Късно е сега,
късно е за любовта,
късно е за думите изречени.
късно е, а аз не искам да тръгна.
Искам да остана тук и сега, ...

На птиците
Тях - птиците - не ги проклинай.
Не хвърляй завист върху полета,
предначертан в небесни линии,
недосегаеми от хората. ...

Принцът в златните доспехи?!
Глупости! Той не съществува!
Защо ли го чаках до сега?!
Той не съществува.
А през целият си живот аз чаках него. ...

ВЕЩИЦАТА
Тя беше невероятно красива. Живееше в дълбините на гъста и непристъпна гора. Беше сама. Всички живи твари се страхуваха от нея. Незнайно защо, но красотата и вдъхваше респект и страх. Имаше само един човек, който я обожаваше и успяваше да се доближи до нея. Той беше един от най-безстрашните ...

"... На моята малка принцеса"
Виждаш ли колко мислиш за мене
и вярваш, че всичко така си върви,
спечели любовта ми, за да бъда със тебе
по начина, който ти прецениш. ...

Далечен миг.
Протяжна песен на щурец.
Здрач. По стъмнало щурците се събуждат.
И в далечината - мъничка светулка.
Бегла светлинка... ...

Умираше последна.
Търгуваше с отпадъци.
Люлееше се, бледна,
летеше сред припадъци.
Крещеше мимолетно. ...

Видя ли сребърните капкина този неочакван сняг?Измиват сякаш всичко мрачнои побелява моят свят.
Видя ли колко романтичноморето сред снега шуми?Вълните тихичко се плискат,снега превръщат във лъчи.
И всичко сякаш заблестяваот малки капчици-сълзи,а в мене мигом оживяватна милия ми топлите очи.

Всичко бе въпрос на време. С приятеля ми се прибирахме от дискотека, минавахме през градския парк. Беше тихо. Пълната луна надвисваше над нас толкова зловещо, че ме накара да изтръпна за момент, оголените клони на дръвчетата придаваха допълнителна зловещина в цялата гледка. Придвижвахме се бавно, тр ...

И виждам аз сега.
Не с очи, а със своята душа.
И усещам топлината на твоята любов.
Не с ръце, преплетени
в твоите, а с поглед, ...

До мен бъди, когато съм сама,
когато няма за какво да се хвана,
когато ме разкъсват злите дни
и пропастта е бряг за двама.
До мен бъди, когато съм пленена, ...

(Стихът е съвместно написан) (Nando feat Ledena)
- Вървя замислен по пътеката,
която спомена за теб ми носи,
която върна лятото и зимата,
със топлите палта, с краката боси. ...

Последни думи
Животът ми е просто черна бездна.
Ти знаеш, толкова е тъмно.
А ме задушава, не дишам.
Държи ме и затяга хватката си, ...

НА СИНА МИ
Душата ми е храм необозрим
със кътове приветливи, добри.
И ъгълчета, пълни със печал
от болките след всеки мой провал. ...

Сама ли ще откриеш
какво у мен е скрито? -
аз на това разчитам:
че ти си любопитна!
Не искам да намекна ...

С разперени крила политнах към небето,
засилих се към тебе и с душата ти се слях,
усещах забързания ритъм на сърцето
и трапчинки от усмивка по лицето ти видях.
През очите ти гледах - "огледало на душата" ти ...

Не ми е нужно вече огледало -
оглеждам се във сянката сега.
Душата ми е птиче ослепяло,
подхвъркащо безпомощно с тъга.
Осиротя сърцето от въздишки ...

Опънах платна.
Да подгоня вятъра.
Но пекна слънце.

Когато помъдрея, аз искам теб да помня.
Пренебрежително отхвърляща косите
и с походка тъй хлапашка,
но пленяваща момците.
Прегърнала сияние в очите, ...

Даже да те няма,
майчице любима,
млада и засмяна,
лека и незрима,
с обич осветена - ...

Това, което върху нас
като енергия попада
нивга не пропада! -
веднъж се отразява,
друг път в нас прониква ...

ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ
Посветено на "Добруджански хляб " АД,
град Добрич
Залък хляб - всеки иска да вкуси,
грижливо приготвен от сръчни ръце. ...

Да имаш вечен живот!... Колко чудесно...
Ако си здрав и богат е толкова лесно.
Но беден ли си и живееш като скот,
едва ли ще възпяваш Вечния Живот!...
Затова и Господ така е отредил ...

Обичаща, дръзка, такава ще бъда!
Нима не усети огъня в мен?...
Във твоите стъпки
опитах да стъпя,
но рани дълбоки останаха в мен. ...

Въздухът, който аз дишам
В тази непрогледна нощ запали своя фар.
Усети този изгарящ те въздух - нещо му има!
Някой любовен дух ти дава своя дар.
Любовта не се спира, навсякъде около нас се намира. ...

Намерих те!
Да не бе се случвало,
но стана! Не преставам
да се удивлявам,
че това ми стига, ...

В печална сянка
угаснаха звездите ми.
Тъжна лунна нощ...
Небе без звезди -
угаснало вълшебство. ...

Както повечето осемнайсет годишни момчета и Благо мразеше болниците, престоят му тук бе продължил повече от два месеца, вече всичко в болницата му беше втръснало до болка - белите стени на стаите, лекарите, облечени в бяло, белите чаршафи.
Имаше чуството, че се намира в някаква адска зима, където не ...

Сираче
Във мен едно животно,
безкрайно тъжно и самотно,
за топлинка мечтае,
ден и нощ ридае. ...

Къде остана онази любов,
с която ме даряваше някога,
може би си я скрил от мен
и от себе си.
Сега я търсиш, но не я намираш, ...

Мисли се гонят с пресечни движения,
в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи,
с грохот късен, искрено се доближават,
с нишката на Ариадна си прощават.
С огън плъзгат се и прощален шепот, ...