СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...

Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...

Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...

Не ме позна. Не ме избра.
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...

Дойде в живота ми,
и го промени.
Глупава бях,
че повярвах аз.
Дойде и напусна, ...

Ей го – опнат примерно по гръб, кръстосал ръце, като никога вглъбен и мълчалив…
Беше й омръзнало да го слуша. Всеки ден, всеки час – не млъкваше.
Не, не дрънкаше глупости – тях тя си осигуряваше от колежките в службата и приятелките в кафенето. А винаги като черешка на тортата цъфваха изказванията н ...

Скъпи приятели, поради обективни и субективни причини, няколко месеца нямах възможноста да публикувам продължението на романа. Поради настояването на нашата приятелка Светлана - Лина, мобилизирах се, събрах сили и днес ви предлагам продължението на моето писание. Моля, да ме извините за забавянето, ...

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...

Ще падне слънцето в тревите неизбежно,
до облаците легнали встрани.
Забулено с кълбета бяла прежда,
с молитва ще издъхва сред слани.
Тогава ще му кажа сетни думи - ...

Във тъмна нощ, след споделена
любов не заспиваш... мисли поглъщат
живота заспал. Верую... надежда или
просто кинжал - Мисли, развои.
Героят е измислен, провал. ...

Всеки миг е тъй безценен,
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава ...

Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, ...

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!
Сенките раснат, Любими, ...

Ще се въртим във вечния си кръг
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...

ДВАНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Извайвам те за бъдещ свят, в съня
на творческият устрем съкровен.
Запазвам те с идея през деня
и пак в нощта си светлина за мен. ...

Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...

Летният Созопол
Град избран от боговете,
да го обсипят с благодат,
за да е жив през вековете,
с неповторимия си арт. ...

Европейска салата - към шопската салата вместо нашенско бяло сирене слагаме синьо сирене;
Европейска баница - във витата баница правим същата замяна;
Европейска лютеница - заменяме печените чушки с брюкселско зеле!
*************
Най-обичам по магистрали европейски да тичам, ...

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...

Обществото е в упадък -
малко деца се раждат,
за някои няма и залък,
за правда няма жажда,
всеки себе си гледа, ...

ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...

Отново обичайните задължения на Джейн, поглед по замрелите в очакване уреди, преглед на съобщения и отговори, записки в дневника и ''тефтера''.
Минах покрай уредите на горивомер и водомер, могат да се допълнят.
- Джейн, може ли да допълним гориво и вода, но ми се струва, че по-ефтино ще е в Ираклео ...

ЕМАНУЕЛА
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши ...

Беше рано сутринта на уречния ден, в който воините от близките села и града Толхаус трябваше да се съберат на поляните край Ивънфийлд. Грен стоеше сам в стаята си под погледа на любопитната птичка, която го навестяваше почти всяка сутрин, за да го събуди с чуруликане. Воинът се подготвяше психически ...

Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя, ...

Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...

Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...

Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...

Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища, ...

Кафето
"Всички обичат Реймонд" имаше филм.
Но кафето не всички обичат.
Или със захар го обичат.
А не го обичат защо - зависими ги прави. ...