Nikos Kourkoulis - kapou kapou
Μπορεί να έχει σβήσει το όνειρο να γυρίσεις
μα κι αν θέλω δεν μπορώ να μη σε θυμηθώ
Ψάχνω σε ξένα χάδια να σβήσω αναμνήσεις
μα στα ίδια τριγυρνώ όσο κι αν προσπαθώ ...

Ще се крия...
Ще бягам...
С ръка очите ще закрия...
С лудо, биещо сърце ще лягам...
Ала... докога? ...

Пролет, цветя, празници майчини,
усмивки детски и тъга.
Малко прегрешение,
малко неспокойствие
и после тъмнина... ...

За какво да си продам душата
Булевардът си изчисти хората,
блести като излъскан след дъжда,
а в локвите, ако се вгледам,
ще видя рибките на своето мълчание. ...

Голямото плюскане
"Голямото плюскане" (La grande abbuffata) - 1973 год.
Има такъв филм... ВЕЛИКОЛЕПЕН!!!
Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и Филип Ноаре
оттегчени от живота, се затварят в една къща с една единствена цел!... Да умрат от преяждане! Невероятна плесница е този филм! Гледайте г ...

"Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат..."
Киара...
Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи. ...

Запрати ме в кътче реалност.
Далеч от тъжните мечти.
Покажи ми късче живот,
незапомнен в есенните мисли.
Подари ми парченце красота. ...

Винаги до теб
Винаги с теб
облака от страх
ще разсея за теб
Пак отпътува нашият влак ...

I need to know
They say around the way you’ve asked for me
There’s even talk about you wanting me
I must admit that’s what I want to hear
But that’s just talk until you take me there--oh ...

Подреждам се - нали съм сложен пъзел,
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене, ...

Сърцето нещо ме пробожда.
Смъртта дали така боли?
Не е за тъпан мойта кожа,
продупкана с безброй игли.
Въздухът като че свършва, ...

Като за последно дишат устните ми,
изморени са...
изречените истини дойдоха в повече
(защо не си мълчах... )
Запушени, артериите ми хапят ...

Бях наивна и сляпа бях!
Но вече си отворих очите.
Не ще ме залъжат със трохите хляб,
не ще разбият пак мечтите!
Бях наивна! Да, бях! ...

Без злото със сигурност светът би бил по-хубав и щастлив, може би би настъпила една нова реалност на земята. Но ние, хората, често сме подлагани на изпитания и често усещаме пречки по време на съществуването си. Злото е именно една от тези пречки и смятам, че то трябва да бъде преодоляно и изкоренен ...

Закъсня, ужасно закъсня,
а те чаках... чаках и плаках,
подарих ти любов, ти отвърна с тъга,
сълзите пареха в мрака...
А как копнеех само да те видя ...

Надали ще успея да ти опиша
как едва отварям очи и дишам.
Ще чуеш ли как думите ми спират?!
Ще видиш ли как чувствата умират?!
Ще намериш ли тази сълза скрита, ...

Протегни ръка към слънцето,
открадни си миг от вечността.
Пий от потока на безсмъртието,
бъди вечна.
В очите ми се огледай - ...

Toва ли е, което ми отреждаш...
Toва ли е, което ми отреждаш...
След бурите, които преживяхме,
на смазаната в ъгъла надежда,
отвърна: ”Е, поне си поживяхме...” ...

"точка
съм
заточен
съм
в ...

Linkin Park
By Myself
What do I do to ignore them behind me?
Do I follow my instincts blindly?
Do I hide my pride from these bad dreams? ...

Mother
Mother, you had me but I never had you,
I wanted you but you didn't want me,
So I got to tell you,
Goodbye, goodbye. ...

"Something About Us"
I bet you think we don't know
How to be a part of this game
We don't wanna talk about
The reason what is true ...

Mon coeur s'est perdu entre le ciel et l'eau
Emporté par le vent chaud
Les reflets du ciel qui dansent sur ma peau
Je dérive sur un bateau
Tout ce temps à vivre à contre-courant ...

Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен ...

Имам мотиF и ще го използвам! Край на двойната брадичка, край на бричовете, край на така наречените "любовни дръжки". Край на онази бяла, пищна пухкавост, по която останаха очите на не един мъж. Край на меките, заоблени, женски очертания, които замъглиха съзнанието и погубиха разума на силните ни по ...

Излишна съм.
От цветовите аромати ме изпиват.
Пеперуди.
Като росата сутрин.
Вечер алкохолни изпарения. ...

С тебе летяхме във двойка
в небето на любовта.
Аз се увлякох
и влязох
в дълбока спирала. ...

Аз исках просто да съм твоя... Аз исках просто да мълча... Аз исках да ме има и като дъждец по тебе да валя... Да измивам от тебе лъганата кал, да избърсвам със ръка очите ти... Аз исках до тебе да заспивам... Аз исках да се гуша в тишина... Аз искам да съм такава, каквато ти ме направиш с твоите дв ...

Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...

Аз вярвам в теб
Аз вярвам в теб и ще продължа
да вярвам и занапред,
аз знам - да вярвам мога,
поне това не можеш да ми забраниш. ...

По текст на песен на "Щурците"
АЗ НЕ СЪМ:
Психопат, меценат,
идиот, полиглот,
простак, дебелак, ...

С един вързоп под мишница на прага те посрещам.
Зад тебе сянката, стаила се на две и тя мълчи.
А в очите сведени до дъното на Ада,
тъгата ти пронизва ме с разрошени коси.
Не ти е нужно да те каня. ...

Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...

Животът е хубав тук и сега,
въпреки всичките битови травми.
Животът? Това е... Това е съдба,
понякога сложен, понякога странен.
Животът е най-ценния дар, ...

на теб...
От жадния ти глътка обич не проси,
той свойта жажда пръв ще утоли.
От болния надежда ти не кради,
че от лекарства тя по-скъпа му е, знай. ...

Милиони пеперуди - красота,
към мен изпращаш със очи,
трепкат, пърхат със крилца,
докосват вътрешните ми стени.
А допирите им са пролетно разлистване ...

Може би не съм ти казвала,
че те обичам - а знаеш го,
измислям се със теб -
мислите ти слушам
в слънчевия мирис ...

Животът стеле прашни пътеки,
от скръб необятни - по една за всеки.
Денят окъсява, нощта се простира.
За миг свещта гасне и мракът дирижира.
Обхванал е той пропуканите павета. ...