Кавалерът даде заповед: "Отваряй!"
И портата отвори се за миг.
И с поглед строг под шлема ме накара
да докосна тези каменни стени
на замъка внушителен, прекрасен. ...

... Оказа се, че съм с душа -
напук на всички, които мислеха ме за безчувствена!
И аз като другите понякога греша,
и аз плача, не съм изкуствена...
... Сърце си имам, ...

Осъдена била съм да обичам,
със залеза умирам всеки ден.
А лошото не мога да отричам,
(и то понякога живее в мен).
Раждам се в очите на орлите, ...

Защо съдбата е така жестока,
защо реши, че трябва да ни раздели?
Нима няма по света достатъчно беди,
че и влюбени през разстояние да държи?
Да кара две сърца от силни чувства да трептят, ...

Дъжд пороен
вали от очите.
Душата наднича
под тъжните капки.
Краката прескачат ...

Ези! Тура! Ези! Тура! Тура! Ези... Две страни, една и съща монета ,една вечна борба за това коя да бъде лицето на монетата. Една непрестанна битка, да, битка -такава, каквато водят Слънцето и Луната, Любовта и Омразата, Истината и Лъжата, Доброто и Злото. И няма значение колко е силна враждата между ...

И там тихо в
тъмнината ще открия
искрицата живот.
Буен огън ще запаля,
ще се боря чак до гроб. ...

Душата ми е манастир безлюден.
Заключен е от четири страни.
Почувстваш ли се някога изгубен,
вземи ключа и там се потърси.
Когато влезеш там, ще чуеш песен. ...

Не слушай, ветре, птиците в небето,
подплашени от буйния ти нрав,
а слушай своя порив на сърцето.
То не признава жалък птичи страх.
Не се заглеждай в трепетите звездни, ...

Със теб се раждам и умирам,
сънувам и в кошмарите крещя,
ала понякога страстта не стига
да стоплиш разкървени две сърца.
Със тебе съм по-силна от смъртта, ...

Вдъхновено от Елена
Съжалявам, че откриваш в мен Вселената,
а тя, Вселената, била цинична,
нетърпима и привидно тиха,
а в действителност - първична. ...

ПЕПЕЛЯШКА В ТЪРСЕНЕ НА ЛАЗУРНИЯ
ПРИНЦ
(ПРИКАЗКА
ЗА САМОТНИ МОМИЧЕНЦА НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
ИЛИ: ВЕСЕЛО ЗА ТЪЖНИТЕ НЕЩА В МОЯ ЖИВОТ) ...

Излъгах ви, приятели, без вас не мога,
излъгах ви, че ми е все едно.
Дори без пролет казах ви, че мога,
а невъзможно то съвсем било.
Излъгах ви, мен ваши болки ме поляха ...

Обичал ли си ме някога
или всичко е било лъжа?
Сбогувал ли си се със
старателно прикрита сълза?
Искал ли си всичко да приключи ...

Необратимо, като пъзел
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат. ...

... докрай поне...
Не ме обичай... забрави ме,
не ме сънувай... ще боли,
аз чаках много, много време...
не ме вълнуват твоите сълзи... ...

Тихо, тихичко е в планината
и безкрайно свири изморен щурец,
а някак си умислена е пак гората,
нежно галена от летния ветрец.
Тъмна е нощта в горите, ...

Любовта е нежна въздишка.
Любовта е нежно докосване.
Любовта е гореща тръпка.
Подарявам ти тези три бисера,
но не прави от тях ...

Очите ти... Тъй слънчеви и топли...
Две малки пеперуди
към мене полетяха
и предизвикаха тайфун.
Душата изгоряха ...

Помогни й, Господи,
да избяга от мен!
Вразуми я, Господи,
да не е в плен!
Дай и сили и търпение, ...

И ако кажа ти, че те обичам,
не казвай нищо,
маската е там...
и зад стените от безлишие,
лишен остана сам. ...

Защо сърцето ми сега е празно?
Защо ли няма мъничка частичка от любов?
Светът сега за мен е толкова студен
и всичко покрай мен толкова самотно...
Чувствам се безсилна, толкова самотна съм сега. ...

Татко...
Бях мъничко дете,
което искаше само обич от твоето сърце.
А вместо това получих баща,
който забрави, че има дъщеря. ...

Мълчиш от мъка, страдаш от
самотата, оставаш без чувства,
защото я няма, отиде си любовта
и не знаеш кога ще те посети...
Скърбиш, ридаеш, но любовта ...

Огледалото на греха
Огледах се... И себе си познах...
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...

Навярно помъдрявам и май е неизбежно,
на куп неща откривам, че спирам се небрежно.
Не се ядосвам много за щяло и нещяло,
спокойно се оглеждам във свойто огледало.
Дали съм безразлична и вече не обичам? ...

Усещане за теб
В шепота
на тихите вечери
от лятото,
останало в мен ...

Една сълза добре отмила е следите
на болка, гняв и страх в очите.
Донесла е със себе си затишие,
спокойствие и малко безразличие.
Но винаги така е след сълзите - ...

Знаеш ли, как искам
в прегръдките ти да заспя?
Знаеш ли, как искам
устните ти да докосна?
Знаеш ли, как искам ...

Има хора груби,
арогантни и надменни.
Има хора лицемери.
Гледаш ги с усмивка
и щастие им вливаш ...

Неясен силует, познат до болка,
пресича булеварда в късен час.
След него тръгвам и не зная колко,
дали безкрайно ще го следвам аз.
Среднощен телефонен звън ме буди. ...

Кольо войвода и манастирът
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и решението му д ...