К'во ще кажеш за тази една готина живот с мен? Не беше ли това най-големият ти кошмар? Не пропиля ли 12 празни месеца в моето присъствие, всяка вечер, празен ден след ден, нощ след пагубна нощ? Нима не видя тъмната ми страна и уплашена не обърна гръб дори за миг? Нима понасяше лесно миговете ми на м ...

Някога, във времена ужасни,
в робство милий наш народ,
от болка сълзи той проливал,
за да е свободен, а не роб.
Робството жестоко, като ...

спомняш ли си Ден Номер 0?
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...

На велможите
Виновна съм пред вас, виновна,
че съм невинна и добра,
че слава и пари не гоня
и не изпитвам жалък страх, ...

Ветровито
Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял... ...

С М И С Ъ Л Ъ Т Н А С Ъ Щ Е С Т В У В А Н Е Т О
( Черешовото топче )
Коледата отмина. Новата година наближаваше.
По това време на годината в почти всички краища на родината си българите провеждаха кукерски игри.
Мъже, облечени в мъжки, женски или кожени дрехи, обкичени с всевъзможни звънци и хлопата ...

Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина, ...

Видя ли как се гледахме в очите,
сякаш се изпивахме със поглед?
Ръцете, устните, телата се докосваха
със страст и нежно.
Търсехме се със целувки ...

"Както се разхождах в уличката строга,
както си подсвирквах в слънчевия смях,
в нещо се препънах – беше твоят поглед.
И да се обърна просто не посмях."
Маргарита Петкова ...

Не търсих нищо, но ти ми се предложи...
Пред мен стоеше като зад витрина,
без цена, без марка... искаше ми се да те разкрия!
Че има противопоказания кой да предположи?!
Депресия, разкъсано на късчета сърце! ...

Возя се в такси,
а дъждът плющи по стъклата
и чистачките замайват главата.
В мрака ти подари ми роза бяла.
В очите ти пламна страст. ...

Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...

МРАЗЯ СЕ, ЧЕ НЕ МОГА ДА Й КАЖА...
Гордо крача с вдигната глава,
но нещо силно дърпа ме назад,
животът ми отново се обърка
и отново се намирам в нечий ад. ...

Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...

То дълго пътува към тебе.
Достатъчно дълго.
А малкото камъче вече обърна колата.
И думите в него сега
ще изглежда, че лъжат - ...

Небесни Сфери
Достоевскки
60 небесни завъртания
уловиха същността на живота човешки.
Заредената пушка чака момента на ...

Погледна към краката си, имаше вода, но откъде се бе взела? И прииждаше още, качи се на тротоара. Улицата се напълни и водата започна да ближе обувките и и на тротоара. Какво ставаше, по дяволите? Погледна нагоре. Небето беше направо неестествено синьо. Грееше слънце. А тази вода откъде идваше? Огле ...

Теменугите
нашепват залезно,
съшити с носталгия те преплитат
в брътвежи за лятото - недочакано
и тихо в сенки се вричат! ...

В клоните на жълтата череша
гарваните черни се завръщат.
Случаят наистина е спешен.
Лятото е случено и свършено.
От любов изглеждам безразлична. ...

До студения болничен зид бе опрял глава млад мъж. Притихнал, в болезнената вглъбеност на хаотичните си мисли, той сякаш се усмихваше... Наоколо бе пусто... Тук-там се мяркаха посетители, приведени от грижи по своите луди...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...

Сутрин е...
Слънцата още спят.
Аз загърбвам ги,
оставям ги зад мен.
По-късно те изгряват, ...