Поглеждал ли си в детските очи -
те крият свежи утрини зелени
и с блясъка на хиляди лъчи
огряват светла приказна Вселена?
Докосвал ли си детските ръце, ...
'Till I Collapse (feat. Nate Dogg)
Eminem
[Intro:]
Cause sometimes you just feel tired.
You feel weak and when you feel weak you feel like you wanna just give up. ...
Открихме те в простора на мечтите,
но няма ли те, как ли ще живеем?
На лист рисуваш виртуални мисли,
ала наяве с теб в душата греем.
Като издигната в небето песен ...
И пак ме възжелава с поглед лятото.
Предишните ми същности съблича.
Неистова прекрачвам смело прага му,
за да науча как да съм обичана.
Пак припознава своето в душата ми, ...
На Р.
2004 г.
Отдавна бях спряла да вярвам в любовта, но един прекрасен летен ден се случи най-непредвидимото нещо за мен... Влюбих се! Не в кого да е, а в ТЕБ! Въпреки че ти не ми отвърна, аз продължих да те обичам, с мечтата, че някой ден ще се случи чудо и ти ще ме обикнеш както аз - теб... Надеж ...
Изгубих се по пътя към сърцето ти
на крачка от безнадеждното влюбване -
някъде там, където ти
ми показа какво е погубване.
Някъде там - между дъха и докосването ти - ...
И ето, всяка нощ историята се връща -
стоя на ръба на парапета отвън.
Причината да скоча е една и съща.
Скачам! Но това е просто сън.
Ти ме изостави само веднъж ...
Нещастен си, когато всичко свърши, защото накрая винаги разбираш истината. Усещаш светлия лъч на надеждата, минал като зарево през черната ти същност, оставил следи от себе си в душата ти навеки, каращ те да съжаляваш, че някога си се надявал.
Научих се да чета между редовете,
да виждам истината във всяка лъжа,
да дишам катран и да издишам живот.
Научих се как да бъда по-добра!
Научих, че не всичко е каквото изглежда, ...
Къде ли е палачът на сърцето ми?
Привикнах вече с всичките му упреци.
Не виждам даже и звездите на небето ни.
Забравила съм всичките им хубости.
Къде е ореолът над главата ти? ...
Загубихме се някъде пространствено.
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване. ...
За миг прошепнах името ти, вгледах се в езерото...
Искаше ми се да си до мен, за да не се налага да потъвам в него.
С времето болката ставаше все по-дълбока и по-дълбока, като езерото пред мен.
Сега съм сам, без теб - винаги съм се чувствал самотен.
Сега си шепна и усещам тишината, която ме е погълн ...