Ако те обичат, ще те разберат!
Лъжат те, а в последствие ще се отрекат!
Оказва се, че не си тази, която те искат.
Готова ли си, искрата от теб да изстискат?
Любовта им била безпристрастна, ...

О, красотата ти е мой лечител
изпълващ с необятна доброта.
Откривам в теб космичната обител -
безспир, която ражда любовта.
Откривам в теб космичната обител ...

От първото ми влюбено желание
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче, ...

Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...

Когато радвам хората, радвам се и аз
и списвам стихове в ранина и късен час.
Те, стиховете ми, изпълват моята душа
и раздавам я по късчета на хората!
И вечер късно, когато лягам уморен, ...

Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже: ...

Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...

Смири гордостта си, човеко!
Над обидата ти застани!
Животът наранява не леко,
но ти прави добрини!
И не е важна новата дреха, ...

Животът е миг изпълнен с неволи,
а времето секундите кове,
сърцето ми не спира да се моли,
с надеждата да бъдеме добре.
Не знам, защо, но вярвам, че ме чуваш, ...

СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕМПАТИЯ
"Какво ни свързва?"
Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?
Въпроси. Хубаво е, че ...

БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На моя син Иван Станков
... аз вече си отивам, мили сине.
Бог ми навири своя среден пръст.
А болката по мен ще ти премине! – ...

Мъжът ми е актьор висока класа
Почти не го усещам, че ме менти.
А седнем ли на празничната маса,
обсипва ме галантно с комплименти.
Салатите ми били първокласни, ...

Една изказана мисъл „Явно голяма част от естествените мозъци Вече са изкуствени“, ме провокира към размисъл. Ето го и него...
Явно голяма част от естествените мозъци вече са изкуствени". Факт! Погледнете младите! Те сякаш са орязана версия на хора . Груби, агресивни, цинични. Сякаш излети по калъп. ...

Аз мога да горя от смях на бебе.
А сетне да кипя от яд и мъст.
И мога да съм дъх и лек потребен.
Когато Бог не носи твоя кръст.
Аз мога да смаля света за тебе. ...

Прилича на остров, тази нощна вселена.
На мастилено – синьо безкрайно поле
със стада от звездици, кротко стаени,
с единствен пастир - за Земя и небе!
Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем? ...

66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...

СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
Животът ми е много странна каша
от страсти, мъки, обич и мечти –
до дъно пих Горчивата му чаша,
строших я! – и я стъпках със пети, ...

Непослушно е Слънцето днес. Не иска и да разбере, че е едва Януари - блести и топли като майско. Добре, че послушах Джес и излязохме на разходка в парка. След като се натича на воля, закачих й каишката и седнах на една от пейките. Слънцето ли? Съвсем неусетно беше стигнало чак до сърцето ми. Дори Дж ...

Градивна тишина ще бъда аз
и с огън мълчалив живот ще сторя.
За красотата твоя пак се боря
с нечуван досега баладен транс.
За красотата твоя пак се боря ...

Не, не бягай. Почакай поне...
Този изгрев за нас е начало.
Ще подвием със теб колене,
щом лъчите докоснат безкрая.
Преродени сме. Нощни коне, ...

На този бряг летувам от години...
Сред баби, татковци, деца,
девойки палави, по монокини,
от слънцето с обагрени лица.
Девойките подреждам по значение. ...

Да те забравя, мога ли това?
Та ти си ми в душата.
Като морето синьо и брега
нас свързва ни съдбата.
Една звезда към теб ме води пак ...

И срам не срам, наместо в строги форми
надрасквам с въглен чистото платно.
Да обрисувам в черно-бели норми
пропукан лед по езерно око.
От щрихите студът да намалее, ...

Кафе и шоколад
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...

Чувството за свобода и независимост е особено състояние на духа, което, освен от нашите способности и действия неизменно и винаги се влияе и от други хора и обстоятелства. Човешките очаквания винаги са свързани със случването на нещо добро, само че то по един или друг начин зависи от това с какви хо ...

Ветре, ветре, как не се наплака? Хайде да играем с теб на ръб
виж – на двора зимата ни чака, кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън юнашка, помен не остава от тъга.
Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим, ...

Равтосметка не искам да си правя!
За какво ми е? Да събира прах?
Важно е щом падна, пак да се изправя
и да не събирам приятелства в някой шкаф!
Да не търся образи от снимки пожълтели, ...

Циганката беше вързала косата си, но не на кок, а с ластик бе пристегнала основата ѝ. Имаше дълга, гарваново черна, гъста и тежка коса – много циганки имат такава. Тази притежаваше нещо повече.
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...

И до днес ме обичат нау̀жким
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява ...

Вечно някой са осмяли
сценаристите на Слави.
Смешки или скеч безумен
пишат всичко, що им хрумне.
Хулят политици, прими ...

МЪЖЪТ С ОТВЕРТКАТА
Навярно аз съм странна птица, дошла от по-човечен свят,
протягам всекиму душица – и имам всекиго за брат,
злодей по своя друм да срещна, подавам му добра ръка –
молитва в черквата отсреща готов съм да му изрека, ...

Тя дойде - добро момиче,
дъждът тих да вали спря,
ангел от рая аз я наричам,
слънце моето сърце огря.
Аз - самотен, безутешен, ...

Скитникът се взираше в ромолящия, тих пролетен дъжд. Беше протегнал плахо треперещата си десница, която за него отдавна бе признак от изгубената му надежда. Изгубена нейде в мъглата, из пустите, нощни улици. Преди много години, надеждата в него бе буйна и той грижлижливо я съхраняваше, а сега просто ...

Сбрахме се капацитети-
във пиенето баш естети.
Празникът си е голям,
няма да го карам сам.
Пешо цар е на туршията ...