Не вярвам в любовта.
Обичам мъжете -
да разбивам техните сърца.
Не ми пука за никой,
аз нямам душа. ...

Самота
Нощта спуска своите криле
и тишина нахлува в града.
Само уличните лампи остават будни,
пресветкат плахо в тъмнината. ...

Аз тръгвам!
Всичко свърши.
Картите открити са.
Свалени маските.
Душите - голи. ...

Още милва ме дъхът ти,
парят устните ми зажаднели
и целувките по кожата ми - въглени,
изгарят и разтапят длани вкоченени!
Още чувствам те навсякъде, ...

Аз вярвам
Аз страдам, когато си тъжен
и съм тъжна, когато те боли.
Аз се радвам, когато си силен
и се бориш за нашите мечти. ...

Без страх оковите свали ми.
Прости ме с мойта самота.
И видях неща незрими.
И чух звукът на тишина.
Светът отвътре ми показа ...

Стои старикът изморен
Във своята безлюдна стая
От живот в лишения сломен
Седи самотен и мечтае
Не вижда нищо от години ...

Ръцете им претърсваха гробовете.
Тършуваха със алчност ненаситна.
И само той обади се: "О, Господи!
Не мога повече, на мен ми стига!"
Изгледаха го... страх и съжаление... ...

Вълните отмиват греха... сърцето стене за любовта...
Грях ли е да обичаш без граници и да забравиш себе си?
Ти, онзи образ, който ме направи грешник пред Бог...
Онази лудост, която бушува като морето...
Нима ще забравя живота, за да се докосна до теб? ...

Вдъхновено от разказа на Йордан Йовков "Серафим".
Серафим
Стои си самичък на самотната гара
и тревожно оглежда се с плахи очи.
Сякаш някой тук от друг свят го докара, ...

Животът е кратък
Бяхме заедно за кратко,
но беше много сладко,
ти звезди ми сваляше,
а аз не го разбрах. ...

Скрих усмивките си. Да не пречат.
Не са ми нужни. Станаха нелепи.
Питаш ме къде са... всяка вечер.
Не ги търси. Събрала съм ги в шепи.
Понякога изпусках ги... неволно. ...

Коя съм аз за теб...
един експеримент социален...
или градината на твоите желания...
Не знам, но иска ми се аз да зная...
желанията ти да оправдая... ...

Едно усещане за лекота,
една изпълваща ме радост...
едно спокойствие и красота
в душата ми ти винаги пораждаш.
Когато срешнат ме очите ти, няма ...

Кой си ти?
Че в сънищата ми присъстваш,
докосвайки ме плахо за ръка
без думи, шепота прекъсващ,
бушуващ в мен, като река. ...

Минало, сегашно,
какво значение имат,
щом бъдещето ще е кално?!
Кално заради твоите сълзи,
целунали пръстта под нозете ми. ...

Не ме търси, не си и заслужава!
Със нашта обич стана каквото стана!
Горчиви думи изрекохме си двама -
заблуда е било.
Отново лъгана и неразбрана, ...

Тъжно ми е...
Очите преливат със сълзи.
Кървави капчици болка извират
от недрата на душата ми...
На колене стоя и се моля ...

Момче, запътило се без посока,
загубило се в този свят,
объркано, смутено, без насока,
без пътища за връщане назад.
Сега застанало на кръстопът, ...

Аз не съм непокорна и нежна.
Не разцъфват в косите ми рози.
Не копнея за морска безбрежност.
Аз съм рошава, бясна и грозна.
Аз съм лаеща, груба и хрипава, ...

Посвещавам на Маги и всички приятели, с любов!
Благодаря на Валентин за предпоследния ред:)
Закичила снега с усмивка,
прониквам в нежното му бяло.
Светът край мен в танго полита, ...

Старите зелени поля,
обрасли с толкова мисли.
Зелено на цвят е
въображението ти.
Без зеления мирис ...

Елени тичат...
Облаци танцуват!
Треви целуват
капчици роса.
Децата ни ...

Ела, вълшебнико,
и тихо влез във мойта стая,
нарисувай без четка и бои
колко много ме обичаш ти.
Звезди ми сваляй, ...

„По време на аборта живото дете в утробата загива в страшни мъки. Великият руски писател Достоевски е казал: „Всички съкровища на света не струват една детска сълза". Жените искат да бъдат щастливи в по-нататъшния си живот след като убият своята рожба, за да не пречи тя на техния щастлив живот. Но н ...

Ще трябва да се правя на "възпитан"
и стихчета дори да изрека...;
а пък наум и двамата се питаме
кога най-сетне ще те съблека?
Защо се дебнем? Толкова е просто: ...

При спомена за твоите прегръдки
Сърцето ми за миг замря
Като на филм премина ми живота с тебе
Тъй бързо отлетя
И пак прииска ми се да съм твоя ...

Обезумели нощи вият лунатично
и тътрят се след сенки на греха...
Под черна стряха звуци спиритично
вещаят брод през призмена врата...
Мистично е от белези, пришити ...

Звездите ме посипаха. Аз летях, летях към тях. Докосвах прашеца им и вдишвах лунната пътека. Пълната луна ме обля с ефирната си музика. Залитнах смълчана и разтворих крилата си напълно, за да попият ронещите се звезди. Като сълзи бяха тази нощ. Ситни звезди - сълзи, падащи, търсещи ангелски крила, в ...

Мечтая си за нещо малко!
Невзрачно, знам, ще прозвучи,
но искам го, макар и жалка,
да бъда в нечии очи.
Мечтая си за нежна утрин! ...

И ето, че смисълът се върна. Слънцето изгря и на моята улица. Ти си едиствената жена! Единствената, най-уникалната! Аз съм тук специално заради теб! Щастлив съм само да те виждам. Прекрасна си! Търся отговорите наоколо, но никой не може да ти каже как да постъпиш. Човек сам знае. Даже не на съзнател ...