
В миг куршумът преобърна куп от съдби,
да поправя грешката изпуснах момента,
злото не ще властва само в свои си води. ...

Във стаята приказно тиха
остана замислен, вглъбен
и всичките звукове скриха
шума си от него сломен...
Остана да мисли за всичко, ...

Да бъдеш с мен искам сега,
да ме възбуждаш силно искам аз.
Да ме целуваш силно искам аз,
да усещам просто страст,
да ме любиш до полуда, ...

Палиш цигара,
но сълзите я угасят!
Душата ти празна,
до болка ранена, бавно умира.
Смисъл да съществува у теб не вижда. ...

Понякога, когато г-ца А Ти не си вдига телефона, ми е наистина скучно. Когато ми е скучно, ставам много философски настроена и мога да направя нещата да изглеждат както не са... по-красиви и истински... тогава те са повече от обикновени неща...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с няког ...

* * *
И Бог рече Адама:
- Време е да се плодите,
заведи Ева в храстите и... я целуни!
Не я изпускай, дръж и "юздите", ...

Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка, ...

Тежко, много тежко ми е на душата.
Въздухът е тежък, не достига, задушава.
Болката е непоносима и жестока,
обвила, стегнала, раздрала сърцето мое.
Горчиви сълзи, повече и от пелин, ...

Във храма ти проникнах мощно, без да питам,
и развъртях в екстаз кинжала на страстта,
иконите на еретиците ще сритам,
ще възцаря на меча свой властта!
И ще превърна тялото ти във олтар, ...

Поредната вечер пред компютъра. Пред тази гадна машина от кабели и пластмаса. Дали й харесваше? Не, просто така си губеше времето, за което едно време копнееше и за което се бореше с всички сили. Ани беше нормално момиче, което от малко беше разбрало, че приятелство няма и че всеки използва другия з ...

* Писмо до една приятелка
Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички... ...

Какво са бурите?
Смъртоностните мълнии...
Какво са ураганите?
Виелиците през зимата...
Какво са опустошителните земетресения? ...

Търсил си ме толкова години –
някъде сред другите звезди,
а пък аз съм стръкче детелина
и се радвам, че ме скъса ти.
С четири листенца ще покръстя ...