Кажи ми как откраднаха очите ти.
Какво намери толкова у него,
та тръгваш всяка сутрин по следите му -
раздадена и самоослепена.
Със спомените, като с бял бастун, ...

Прегръщах те,
някъде в онази мъгла
на душата си.
Толкова дълго те чаках -
най-добрия, съвършения... ...

* * *
365 денонощия лудост
и толкова утрини неразсъмнали.
Започва високосна година.
На раздялата... ...

лятото приижда
неуверено
крачи
все още молещо
а юли е приклекнал ...

Тъй искам приказка да ти разкажа.
Ти легнал си във моето легло
и търсиш топлина, останала от мен.
И пак си сам, и мен ме няма,
и пак минават нощ след ден. ...

Аз знаех, че ще дойде този час върховен,
когато децата ще искат сметка
от своите родители.
Аз знаех, че ще дойде ден греховен,
когато учениците ще обвинят ...

Вчера ми рече баба Дафина:
"Чуй ме момиче, аз ще замина,
стига на село все съм стояла,
още градът не съм го видяла."
Рано ранила баба Дафина, ...

... в Света,
където пералните машини
са музейни експонати:
- Къде са ми
обичните ...

Той събираше клечки и листи...
И напредваше бавно по пътя.
Беше мургав и леко накуцваше.
Бе човекът, нает за боклука.
През стъклата го гледаха втренчено ...

Черният телевизор
на Венци
Боклуци с парчета мраморни гърди
вещаят грозни мисли,
родени от пъпеша, израснал ...

Може би
Сигурно си лягаш всяка вечер
с нея във едно легло
и събуждате се сутрин
заедно - в едно. ...

Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, из ...

Някъде прочетох, че реалността е илюзия, породена от липсата на вяра... Странно... Винаги съм мислила, че вярвам силно, но пък съм се възприемала като реалист...
Вяра... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смя ...

Навътре в планината
съвсем сама вървя,
търсейки начин
себе си да спася.
Навътре в гората, ...

Планината със скалите беше вълшебна,
те образуваха форми човешки -
мъж, протегнал ръце към морето,
моли прошка за отдавна отминали грешки.
А от водата, от вълните синьо-зелени, ...

Кресливи птици!
Изваждат ме от унес
и ми напомнят,
че чакам!
А аз ...

***
Отново сърцето разяжда
любовната тръпка – гори!
Отново умът се обажда –
във мислите вечно си ти. ...

Мълчание. Мълчанието, казват, злато е.
За мене златото е във стиха,
където най-съкровените за мен неща
аз мога да изплача – но сама!

Хубаво е да си дете.
Да живееш в свят без лъжи,
а с чудеса.
Без рани,
а с Любов. ...

Hidden In The Darkness a.k.a H.I.T.D
Тъмна нощ, навън е пусто,
само луната огрява хълмовете,
чуват се разни гласове, викащи за помощ,
но няма кой да помогне... ...

Каза „да”, когато те попитах дали ще избягаш с мен.
Затова, ето ме, бягам. На вратата на съзнанието си съм, опаковала всички чувства и спомени прилежно, в торбички.
Пристъпвам прага и излизам от себе си. Тялото ми се превръща в капки лилаво мастило, а аз продължавам навън без него.
Въздушна, гледам ...

Всяка едничка сълза по лицето
стича се и се впива, оставя следа.
Всяка болка, горяща в сърцето,
изпраща надеждата далече сама.
Всяка дума, почувствана нощем, ...

едната е платът на панталона му
очите и са разкопчани
усмивката - разгърдена
на прясно смляно кафе мирише
ай, рапарига! ...

Мисля за теб непрестанно,
разглеждам всичко реално,
а ти си нещо толкова странно.
Загадка си всеки момент,
явяваш се важен фрагмент. ...

Остана
спомен за любов...
Сълзите ми
се втурнаха в реката!
А твоето сърце ...

Така си близо, а всъщност си далеко... Къде си? Къде отиде любовтта, която чаках с дни и с нощи? Тази, която се поколеба и премина прага на настоящето, за да остане в миналото? Тази, която преобърна живота ми, мислите ми, тази, от която адски боли? Тази, която убиваше частица от мен всеки път, щом с ...

Имаш ме, когато си поискаш
и чувствата ми обичаш да подтискаш.
Харесва ти да ме нараняваш,
затова и миг спокойствие не ми даряваш.
Казваш, че ме обичаш, ...

на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия! ...

Чувствам се жена -
с очи, коса, усмивка.
Чувствам се избраница
с движения на самодива.
Чувствам се и крехка ...

Върни се, приятелко моя
Къде си, приятелко моя, празно е без теб,
къде си, знаеш колко те обичам аз,
направих грешки, но моля те прости ми ти,
тез осем години кой ще заличи. ...

"Брезичките на уличката малка"
безцветно вече са изтляли
в очите наши като два въртопа
и в устните - диханно огледало.
Врата открехвам - широка, ...

Усещаш единствено аромата на студената самота,
няма го уханието на сладкия и парфюм
и спокойното и лице, скрило от света цялата си красота,
вятърът отвява спомена и със скърцащ шум.
Няма ги черешовите и устни, ...

Мои мигове - буйни коне,
със развети от вятъра гриви,
вас ви времето алчно краде
и превръща във спомени свидни.
Вас ви блъскат и огън, и студ, ...

Прегръщат се тихо двама под юргана:
„Обичаш ли ме?”- плахо го попита тя;
„Разбира се” - с очите вперени в тавана -
поредната фалшиво изречена лъжа.
„Моля, нека само истината зная!” ...

Упование
Смутения ти поглед аз отново срещам
и дълго търся в него твоите черти,
но ето, в ъгълчето там съглеждам
една сълза издайно да блести. ...