С кои очи ни гледат, несъстоялите се...
Живот, ако се случи да добиеш,
той може да е в мъката заченат,
но ако мъката на радостта не вярва,
ще си остане мъртва - вечна мъка, ...

"Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол"
"Обичаш ли ме?" - нежният й глас наруши тишината. Двамата седяха втренчени в нощното небе. Вълните се разбиваха далече от тях и сякаш не достигаха до сетивата им. Красивото, преливащо от цветове и форми, фонтанче беше просто фон на мислите, в които б ...

Can't Leave Him Alone
50 Cent Ciara
Im focused man
You should know this man
[50 Cent] ...

Черни рози в душата си отглеждам -
красиви са, но видими единствено за мен.
От всяка болка нова роза се заражда и
се разлиства всеки божи ден.
Целогодишни са, сезони не признават ...

Ти знеш ли как тупти сърцето ми,
когато чуя твоя нежен глас.
И знаеш ли приятното усещане, донесло
толкоз близост между нас.
Сълзи от щастие виждаш в очите ми, ...

За такава отрова няма инжекция,
няма лек, нито цяр, ни мехлем.
Дълбоко в мен се разнася инфекция,
да ме оплакват ми писна съвсем!
Стига диагнози и стига рецепти, ...

Смътно ми проблясва
пост-тишината на
твоето поредно "Искам".
Колкото и да пулсира
вената на челото ми, ...

хайку
устни рисуват
сред нощно безмълвие
лято в две сърца...
*** ...

Припомних си, че съм жена.
Как може този факт да се забрави?
Забулено от плътна пелена
от грижи, започва да се бави
чувството за собственото АЗ. ...

Бог ме е създал
да дишам с теб в едно.
Бог дали е дал
пътека с теб? Дано!
Всичко е видял, ...

Това е творение, плод на скуката в час по история! Създадено е съвместно с the_gold_f
Изгубих някъде в тъмното своята грешна душа.
Не, не съжалявам! Вълнувам се! Защото тъй смешна бе тя.
Вечно презряна, отхвърлена. От мен не по-различна.
И след толкоз болка и скърби, тя е вече безлична. ...

Отиват си от мене най-красивите години.
Отива си от мене вече младостта.
Търкулнаха се ден след ден лета и зими.
Надбягваха се, никоя от тях не спря.
Замина си дори надеждата от мене, ...

ЗАЩО
Чувствувам силата на болката...
Тя ме обзема цялата...
Не издържам самотата,
която изпълва стаята... ...

Загубих своите крила
и до днес не спирам
да ги търся.
Просто щастлива съм била.
И до днес не спирам ...

БАБА МАРТА
Чакат с нетърпение децата
да потропне тихо на вратата
гостенка обичана, желана,
дето иде право от Балкана. ...

В шепа пепел ти превърна моето сърце,
накъдето и да тръгне, все не е добре,
плача ден, плача два и не зная до кога,
мога ли да ти простя и себе си да спася.
Шепа пепел разпиляна е душата ми, ...

Дори не се опита да ме спреш,
затова оставих вратата зад мене да се тръшне.
Когато погледнах в очите ти, видях само капки лед,
но сълзи... със сълзите те бяха толкоз чужди.
Целунах те, като за последно, ...

Какво се случи с моето сърце,
какво остана от онова лице,
което болка силна събуждаше
и надежда винаги пробуждаше?
Дали мъртъв си за мене ти, ...

След толкоз думи, сълзи и раздори,
дали за мене дъх ще ти остане?
Назад към друг е пътят ми затворен
и, все по-дръзка, любовта си браня.
Измират мойте шарени магии... ...

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Или как да се спасим от скуката)
(Всичко в тоя разказ е измислено и съвпадения с действителни случаи и събития е плод на вашата фантазия)
Отпуската отдавна отшумява. Старите тревоги също. Зимата преваля.
Отпивам малко от чашата с бира и с ...

Дойде съвсем обикновена,
нарамила една торба.
Примоли ми се да поседне
и като слънце засия.
Не я познах. Старица ведра. ...

Винаги, когато вляза тук,
очите ми се насълзяват...
Вглеждам се в тъмнината
и сякаш нещо прерязва ми душата.
Стари мисли, болезнени спомени ...

Don't Jump
On top of the roof
The air is so cold and so calm
I say your name in silence
You don't wanna hear it right now ...

Какво е никой да не го е грижа?
Какво е никой да не те обича?
Какво е ти да не разбираш?
Какво е да не можеш да се контролираш?
Затворен в своя собствен ум, ...

Е В О Л Ю Ц И Я
Из старите антропологични речници
миналото
HOMO ERECTUS (Изправен човек) - Това е първото същество, дръзнало да се изправи на задните си крайници, участващи до този момент заедно с предните в процеса на предвижването му, както по клоните на древните гори, така и по земната повърхност ...

Отново слушах тази песен,
когато вънка сякаш заваля.
Беше вече пролет, мина тази есен,
защо сега валеше?... Чак сега?!
Нещо нежно чукваше стълкото. ...

Шепнеш ми: "Обичам те!"
Но дали?
Мога ли да ти повярвам,
"приятелю добри"?
След всички тези злини, ...

Спомни си тъжните сълзи, които уж проливаше за мен,
Спомни си как ме молеше да остана само още един ден...
Спомни си как ме чакаше вечер притеснен и казваше, че обичаш само мен,
Помниш ли? Или забрави как умираше за мен?
Как да дишам? Ти не ме остави. Уж сърцето ти беше в мой плен... ...

... аз нокти в сърцето твое ще забия,
ще източа и последната ти капка кръв,
ще изцеждам бавно полагаемото мое -
това, което даваш лесно, но на някой друг...

Песента е стара и позната чак до болка, връща ме назад в някоя от нашите нощи. Очите си затварям и за миг отново пак съм там, от целувките пак потръпвам и сърцето ми сякаш полудяло е. Но хладината на стаята напомня ми, че теб те няма, че просто болезнени спомени е всичко. Разумът ми моли ме да те за ...

Истина ли е това за гларусите,
които правят своята обичайна предвечерна обиколка над морето,
докато слънцето се спуска над хоризонта,
скривайки последните си лъчи,
които вече едва огряват синьото небе? ...

Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога ...

Култура ли!? Каква ти...?
Душите ни крещят,
насила изтерзани,
на бедни и богати,
чудовищно раздрани. ...

Рисувам тъгата...
Тебе отново
рисувам, тъга,
в пролетно синьо
цъфнала иглика, ...

"Непрекъснатият алармен звук, като нестихващо металическо бучене на часовника, бавно и мъчително ме изтръгна от съня ми. Пет часа, време за тренировка. Наплисках си лицето с ледена вода да се събудя и навлякох екипа за тичане. Треньорът вече стоеше на верандата с две чаши кафе. При появата ми недово ...

Жаден съм!
Пия с омерзение
лустросани голготи,
захвърлени
върху олтара на съдбата, ...

Искам много да ти кажа,
но думи не намирам за това.
За любовта си искам днес да ти разкажа,
да те докосна с моята душа!
В сърцето ми живееше надежда, ...

Някой ден (може би)
ще вървя по тази
същата,
прашна,
кална ...