Навън се свечерява.
В отворения прозорец -
профилът на младенец
на фона тъмен се откроява.
Докосвам безкрая, синевата, ...

Кажи ми ти
Как може, ми кажи,
да си така заблудена ти?!
Да таиш в сърцето си надежда дори,
че времето ще се върне и щастие ще ти дари? ...

През март дошла е блага вест,
че Божи син ще се роди.
Благовец е! Да се стараем не само днес
да бъдем малко по-добри!
Живеем в труден и объркан свят - ...

Чакам роля, както винаги,
заключила си дневника си смело.
И ти май чакаш виното,
за суфльор или пък отело.
Без сцена те надлъгвам до презрение, ...

Една дума, съпроводена от едни тъжни очи, една последна прегрътка. Остава само болката и раната, която никога не ще зарасне. Едно изгарящо сърце, което не може да я понесе. Вътрешно крещях, но външнo само в теб се взирах. Устните ти трепнаха и чух гласа ти за последен път, който каза СБОГОМ.

да ти кажа
ли
как
се
избегнахме? ...

И ти дойде...
Напук на всичко ти дойде...
Напук на моето сърце дойде...
И аз в сърцето си те пуснах...
И ти си тук... ...

Необходомистта от незабавно заминаване витаеше в съзнанието на М. твърде дълго. Измъчван от чувство на необратимост, той ясно си даваше сметка, че всеки последвал ден оттук насетне ще доведе до неизвестна и тайнствена развръзка, която ще преобърне устоите на неговото битие. Именно тази предупределен ...

''Зов за любов''
Докога така ще се скитам и докога все аз ще се питам,
дали отново ще съм сам, но самият аз също не знам.
Докога ще искам да търся някоя водеща към теб пътека.
И докога ще те карам да ми даваш утеха. ...

* * *
Светско парти - Шератон,
лъскат смокинги, корсети,
фолк певачки кат бонбон,
във оскъдни тоалети... ...

Два свята 2
Бедните хора искат пари,
за да посрещнат своите нужди
и богатите хора искат пари,
да поддържат своите "нужди"! ...

Умът цена няма.
Думата пара не струва.
Можем да простим,
но времето рани не лекува.

Душата ми е седемструнна птица.
Седем струни като котви
послушна я държат
при бреговете на света.
Седем струни възспират полета ...

В рока няма рима
В рока няма правила
Той е просто машина
за освобождаване на човешката душа
Искам Zeppelin и Purple под моя прозорец ...

Ходя по пътеката тъмна,
дърветата заобикалят ме,
сякаш пазат ме
от лунната светлина...
Чувам камбанения звън ...

Вали. Както казват, из ръкав.
Май, продъни се небето.
Любовта ми разтопи се в сълза
и бавно капна от сърцето.
А весело припява си капчук. ...

Сънувах ли? Не знам, но беше топло.
Изгряващото слънце с ласки ме дари.
И тихо вятърът ми шепнеше в ухото,
реален е, с любов го надари!
Реален ли си ти? И днес не зная, ...

На вкочанени рамене намятам плаща,
мъртвешки бледи бузи пощипвам за руменина,
че и този ден е мой!, но кой ще плаща
погледа смел и вечéрите от студенина?
Излизам... развети коси - спрени в опашка, ...

И какво за есенния вятър
можеш да ми кажеш ти?!
И какво - за бесния театър,
разигран пред моите очи?!
Маските сега са криви - ...

Не ме търси във купищата книги
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...
Не ме търси в отекващите думи, ...

>> Липата стара до моя прозорец
>>
>> сега протяга голите си клони.
>>
>> Звънливо сутрин там не пеят птиците, ...

Баба Иглика се качи от синята спирка “Праскова”.
Баба Роза се качи от шумната спирка на Красно село.
Баба Иглика беше купила 350 грама сирене, два хляба и лалета.
Баба Роза не беше купила нищо, но носеше пълна торба с дрехи на внучето си, които му бяха умалели.
Баба Иглика и баба Роза пътуваха в еди ...

Ти ми даде надежди,
ти накара сърцето ми да бие лудо,
ти донеси радостта в душата ми,
ти ме правише щастлива,
а аз за теб съм била поредна спирка! ...

Тя пие малък джин със лед.
Парливо
пръстите пристяга.
А кубчетата - пукат се
след глътките ...

Виня се за всичко,
което приемам -
мълчанието,
безличния ми ден,
страданието, ...

Пролетта разпери нежна пелерина,
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.
Из въздуха навсякъде жужат пчелички, ...

>>> Пълзиш,
>>> разстилаш черни пипала,
>>> безкръвно
>>> дращиш с нокти плътта...
>>> Спри. ...

Небето се смрачава,
изсветлява и синее,
споменът крепи се -
не ще да избледнее.
Бушува, разтупти го, ...

Една сълза, изплакана в страдание;
една сълза, потънала в мълчание;
един сън-мечта;
една разпокъсана душа.
Една сълза на самодива; ...

Бялото в косите ми
все повече избива -
нещо недоизказано, уви,
безвъзвратно си отива.
Луната пак навън ...

Твоите страстни зелени очи,
очите на ангела грешен,
подмамил си с тях милиони жени
във болка и плач безутешен.
На твойта магия останах във плен, ...