Събота, стъпвам в клуба,
музиката ме кара да кажа на DJ да я увеличи,
чувствам енергията навсякъде около мен
и тялото ми не спира да танцува с ритъма...
Но мога да кажа, че ме гледаш, ...

Луна... омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам. ...

ОЧИ
В очите ти загледах се веднъж
и в тях открих една искра голяма.
Погледнах я и кротко помълчах.
Досетих се, че туй е просто рана. ...

Когато всичко свърши
- Кажи ми, защо плачеш?... Кажи ми, моля те, не мълчи така зловещо!
Изведнъж тя се сепна, тръпки полазиха тялото й и механично сякаш се раздвижиха устните й :
- Аз не плача.
- Не, не ме лъжи! ...

Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада ...

Из цикъла "Миражи"
Разнищвам тишината...
в отговор на:
В прозореца се взират
бледи отражения - ...

В отговор на
Искам реалност
да станат миражите.
Да се слее дъхът ни
в едно със телата... ...

Минавам под дъгата
облечена
в спомени и малко тъга...
Стигам реката на своите пориви,
събличам надеждата, ...

НЕЖНА УТЕХА
Стига сълзи и въздишки на униженията край,
с високо вдигната глава ще вървя към ЛЮБОВТА!
Към теб, любов, ще тръгна аз, с отворени обятия,
като вълна към залив тих, да срещна пристана спокоен. ...

В тъмното
Ще те чакам тази нощ пак в тъмното,
но не зная дали ще си там,
ако не, ще се видим в отвъдното,
всеки поема по пътя си сам. ...

Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то, ...

Покани ме на последен танц,
да върнем старата утеха...
Покани ме в твоят тих романс,
после всеки знае своята пътека...
В ритъм нежен да събудим сетивата... ...

Стремя се аз към разгадаване и опознаване
на своята душа, но ще ми позволи ли тя
да разгадая тайните на Вечността, скрити
под дебелия слой на забравата и пошлостта.
Лутаме се ние в измамността на материалността, ...

Щом завесата се вдигна,
видях това, което винаги
стояло си е там.
Щом завесата се вдигна,
разбрах, че във изтъркания плат ...

Аз съм една
самотна душа,
живееща в своите
спомени.
Аз съм една ...

НЕКАЗАНИ ДУМИ
Обичам те.
Но нито с поглед,
нито с дума
да разбереш това ...

Отиде си. Не каза нищо.
Просто си отиде.
В един миг вече те нямаше.
Не знаех как, не знаех защо...
Не знаех какво да сторя ...

По Ана Ахматова
За да ме искаш, за да ме желаеш,
ти, истинска, от пръст ме сътвори.
От пот и пясък, в пустинята ухаещ,
от кървав залез и чрез устните дори. ...

Кажи ми сбогом.
Просто ме пусни.
През капките дъждовни да си ида.
Ключа към мен веднага изхвърли.
Не ме помни като врата към минало. ...

Писна ми.
Писна ми от всичко и всички.
Писна ми да ми говорят за птички и пчелички
Писна ми да съм на 16, а да се чувствам като на 20.
Писна ми да не ме разбират ...

От плещите си дълъг сън
вълчицата отърси.
С росата лапите изми
и лунен лъч пробляснал
в очите и се отрази. ...

Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
винаги безиразно да влива
в разума талази дива обич.
Приказки за принцове, принцеси, ...

Понякога греша, но пак те искам.
Понякога съм с теб, но съм сама.
Понякога мълчиш, но пък си искрен.
Понякога обичаш, но не знаеш как.
Понякога ме мразиш и боли ме. ...

Шепот
Забързано блъска ме
Нежно
"Събуди се
Война, казват..." ...

Стоя под прожектора рекламен,
в центъра на светлината и мълча,
а мислите летят към свят измамен,
събуждащ се от здравата прегръдка на деня.
Нощта, изпълнена с въпроси, ...

Виж, отново плача за съдбата несправедлива...
Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.
Търся лек за разбитото си сърце...
Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?
Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори? ...

Ако някога пак завали, няма да ми направи впечатление. Защото много пъти е валяло, когато съм искала да плача, затова ако някога пак завали, няма да ми прави впечатление, защото не смятам да плача повече.
Ако някога пак завали, аз ще гледам телевизия. За предпочитане е пред депресираното настойчиво ...

Усмивка в нощта, блиц светлина.
Грейва сега моята душа.
Разцъфва в нощта огряната душа.
Сърцето се смее, душата копнее.
Всичко сега е в розова мъгла. ...

Устните ти са хвърчило
и навярно кордата им аз държа,
щом по-далече не отиват
от челото ми, бузите, врата.
Целуват поривно и волно, ...

От залеза на нашата любов
остана малко късче във сърцата,
което ще ни топли с нежен зов
и ще залязва бавно по лицата.
Това червено късче за късмет ...

МОРЯКЪТ И КУРВАТА
трилогия (трета част)
Съвсем сама... Пое по своя път.
Под ръка със болката вървеше...
От майка ти остана спомен скъп – ...

Изплюваме горчилката
пред чертога на съвестта си
с идиотското смирение на роб...!
Теглиме количката тежка от бездушие
и всеки си е жиголо в своето безсрамие...! ...

Не те обичам! Моето е друго -
по-силно и от обич, и от страст!
Единствено слабите обичат,
а слаб не бих могъл да бъда аз.
Не те обичам! Нека не тежи ...

Гледам напред -към бездънното нищо,
там, където празнотата се дави в мрак,
там, където напълно ново е всичко,
където дори спомените не горчат.
Вървя напред, но знам, че този път е измама. ...