Снежинките танцуват в тъмнината
и в своя влюбен танц се гонят.
На къщите докосват те стъклата,
с умора падат, губят воля...
Снегът покрива със сребърна завивка ...
От спиралата на времето
слагам около очите си леко
и тръгвам по пътя в забвението -
ще ме срещне някой спомен отдалеко.
Ще попита: "Как си, накъде така?", ...
Страстите в мен бушуват,
малки пламъчета в очите ми лудуват.
Неприлични мисли в съзнанието ми изплуват
и сърцето мое атакуват.
За теб си мисля мое мъничко момче, ...
СЪСЕДЪТ
Слави облечен с бял костюм, светлосиня риза и вратовръзка излезе от къщи. Огледа се наоколо, поглади с ръка темето, почеса се по врата, а на лицето му цъфна приятна усмивка.
Беше около 40-годишен с кестенява коса - късо подстригана, гълъбови очи и леко удължено мургаво лице. Стройното атлети ...
През две поля живееше една
далечна моя близка.
Скръб наричаха я двете ми сестри,
които се познаваха със нея отпреди
и често срещаха се в тъмни нощи ...
В блатото, един шаран без люспи
се дуеше пред своите събратя:
"Животът под водата е изкуство
и трябва да се спазват правилата.
Тук има ред и здрава дисциплина. ...
С живота ми е свършено, ала личи ли,
все същата съм си като преди,
усмивката я няма от години
и за какво ли на лицето да стои,
не, няма смисъл още да живея, ...
1. Липсваш ми, какво да правя, липсваш ми.
Без теб не мога, липсваш ми.
Как не го разбра.
2. Жадувам те, всяка нощ и всеки ден.
Как си постоянно с мен. ...
Из космоса мълва се разпростира и тя побърква всеки ум: Смъртта кръжи около света и никога не го докосва. Търпелива до безкрай, Тя чака – без ни най-малък интерес – сам светът при нея да доходи. Галактиката, толкова пространна, се чувства сякаш затворена в утроба. И всяка нейна единица, сама мушица ...
Всеки ден различни хора питат
как могла съм него да обичам.
Достойнството дали за нищо считам?
Че такъв човек не може да обича...
Гледат ме и само ми се чудят ...
Ще идвам тихо във съня ти.
Неканена, нетърсена.
Но не бих изтрила светлината на деня ти -
по-спокоен ми изглеждаш, осветен от утрото.
Искам да съм малка частица от живота ти. ...
Понякога обичам да стоя,
загледана как кротко ромоли дъждът.
Отнася ме на място чудно,
а времето не е тъй мудно, мудно.
Та там, на мястото прекрасно, ...
Незабравимата целувка
Беше края на лятото. Те седяха на тяхната пейка. Беше се смрачило, а капките дъжд нежно се удряха в дъските на пейката. За жалост капките не успяха да скрият нейните сълзи...
- Защо плачеш? - попита я той.
- Защотото те обичам, а ти си тръгваш. Тръгваш си и не зная кога ще те в ...
Търсех пътеки по таз земя,
за да намеря твоите сини очи.
Ала само в съня си аз виждах
твоите честни сини очи.
И тази нощ гледах сред рояк от звезди, ...
Колко ми е познато. Дори редът на нещата вече съм го запомнила. Първо идва г-цата със слънчогледите и се усмихва мноого широко (а усмивката й е наистина заразителна) и аз също се усмихвам, защото тя ми обещава, че ще променя света и ми разказва приказки за света, в който всичко е красиво и пълно с р ...