>> Тихо е! Душата вече не крещи
>> и сърцето ми дори не плаче...
>> Попитах ги: "Нима е спряло да боли?!"
>> А те провикнаха се силно: "Не ни е нужен вече!"
>> ...

Жажда за любов
Като в жестока пустиня
аз лазя във твойте нозе.
И моля като просякиня
за обич - поне зрънце. ...

На Пламен
Как болката аз своя да разкажа?
И кой ли може да ме утеши?
Момче добро и жизнерадостно познавах,
нелепата случайност го отне. ...

Помогни ми, мамо, от тук спаси ме,
удари ми два шамара,
озапти ме, от мене изведи ме,
незряща съм, станах клада.
Олюлях се, задъхах се от мъка, ...

1878 г. - ИЗБАВЛЕНИЕТО...
О, нека екнат тия светли думи
из нашата пустиня, глухи друми -
та па бил тесен към Доброто входа:
ний пролет искаме с цветя и с радост, ...

Щъркелите ще се върнат в своите гнезда,
лястовички ще прелитат под нашата стреха,
няма кой да ги приветства със добре дошли,
старите стопани вече са си отишли.
Литна чедото, напусна бащиния дом, ...

ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха, ...

Как искам да умирам, да се раждам!
Да валя и капя със пороя!
Да забравя всяка мъка някогашна,
здрави да са моите устои!
Пък животът някак вечно ме забравя! ...

За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...

Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела... ...

В гънките на времето ...
Белоснежkа & (Найден Найденов)
Какво бих могъл...
Какво бих могъл да ти дам?
Ти си млада и хубава, стилна. ...

"Пиеш ли вода - мисли за извора"
Ослепях. От коловозите.
Толкова метални, празни, сиви,
че се сляха с въздуха,
толкова износени, безкрайни, ...

Поетът в мен е мъртъв...!
Топлината стана ледени дихания,
подкупени от самотата,
Лъжата продава своите обещания,
Жестокостта се скри в светлината. ...

Песента>>
Брези
От какво ли в Русия брезите шумят
и защо белокорите всичко разбират?
Те, прегърнали вятър, до пътя стоят ...

Kate Voegele - Kindly Unspoken
As high as the moon
So high were my spirits
When you sang out my name
And coming from you ...

I put your picture on my mirror
Start to blush when somebody says your name
In my stomach there's a pain
See you walk in my direction, I go the other way
I start to stutter when I speak ...

Someday You were so blind to let me go
You had it all but did not know
No one you'll find will ever be
Closer to all your dreams than me
Believing the grass would be greener ...

"Крадецът"
"Ето, ида като крадец. Блажен оня,
който бди и пази дрехите си,
за да не ходи гол, та да гледат
срамотата му." ...

Ти идваш към мен,
Ти идваш и свършва се целият свят,
разпервам ръце и всякаш нищо друго няма...
Погледът ти е прегръдка,
усмивката - луна засмяна, ...

НЕДЕЛЯ
Кроткият затоплен булевард
в съня се сепва и изстива...
А неделният камбанен звън
остро се процежда и разлива ...

Въздишка...
Неясен шепот...
Глух тътен...
Полъх...
Самота... ...

Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...

Усещаш, че ме има някъде, как всичко в теб към мене се стреми... с очите си не можеш да ме видиш ти, с ръце да ме докоснеш, пак не можеш... и затова с душата си ме потърси...
...
Къде изчезна... потърси ме... Не ме ли помниш? Аз съм твоята Мария! Аз бях до теб преди да се родиш... ти беше там, изгуб ...

За теб аз знача много малко -
обичаш ме малко повече от някой враг...
Е, но аз те обичам от сърце - жалко
и ти ще усетиш някой ден какво е мрак.
За теб съм просто сувенир - ...

Вземи страна, застани настрана,
аутсайдер да бъдеш не бива,
защото самотният вълк убива,
убива - накрая умира;
самотна страна, самичка, замира в примирие ...

TЕЖКА ЖЪЗДИШКА
И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбр ...

Последен залез
И ето пак отново, слънцето заспива,
в този миг на пълна самота,
където небето е изгубено в кръв и сълзи,
От миналото, твое... мое... на света... ...

Започвам да потъвам бавно в лудостта си,
Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...
Не зная как да различа реално от илюзия,
губя почвата под мен...
Губя се в безкрайно далечното бъдеще, ...

Стоя на покрива сам и си гледам.
Нагоре небе, с което споделям:
- Колко си красиво, Небе. Красиво.
А как може долу да е толкова сиво?
И сякаш от моите думи ядосан се спуска ...

Облачно небе.
Мълния и глух тътен.
Буря в душата...

Тръгвам, не знам накъде. Ти ме водиш. Гледам само към теб. Но затваряш очите ми. И аз нищо не виждам, освен теб. Страх ме е да продължа, но не се спирам. Протягам ръката си към теб, някъде в пространството. Викам те. Моля те да ми помогнеш.
Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Ка ...

Търся го. Вечно него. Търся го, както слепият търси светлината. Търся го, както глухият търси песента... А той, той отдавна е намерен. Всъщност никога не е бил изгубен. Песента е била в съзнанието ми, светлината - в душата ми.
Търся го. Само него. Търся го в теб. Търся го в клошаря на улицата. Търся ...

- Кажи сега. Как се чувстваш? Нали затова съм тук. Да ми споделяш, да си говорим, да... Трябва понякога и ти да казваш нещо за себе си, което да не е по никакъв начин свързано с мен... Нали? (Звучеше неуверено, наистина много неуверено) Кажи сега. Сподели.
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...

Крадец си ти, крадец незнаен,
крадеш от мен и ден, и нощ,
крадеш, не искаш и да знаеш,
крадеш, крадеш - кога ще спреш?
Крадец си ти, но много странен, ...

Навън беше мрачно и студено. Чуваха се откъслечни гръмотевици, останали след разрушителната буря. От ъгъла на тъмната стая, измежду сенките се различи силуетът на момиче, свито на кълбо. По лицето й имаше болезнени следи от изсъхнали сълзи. В стаята бяха само тя и тишината. Тя трябваше да стане, опи ...

Родих се чак, когато те видях...
Кокичето надигна се свенливо.
В очите ти да вляза аз успях,
накара ме да чувствам, че съм жива.
Около мен снегът се разтопи, ...

И нямаме със тебе път обратен,
запазил си за мене живата вода
и този нов импулс, изпратен
да топли с нежност скитаща душа.
А общият ни път облян в лъчи е - ...

Мисли
Мислите бягат...
И все ги догонвам…
Доколкото мога…
Сълзите не спират, ...