Селото, изчезнало преди
някой да ме нарече по име.
Оцелели няколко добри,
сгушени във себе си колиби.
До реката - плачещи върби ...

Невидима си за хорските очи,
невидима за тях, а така да боли,
невидима си и за него дори,
невидима... а така го обичаш, нали?
Сама себе си не можеш да познаеш, ...

Любовта пламти в очите ми,
но не и в твоите.
Сърцето ми тупти за теб,
но не и твоето за мен.
Бих дал живота си, ...

Последен полет
Кървясал поглед, желание за мъст, за убийство, за жертва. Да, това е погледът на ловеца. Кучешки лай - ето го желаният момент и усмивката се показа на лицето му, грейнаха пламъци в маслинено черните очи, здрава мъжка ръка с дълги тънки пръсти опипа шапката и я премести така, че козирк ...

В памет на Тодор Мадаров
Снегът засипа новия ти дом
и вятърът погали го с усмивка...
Един нечуван още тъжен стон
зави го нежно с своята покривка. ...

Купон, купон! - каза някой днес,
и ми даде точния адрес.
Реших с теб да споделя
най-хубавата новина!
Запомни, този ще бъде денят, ...

Отново съм в този автобус...
отново спрели сме на тази спирка,
в устните си на кръв аз имам вкус...
и ето, пак виждам същата жалейка.
От дясно все така стоят... ...

Приказка
Търсех се в морето безкрайно -
в тъмните океански дълбини.
Вълните разпитвах потайно
за човешките щастия и злини. ...

Просто замълчи
и не ме гледай с тъжни очи.
И без това не ми е лесно,
ти знаеш това чудесно.
Ако съществуваше начин друг, ...

Капки дъжд се сипят, любовта ми скриват.
Капки от любов, любов - все още жива,
макар и нереална, но прекрасна .
Обичах аз до болка, болка - още тлееща в мен
и изгаряща ме всеки ден. ...

Някъде там обърка се нещо
и случи се нещо, какво - не разбрах.
Уж пътят напред беше ясен,
сега виждам мрак, тъмнина.
И случи се нещо тогава, ...

Сред тиня, мрак и коварност
сме заспали вечния сън на заблудата.
Губим дните си,
минута след минута,
нижат се бързо - спирачки липсват, ...

Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
И пулсираше тръпно под върха на езика ...

09.04.08г.
Разкрепостена, гола и различна,
пръв път след толкова години...
Такава ли съм? И нима не го обичам?
Безумно много този грях тежи ми... ...

ПРОЛЕТНИ ИЗКУШЕНИЯ
Изстрада ми душата млада
и този летаргичен сън.
И вместо сняг, цветчета падат -
като конфети бели вън... ...

Въглени - очите ти,
пронизват до изпепеляване...
Не знам защо боли...
Разравя се жаравата във мене.
Ти все жадуван си оставаш - ...

Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
Отвътре не ми идва да я кажа.
Когато ме е страх, копая дупки. ...

НЕ СЪМ
Не съм лунно сияние в тиха нощ,
не съм слънчев лъч над синьото море,
не съм розов храст отгледан в разкош,
не съм звезда в безкрайното небе, ...

Събра ни с теб съдбата
и любов изпълни ми душата.
За теб тупти сърцето ми сега,
ти прогони в мен и болка, и тъга.
Разкъсва се сърцето в мен ...

Асансьор до успеха няма и може би това е за добро. В противен случай много бързо бихме постигнали целите си и тогава се губи тръпката от борбата, от надеждата да осъществим плановете си, от вярата, че ще успеем. А те - планове, мечти или стремежи, както искате ги наречете, много често са встрани от ...

INTERNET - "ЯВОРОВ"
(само весела хрумка)
Като му броя Мините - девичи манастир ще взривят.
Като му броя Лорите - Пер ла Шез им е тесен.
Като му броя читателите - градушката ги убила под полите на Витоша. ...

На Иван
Така безумно те обичам,
че времето внезапно спря,
превърнах се отново във момиче
и в твоите очи се взрях. ...

Изумена съм от отношението на нашия народ към завърналите се медицински сестри от Либия. Изумена, отвратена и горчиво разочарована. На какви ли не изказвания се натъкнах, изказвания, които могат единствено да те изпълнят с потрес, ако не си от заслепените от негативните емоции хора. Че били изнудвал ...

ДУШИ НА БОГОМИЛИ
Живеете незнайни.
Дух свят ли ви окриля?
О вие, всеотдайни
души на богомили! ...

... Които му се възхищават, изживяват го с желание, без хленчене, оплакване и самосъжаление.
Животът дава най-големите предизвикателства,
най-силно ти повдига адреналина,
най-много може да те смаже,
най-високо може да те издигне, ...

Любовта е да можеш да плуваш и летиш по едно и също време!

Черно море - един порив на майката природа, затаил нежен спомен във вечна България. За това чудно море с кротки, чисти вълни, взело в дълбините си живота на много хора, се разказват легенди по цял свят. Как преди години, за да опазят българското в себе си - четиридесет девойки заплитат косите си едн ...

Сама жена на път
Повтарят се и гарите, и хората,
минутите ми се повтарят
и часовете на завръщане.
Между полунощ и изгрева ...

ПРЕСЛАВА
1. Гледам те, на бара срещу мен стоиш
със нея,
правиш се... че все едно ме няма, честно ли е?
Черпиш я, доливаш чашата и със уиски, ...

Угасна токът преди малко,
не ми се спи, затуй реших
да изкажа своята тъга накратко
в този малък, тъжен стих.
Започвам от начало, без да крия, ...

Аз пак ти пиша от онез писма, в които се кълна, че те обичам! Отново сгъвам белите листа и ги прибирам, без да препрочитам!
По кой да ги изпратя и къде? Ти нямаш ни адрес, ни номер. Че до небето, там, където си, не мога да ти пусна даже спомен!
Цветята ги запазих, за хербарий. Венец красив от тях ще ...

Любовта е моето послание,
към теб отправени лъчи.
Бъди ми влюбено желание,
моето сърце ти избери.
Не искам повече страдание, ...

за теб
вторачен звездоброя гледам
като мъниста златни натежал
и питам се
дали съм на душата предан ...

Джон беше прекрасен мъж, неженен със сини очи. Беше автор и държеше сайт за подпомагане на млади таланти.
Днес трябваше да отиде до Америка за да представи новата си книга. "Тъга" бе заглавието на книгата, понеже гаджето му -Д имана, бе блъснато от кола и почина преди година. Джон много я обичаше и ...

Перо от гарван черно ме погали -
потръпнах от тревога и тъга.
С горчилката на думи се задавих
и в мен отекват тежко досега.
Приятелското рамо ми е чуждо, ...