По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...

Мокро
Със есенна дъждовност съм обвита,
дори душата ми е мокра.
Без дъждобран, разголена се скитам
през дните безгреховни. ...

СВЕТЪТ НА МИНАЛОТО: "ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ" ИЛИ
"ОТЕСНЯЛА ДРЕХА"?
"Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним или най-малкото ги осъвременява."
Ивайло Петров
Всяко поколение приема по различен начин света на миналото. Възрастните го свързв ...

Жадувано
Очи в очи...
Пронизващ поглед...
Умиращ страх от самота!
Усилен пулс... ...

Все по-близо до звездите
Моята илюзия чака пред вратата.
Поканвам я да влезе -
да си правят компания със самотата.
А аз на воля да си мечтая... ...

замислих се истински
... смърт - викна всичко в мене
давал съм себе си и плюс
до последна капка тъжен пулс
но вече не искам ...

Там, където синьото не стига
и пясъкът събира наште стъпки,
където светлината ни залива
и вълните ни завиват
в пламенна прегръдка... ...

Предизвиквам те!
Предизвиквам те
да ме откриеш!
Не се усмихвай
тъй свенливо. ...

"Очите ти са мокри, плакала ли си, кажи?..." -
питаше ме огледалото с образа на моето лице.
Стоях пред него и тихо отговорих му: "Боли."
Едва намерих сили да протегна към себе си ръце.
Гледах как в очите ми се ражда сълза подир сълза. ...

Р ъ ч е н и ц а
Е - е - е х, майко моя! Ти, корава земьо!
Кажи ми, докога ще ни търпиш?!
Кажи най-сетне, дявол да го вземе,
защо те тъпчем, а пък ти мълчиш?! ...

Хората могат да бъдат разделяни въз основа на най-различни критерии и поставяни в определени социални категории. Могат да бъдат разделяни на мъже и жени например, на лоши и добри, на такива, които са чели Достоевски и на такива, които не са, на бедни и богати, и прочее. Но сред най-достойните катего ...

Усмихваш се само
Неприлично разнежена -
хвърлям око на очите ти.
Сядам до тебе -
заплесната романтично. ...

Огледалото, което често забравяме да забършем. За да видим онова, което е зад него. А там е всичко, там е нашата душа. Там има добро и зло, болка и радост, предателство и себераздаване, самота, мълком преглътнато поражение, носещо себепознание и тиха победа.
Когато след разочарование, след нечие пре ...

Колко струва целият живот,
обрисуван, изигран във мрак?
Нужен ли ни е възход,
щом чакаме от Бога таен знак -
да литнем горе, в небесата - ...

Събуди ме будилник... странен.
И каза ми: Хей, стана ли?
Добро е утрото, а ти се излежаваш!
Промърках нещо тихо под носа си.
Насън почти усмивка се роди - ...

... На мъничката църква в полумрака
свещичка със попукване гори.
Пред образа на Божията майка
девойка през сълзи реди:
- Кажи ми, майчице, открий ми ...

Тъга, сълзи, спомени.
Пустиня,
дъжд - утолена жажда.
Копнеж, болка, самота.
И пак тъга. ...

Ако до късно не успея да заспя,
ще стана тихо без да ме усетиш,
във тъмното без лъч, без светлина
ще търся онзи сън, по който чезна.
И боса ще изляза вън на двора, ...

>>> с роза
>>> ме галиш
>>> а тя
>>> начупва плавно
>>> сатенената тишина ...

Какво е животът беэ песен?
Какво е живот без любов?
Защо човекът е грешен?
На какво за мен си готов?
И въпроси безброй ще задавам, ...

Не мога да спя.
Наум си бърборя.
Колко много слова
преминават
като буйна река. ...

И сега накъде? Накъде ли? - Напред!
Към добри хоризонти и към бъдещи срещи!
Там назад е животът дотук изживян,
но не бива докрай да го носим на плЕщи.
Част от него е сладка, ала друга горчи, ...

Няма те
Стоя сама на терасата. Мисля си за теб. Студено е. Гледам към небето. Няма звезди. Няма те и теб. Щом небето е пусто без звездите, ти не си там горе при най-съкровените ми неща. При ценностите на душата ми. Най-ярката звезда е твоя. Аз настръхвам. Цялата замръзвам. Видя ли теб, отново се сто ...

Един законодател
ако бях,
бих обявил
почти за смъртен грях
човек да люби собствена съпруга! ...

Не ме боли, че си забравил,
боли ме, че не помниш!
Сипах си чаша...
Снощи си сипах чаша
и си казах: НАЗДРАВЕ! ...

Открих те
сред цветята,
кралица тяхна.
Видях те
до звездите, ...

Човещина
Случи се да пътувам с кола.
На два пъти спуках гума и някъде към тунелите на Кресненското дефиле, останах без резервна.
Застанах край магистралата, вдигнах ръка, а колите си отминаваха една след друга, сякаш за тях не бях жив човек, а някакъв нищо не значещ пътен знак или гранитен къс, като ...

В живота има срещи и раздели,
незабравими за човешката душа,
достигнали безкрайните предели
на искреност, любов и доброта.
Една такава среща с теб ме свърза ...

Утрото с надежда
в нас доброто буди.
С обич ни зареждат
слънчевите думи.
Космосът не бърза... ...

"Аз не съм красавец, аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически Апостол..."
Павел Матев ...

Зная
Не зная защо ме обичаш
и подаваш ми вечно ръка,
защо лудостта ми отричаш
и черната празна душа. ...

Изгарям от жажда...
Нужна ми е само глътка
от твоето време.
Кога ще отпия?
Може би след миг, ...

Така ли са ти плащали отците?
С последното петаче пред олтара...
А ти си плямпаш мъдрости и притчи.
И праведно ни учиш що е вяра...
Е, вярвам ти. ...

Животът е тъга -
безмилостна лъжа,
вечен и бездънен -
безскруполно жесток!
Минало греховно - ...

Из влажното лоно
на мрака
по котешки плъзнат е опиум
от сластно желание,
по клетка от мигли, ...

Границата да намеря, трудно ми е - знай,
пък и доста тънка ще излезе, май;
хората от векове твърдят:
любов и омраза за ръка вървят.
Ако Пламенна любов сега във вените ми ври, ...