Тихи стъпки.
Женски силует играе в тъмнината.
Лек допир на стената.
Мълчание.
Оранжево-червено небе. ...

Бамбуковата флейта
Триптих
1
Нежни и крехки,
изправени пред вратите на зората, ...

Кога ще свърши този дълъг път?
Дали във края му ще бъда пак щастлива?
Кога сълзите няма да текат
и огромната тъга ще спре да ме убива?
Дали ще дойде този ден, ...

Звезден прах сълзи кристални скрива,
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама. ...

В самотни безпристрастия
Не чувам
На никой
Незакърпените драми
И ...

Силата на думите е голяма!
Веднъж с безумна радост ни даряват,
друг път жестоко и дълбоко ни раняват!...
Има притча за Мечока и дърваря,
в който той го наранил, ...

Още недостоплени са дните ни...
И навън мирише още на мъгла...
Нищо, че захвърлихме качулките...
и че вече никнат първите цветя!...
Някой може да замръзне в сянката ...

Премина покрай нея в горещото лято - облечена в черно, с черна капела и шал!
Не и се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клу ...

Двадесет години по-късно.
В предутринният здрач една фигура ходеше бавно по улиците на града. Дългата роба и качулка скриваха чертите му, а ръцете му бяха покрити с ръкавици. Почти не виждаше пътя, но навика го превеждаше безпогрешно, както го беше правил стотици пъти.
Стражите, които го срещаха по ...

Ето те...
Пристъпваш леко...
Влюбен си и знам, сърцето ти лудешки днес гори,
пламъче проблясва във очите твои меко,
аз усмихвам се, усмихваш се и ти. ...

Не можах докрай да разперя ръцете си...
Бях слабост в плен монотонна.
Не можах докрай да разгримирам лицето си...
Изобщо не приличам на икона.
Не успях до дъх да целувам усмивката ти... ...

Обичам те!
Дали със полъха на вятъра да ти го кажа,
или сълзите си да изплача?
Дали да те прегърна силно
и устните си в твоите да впия? ...

Странен сън сънувах аз -
в мрак обсипана гората
и няма дупка даже,
да видиш светлината.
Навсякъде е тъмно като в гроб, ...

На Моето Слънце
Ще изплача това, което съм искала,
свита в зародиш, пазейки своята тайна.
Следите от моите стъпки
ще избуят, скрити в треви. ...

Небивало
От уважение към стените не минаваме през тях -
не ги презираме. А да можем, бихме! И били сме,
но не сме сега презрителните!
От стълкновение с мечтите си, не минаваме без тях - ...

Колко нежност на ничии прагове
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.
Колко думи, родени от нищото... ...

Биолегорично 2
(вдъхновено от Eleazar и Darcy)
Язь въндалин сам презнад,
вертоален блогурьез,
пуйетичен селский гат, ...

Добър ден, обич моя!
Аз те чакам след мрака...
Наранена оставих те, знам.
Изгаси светлината над прага -
Едва те дочаках, ела... ...

Бягащо момиче...
Няма гледка в този свят,
която да е по-красива!
Устрем, младост, гъвкавост... и сила.
Вятър и коси, които, ...

Днес е по-светло от обикновено.
Всички къщи са по местата си,
тротоарите са слезли от покривите,
няма умрели риби по улиците.
Днес е по-светло от обикновено. ...

Любовта е цвете!
И тя като цветята се засява,
но не покълва обич във пръстта,
туй цвете на едничко място се явява -
не във ваза, а в сърцето само прoцъфтява. ...

Навън е мрачно, слънцето го няма
и облаци захлупват ни телата,
изтупваме душите си зловещо,
проклинаме, прогонваме злината.
И чакаме поредната си среща, ...

8 Март
По улици забързани;
пред будките, на тротоара
мъжете са смутени:
"Да, цвете..." - отговарят. ...

Изгледа танца отстрани,
а лудо биеше сърцето
по този ритъм - огнени стрели,
изгарящи неверно тяло.
Стъпи в жаравата, не бой се, ...

За прошка да помолиш със сърцето,
простен ще бъдеш от душа,
невинно ще запазиш в теб детето.
Попитай смело с думичка една!
Човек без грешки просто няма ...

Бях стъпалото. . .
не тази, за която пристъпваш на пръсти.
Бях клечката. . .
не огънят, лумнал в мечтите ти дръзки.
Бях трамплинът. . . ...

Обичам Луната да ми говори,
да ми нашепва тихо почти
и всеки път, когато я погледна,
да виждам тъжната усмивка в нейните очи.
Обичам Луната да ми говори, ...

Всичко край мен е сиво.
Нямам други цветове.
Вече дори не искам да летя.
А душата ми увяхва...
Няма кой да я напои с любов. ...

Заличих ли те, белег?
Май забравих те вече…
Залъгвам се пак, нали?
А как мразя лъжи…
Омръзна ми да те сънувам… ...

и какво
съм аз за вас,
какво?
точка,
запетая ...

Стичат се сълзите ми горчиви
в унисон със дните мрачно сиви,
в небето дъжд студен вали
и всичко в мен от страх крещи.
Отминала любов не се забравя, ...

Забравихме за вятъра и птиците...
За тяхното внезапно съществуване,
напомни ни усмивката на лятото.
Отдавна бяхме скрили в себе си,
от себе си най-дивното, ...

Бъди ми от любов небе,
в теб да летя на воля.
Бъди ми от ласки море -
вълните ти да ме галят.
Докосвай ме страстно, ...