След като зачекнахме вече темата за фауната в Нейдеградско, благодарение на котарака любовник Шакир, ще ми се да ви разкажа и за още някой и друг неин представител. Този път обаче ще стане дума не за котешкото съсловие, което го има в Лешник и околностите, както навсякъде – и в одомашнен, и в див, ч ...

На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...

... нощ, вятърът вее мъждукащите улични лампи ... безлюдна тъжна улица ...
... дъждът особено добре се снима как барабани по покривите на колите .. по паважа ...
.... камерата се навежда надолу към мътната вада по канавката, носеща всякакви боклуци ...
.... бавно нагоре ... камерата се спира върху д ...

Не свикнах да живея във калъп –
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...

Празна стая.
Тих сумрак
Пепел от загаснала цигара.
Лампа.
Дъжд. ...

Поминък имаме приятели. Разделени сме предатели.
Едни се кланят на чужди вождове,
други се радват на вдигнати юмруци;
едни се прекланят на джипове, а други се впускат в ритници.
Разделени сме на обичащи и мразещи, ...

Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...

Смъртта е толкова наблизо, но аз не я желая,
не е по Божията воля,войната не е края,
войната е една химера на жадни да са първи,
които не броят човеци ни живи, нито мъртви.
И ако Господ ги помита със бедствия отгоре- ...

Седни до мен... Тихо…
Нека двамата
да погледаме безкрая.
Студено ли ти е?
Ще те наметна ...

Огънят гори отдолу,
там са първите искри,
така е и при хората,
но по-жестоко,
огънят в сърцето започва да гори. ...

Дали съм трън, или съм цвете,
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки. ...

РАЗСТРЕЛЯНА ПОАНТА
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри. ...

Инфлация буквално означава вдигане на паричната стойност на поевтиняващи стоки…
Ето я – депутатският труд се заплаща с по 11 200 лева месечно.
Голямо число за никакво съдържание…
хххх
Изборите в САЩ продължават. Ще броят гласовете, докато които трябва не победят. Избраха двама мълтъвци, включиха се ...

Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...

Мъртва есен. И листата
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим ...

къде ти - котка
да не се милку̀ва - за
да завоюва
...................................
друга редакция: ...

Понякога се скривам от света –
по-лек от вятър в пустите пресечки.
И в звездните си небеса чета
Големите – и Малките си мечки.
Мечтая си – в Галактики добри ...

Навън воалите са снежни.
Виждам сватбен е денят,
а в мене чувства - тъй небрежни,
всеки миг ще завалят.
Кумът сега е севернякът. ...

Продължение
Как времето забавя ход,
как дълги стават тези дни,
щом търсиш и не виждаш брод,
и в теб е празно, и боли. ...

Все мисля си, че мойта баба
едва ли ми е от мащаба-
не, че аз съм идеален,
през зимата съм си кихален,
но, тя пред болестите ляга, ...

Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...

– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, ...

Трябва малко да ме боли
малко да ме боли и тайничко да плача
от тази тиха тайничка тъга
тайнички сълзи
във ледената чаша ...

Човека винаги си казва:
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...

Сто и осем лица
има истината...
Кайлас - свещеният
обиколи
сто и осем пъти ...

През прозореца ми влезе
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...

Св. Екатерина –
празникът премина,
ала още грее
с пламък чудодеен.
Пламък пълен в вяра, ...

Не разбирам на вятъра думите.
Този вятър май днес е препил.
Разпилените рози по друмите
спят в сумрàчен, абсурден пасквѝл.
Лековерно душите раняваме. ...

... красива си в софийския следобед с прекрасното си перлено фишу,
и аз изглеждам някак си особен – аха! – да проговоря с теб на "you",
разгледах ти сандаловата шнола, бижуто – в стръмното ти деколте,
ще те почерпя кока-кола в МОЛ-а, ще пийна с теб чашле "Алиготе",
с теб моите римувани пространства ...

Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много ...