От зимните остатъци в душите ни -
далечни и безстрастни свечеряваме,
а бяхме с тебе някога разлистени
и пролетни, когато си повярвахме.
От вярата запалихме си пламъка. ...

аз ще съм по спешност
акушерка
сръчно
ще бръкна между
разчекнатите хладни ...

Пролетна дъга
в очите ми.
Вятърът я открадна.
***
Пролетни води ...

Виновно си, сърце, мълчи!
Виновно си, че пак обичаш!
Нима забравило си ти от обич как боли?!
Виновно си, сърце, нали?
Виновно си, че все прощаваш и приемаш пак! ...

Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини - ...

Тръгваш си сега, изморена от мен и моята любов,
а аз нямам сили да те върна
и така, както преди, силно да те прегърна.
Всичко свърши между нас, сякаш бе една детска игра.
Няма ги вече онези деца, които вярваха във вечността на любовта. ...

Окарина трепти в душата.
Пролетно е.
Всички говорят за всичко.
Детелините шептят.
Щурецът е уплашен. ...

Бяхме непознати,
бяхме истински и непокорни.
Бяхме невинни, влюбени,
бяхме неподправени.
На вярност се обричахме, ...

На всички пожелавам от сърце с настъпилата пролет много, много любов и творчески успехи!
Милост за грешника
Животът ни е миг подарен -
от Божията сила озарен
да се обичаме и да творим, ...

Импресия 9
(с. Юлиево)
Ягодите са узрели.
Сламата жълтее.
Сенките са спрели. ...

Защо небето потъмняло
след миг и ето ще заплаче?...
А слънцето къде ли се е свряло?
Аз искам да му се оплача.
Ситни капчици се ронят, ...

Падаш в дупка,
продължаваш напред,
търсиш ти пътя
към новия ден,
гониш дъгата, ...

ПОЕЗИЯТА
За поета римата е силно вино,
а думите са вечната искра
или разстрелващи куршуми.
Листът бял е книга ненаписана ...

Глупаво е как пропиляхме времето.
Като се замисля понякога,
избухвам в смях.
Интересно, но ти така и не се отказа,
продължи да вярваш ...

Пролетта дойде
с песни и цветя,
със слънчеви лъчи
и ярка светлина.
Всичко разцъфтя ...

Малко, красиво, наивно момиче бях в твойте очи,
малка магьосница,
но с много мечти.
Исках в живота ми да си точно ти,
ала съдбата от мен те отдели. ...

Във ранния топъл, пролетен ден
със вятъра аз си играя.
Той гони ме или бяга далече,
в очите ми прах разпилява.
Докато усетя със него политам ...

Air Supply - All out of love
I am lying alone with my head on the phone
Thinking of you till it hurts
I know you're hurt too
but what else can we do ...

Магьоснико
Магьоснико на моето сърце,
взема ми ти сърцето,
остави камък вместо него,
държиш го здраво в ръцете твои. ...

Всеки е главен герой в своя живот...
... Докато разглеждах сценария на моя, реших, че не мога да изиграя ролята си.
Затова във всяка различна сцена я предоставях на друг.
Смятах, че не съм достатъчно "кадърна", за да я изиграя. Страхувах се, че ще
сгреша. И така - сцена след сцена, друг играеше моят ...

Грешно семе
по Христо Пелитев
Сиромах засял във своя двор,
до портата на стария обор
заровил без да знае, в нощ омайна, ...

Разпокъсани стихове се губят там някъде,
безжизнени, забравени,
чакащи някой да ги римува...
Тайно крият мислите ми
от крадеца на животи. ...

Не се обръщай! Просто си върви!
Не обещавай и не съжалявай!
Изтрий с ръка фалшивите сълзи -
по пътя на живота продължавай!
Отдавна съм сама, макар до теб, ...

* * *
Угасна искрата в очите ми,
угасна, отдавна не тлее,
и тягостни станаха дните ми,
трудно със теб се живее... ...

- Прескачам думите - огради
с шипове, прескачам ги и си олющих лака...
- Ноктите ми са лилави.
- Сексът е лилав...
- Ама от онова, ...

Ти носиш настроение в сърцата.
Идваш, пролет, с музика, с цветя.
Всеки стих е песен на душата,
напоен от дъха на любовта.
Блестят думите като росата ...

"Сбогом! Махай се! Не искам да те виждам вече!"
Сърцето ми прободе... заболя!
От този миг усмивките остават надалече
и нещо в мен завинаги умря!
"Сбогом!" - тръшна ми вратата. ...

Връщаш ли се? Моля те, недей!
Недей смущава пак съня ми.
Върви, бъди обичан и живей.
Върви, че тъжен е денят ми.
Не мога нищо да ти дам. ...

НЕОБРАТИМОСТ
След бурята небето се усмихва
като наивно, мъничко дете,
което търси своите близки,
протегнало безпомощно ръце. ...

Златна есен,
позлатила всичко с песен.
Теб и мене не пожали,
чувствата, лицата ни попари.
Златна есен, ...

Обичам те,
но защо е толкова сложно?
Обичам те!
И към пропастта се втурвам.
Нима да обичаш е толкова сложно? ...

Дали ще ме опазиш в паметта си -
това не знам и не гадая,
но някой ден ще ме потърсиш
в сърцето си, там - точно преди края.
Защото дадох ти сърцето ...

Светлината и мракът
пак армии
срещат
на черно-бяла дъска -
напразен е устремът, ...

С усмивката на моето дете
се буди утрото и птиците запяват,
със изгрева на двете му очи
за мене слънце заблестява.
Във малката ръка поставям свойта обич ...

тя не се обърна
чаках я докато се скрие във стените
и улицата се изкриви
като въже без
начало но ...

Лампата свети,
но нейната светлина
не огрява теб!

Камъчето
Никой не беше безпокоил камъчето. То си лежеше и се грееше на слънчице, когато в него се спъна Рада. Вечно бягаше след пеперудите в стремежа си да ги разгледа как са устроени и как летят.
- Я! - възкликна момичето, разглеждайки камъчето. - Такива още не съм виждала.
Тя взе непознатото камъч ...