Звръщане...
Потича към мене
реката...
пролетна, чиста...
и нищо, ...

Пушенето убива!
Виното опива!
Кафето възбужда!
Истината от сън ни пробужда!
Работата стимулира! ...

Мястото, наречено тъмнина
В онази нощ си тръгна ти,
замина там, където никога не ще те открия!
На онова зловещо място, където хората,
които обичат, нямат право да живеят! ...

Нашите гинат. Нашите мрат.
Тях ги убиват. Тях ги дерат.
Все унижавани, те са насилвани
от хора безжалостни, уж като тях.
Нашите гинат! Но не, не разбират, ...

Дъще!
Раззелени се
и се разпростри!
Развихри се
и се разпъстри! ...

* * *
Тъмно е! Филмът върви!
Екранът проблясва в киносалона,
някой умира - друг пък кърви,
а аз... на последния ред на балкона... ...

Улицата беше тясна и тиха, над старите кооперации се виждаше лазурно синьото небе с килимните си облаци.
Свих в алеята за задния двор на № 26. Озовах се в малка градинка с подкосена морава и джанка до каменния зид.
Беше ужасно тихо. Птичките бяха накацали неподвижни по клоните и жиците и не чурулика ...

Омръзна ми от снегове,
от минусови градуси,
липсва ми бурното море
и кръжащите над него гларуси.
Нуждая се от слънцето, топлината, ...

Предадено доверие и срутен свят!?
Дали за тебе е било решение -
да сринеш истина, градена между нас,
със доминиращото свое поведение!?
Сърцето ми потъва в забравата... ...

Очите ти са черни пеперуди...
От мрачния си сън тъкмо се пробуди
и попадаш отново в ада -
ще гориш на вечната клада.
Дяволи ти се смеят в лицето, ...

Когато пламъкът се изгуби в силуета на нощта, когато сълзите застинаха в прозрачните очи, когато откъсна се последната въздишка от изпръхналите ти устни, когато... сърцето ти спря да тупти.
... Не подозирах дори... В този ден блуждаещият ми поглед бе привлечен от една необикновена звезда. Не подозир ...

Не бива да си мислиш, че си нечия.
Необходима ли си всъщност някому?
Кажи-речи си тръгнала нанякъде
в преследване на някаква про-западност,
но всъщност, за да се почувствуваш нечия, ...

На тъничко зелено стъбълце
калинка долетя и взе да лази.
Поех я плахо с тръпнещи ръце,
усмихнах се и тихичко й казах:
"Лeтни, калинчице, в простора син – ...

Равносметка
В живота трупаме години
с житейските формалности.
Така създаваме половини
от неосъществени цялости. ...

Аз до теб... и ти до мен
Навън вятърът бушува,
дъжд се сипе из ведро,
плът с плътта лудува,
две тела в едно. ...

От малка преследвам мечтите си. Винаги съм се борила да съм добра към приятелите си, към мен самата, към родителите си и т.н. Но има и дни, които ме карат да се разочаровам от постигнатия резултат и да започна всичко на ново. Понякога тези моменти ни се струват дълъг период от време, може би тогава, ...

Намерих те, най-сетне, белота,
прикрила се със двойна опаковка.
А плувах като в езеро към теб,
изплувах чак от морски прилив.
Ти, бряг, стоеше като сфинкс, ...

Поредният ден, изпълнен с мъка, отчаяние, страх... Вървя бавно, неуверено през кривата пътечка, посипана с камъчета и прах. Пред мен се откри до болка познатата сграда. Облаци са увиснали намръщено над нея. Синьото небе бе погълнато от болка и омраза над високия, стар, сякаш изоставен колос. Стените ...

( Глава Първа от цикъла "Номадският Ренесанс - Бит и Култура")
На езика на прерийните индианци (племенните групи Лакота, Сиу и Дакота), "ТИ-ПИ" означава " - (за) обитаване - (място) удобно"...
Типито за коренните жители на Америка представлява малко подобие на Вселената, както във времето, така и в ...

Навярно срещнах истинския Рицар...
И кой ли вятър го довя, не питах.
Зад броня от черупките на птици -
небръснат, недоспал, с очи протрити.
Ръждив и смачкан, зърнах ореола, ...

Отново листата се ронят.
Златна завивка обгръща земята.
Подухне ли вятър, те всички се гонят,
няпомнят игра на децата...
Есента дошла е в нашия град. ...

Небесната кралица
Мрачнобяла, леденостудена,
с оттенъци на скръб
величествено гледаш отвисоко.
Виждаш пирове бедняшки, ...

НЕДОУМЕНИЕ
Всеки ден
ненаситно
отнема
по нещо от мен: ...

Мразя, когато не боли... мразя, когато празен е светът ми от мечти,
когато разочарованието в тишина се прероди...
... Не боли... остави ме да лея лишени от емоция сълзи,
остави ме да осмивам загубата на презряното си сърце.
Остави ме бавно да издъхвам в тази заблуда, наречена живот. ...

Труп на размазано куче -
като вредна мисъл.
ЕДНА ИЗПЕРКАЛА БАБА
(възмутено):
Да го почистят! Да го почистят! ...

Миг на раздяла
Две очи, а в тях една сълза…
Едно сърце, а в него само пепел…
Една любов, превърната в тъга…
Един живот, сам себе си обрекъл… ...

По улиците вървя,
давя съвестта си в капки кръв
от разбитите ни мечти!
Музика дочувам едва
... нима нашата песен е това? ...

Любовта - що за чувство е това?
Любовта - кажете ми - що е това?
Любовта - защо ли всеки иска да я изпита?
Любовта - разбрах що е то.
Любовта - болка несравнима. ...

Кинжали
Пеят ми, плачат Неволи -
чифте ми красни кавали...
Дълга Тъгата е. Крива
и тъй се от уста им излива: ...

***
Дойде като сняг през Април -
непредвидена, странна и плашеща.
И във погледа топъл и мил
зарових душата си плачеща. ...

Да беше мрачно привидение,
да беше ремъци във мене впити,
но ти си приказно видение,
лек за раните ми скрити.
Да беше хищник безпощаден, ...