Няма даже миг на този свят,
обвит със светлина и мрак,
във който да не мисля аз
за нашата любов, родена с плам
като птица жар от пепелта! ...

Сбогом! Колко пълни са моите слова?
Мира нямам и дали ще свърши някога това?
Побеляло цялото лице без никаква надежда,
опитвам да отроня някаква сълза.
Усещам - в гърлото напира нещо, ...

Любовта идва неочаквано,
желана гостенка е тя,
чувство най-очаквано,
най-скъпо за теб ще платя.
Цената не ме интересува, ...

* * *
Поезийо, о, майчице добра,
ти даваш на многочислените си деца - богоизбрани
твоя кръст до край да носят,
макар че все поетите са неразбрани...

Лунна усмивка
Вълшебна и влюбена
Свети на устните...

Вик, разкъсващ тишината,
едно сподавено "не"!
Една сълза, скрила се в мрака,
поредното добро дете!
Спомени разпилени, ...

Нощни размисли
Заспаха всички сега.
Луна, заспивай и ти
в нощта, обляна със звезди.
Има и друг самотен като теб, ...

Ограбена от всички и отвсякъде,
събирам късовете оцелели -
дано отново себе си сглобя-
в поредица отминали приятели,
които от засада в мен се целят, ...

Грях ли съм направила
или съм повярвала?!
Жестоко блъскане
на моята природа.
Родена съм да вярвам ...

Омръзна ми да чувам често думите:
Честито, с тоз мъж имаш ти късмет.
И всички да ми казват колко умен е
и работлив, и въздържател, и напет.
Защо късметът, мислят, че е важен? ...

Нощ е! Навън вали така, както никога!
Знам ли и аз! Сякаш любовта ми се сърди
за това, че те обичам цял живот и завинаги!
Сякаш времето само за нас сега е сърдито!
Ден е! А в сърцето ми е все така пусто и далечно! ...

Вече няма за какво да се смея,
вече не намирам забавен света.
Вече няма за какво да заплача,
остана безчувствена моята душа.
Вече няма кого да обичам безумно, ...

Alice Cooper - "It's me"
You took a first-class trip to Paris
You danced in the streets of Spain
You followed the sun to Rio de Janeiro
Cuz you got so sick and tired of the ...

Que je t'aime
Quand tes cheveux s'étalent
Comme un soleil d'été
Et que ton oreiller
Ressemble aux champs de blé ...

Лежахме върху тревата в парка... Тя не беше омайващо зелена. Окото не си почиваше, загледано в изумрудената й необятност.
Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая ...

Вълна от горещи емоции
ме залива като лава.
И аз не знам от какво съм
провокирана.
Усещам само прилив на енергия, ...

Бавно пристъпвам към спалнята -
усещам, че ме следваш.
Нощта е черна и зловеща,
луната ни гледа сред шепа звезди.
Тихичко от радиото се дочува китара. ...

Bолната птица
Аз искам да летя,
не ме заключвай!
Аз искам да летя,
не зидай стени! ...

Самотата не е за слабите хора -
тя е за силните, непобедимите!
Да крачиш, въпреки вътрешната умора -
това е единствено за ненаранимите!
Аз бях слаба! И какво спечелих? ...

Какво е сила?
Безсилна в минало време
да си тръгна от тебе... сама.
Да бъдеш живот, но и бреме,
с което живея в тъга! ...

* * *
Откровение мое,
слънце далечно.
Мак срещу вятъра
в светлина от глухарчета. ...

Историците на научната фантастика отнасят произхода й към началото на ХІХ в. Някои виждат нейното начало в разказите на Едгар Алън По, който съчетава убедителен реализъм на стила с окултно обагряне на изложения проблем. Други признават за пръв научен фантаст Мери Шели (жената на известния поет). Ней ...

ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между д ...

Страхувах се да се усмихвам.
Прикривах се зад имена
на стари глупави привички,
превивах лесно колена.
На другите отварях смело ...

Завинаги заедно!
Целият свят избледнявa
и Ти си в моите ръце.
Музиката свири само за нас.
Толкова сме близко с Теб сега, ...

Навън е красиво, снежно и бяло,
сякаш земята е покрита с меко одеало.
Снежинки танцуват с вятъра нежен
и тихо заспиват върху постелята снежна.
Стъпки отекват там, в полумрака, ...

Има ли Безсмъртие?
Ще говоря за Исус! Но не за бога, а за Човека! И не за идола, а за търсещия в съмнение!
Исус е обикновен пророк, каквито са били мнозина по онова време. По същото това време да си пророк не е хоби, а професия, защото чуващият гласа божи трябва да мине през обучение при равините, п ...

Малък е светът.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.
Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца, ...

Съществува и друга група хора - онези, чиито представи за щастие се изчерпват в това - да продължат да натрупват богатство. Това са онзи тип хора, за които парите са и средство, и цел. Това са онези, чиито работен ден не надвишава 300 минути. Да, това са същите тези, които идват в пикови часове без ...

Мрачно е небето.
Скри се слънцето далече.
Свито е сърцето.
Пак тъгата го завлече.
Поне да завали - ...

Уморено при теб пак се прибирам,
късно е, нямам сили друг да избирам!
Като клонка в плен на течението се нося
и отказвам любов идеална да прося!
Понякога отчаяно искам да си наясно, ...

Като удавник за сламка се хванах за думите ти
и плувнах в безличната болка на твойте сълзи.
А си мислех, че съм станала друга
и че не допускам над сърцето да вали.
Но погледът ти ''светкавица'' проряза душата ми ...

* * *
Седеше Мама - пушеше цигара...
Сама! Отново, както всеки път,
сълза очите и изгаряше,
а аз бях винаги на път... ...

В белотата на коледния ден
намирам усмивчица за мен.
Докосната от чистотата на студа,
моля се за прошчица.
Самотата на дървото през прозореца ми маха. ...

За Бога - не, не си отивай!
Постой при мен, дари ми сила
да бъда аз отново мила,
да бъда аз за теб добра...
Недей, недей си ти отива! ...

В стаята ми -
следобедна тишина.
Муха да бръмне...

Улицата - пуста. Безопасна.
Чакам да се видя как притичвам.
Рана на коляното. Зарасла.
(Мисля, че почти си заприличах.)
Търся се из двора на комшиите. ...