на дъщеря ми
Когато се роди,
аз много плаках - от щастие,
с най-радостни сълзи.
Такова щастие едва ли на земята ...

Боли, а душата ти празна е.
Боли, а в очите ти няма сълзи.
Боли, душата ми страда, а ти -
далече си, няма те.
Нищо във теб не скърби. ...

Малка снежна топка-лъжа.
Лавина от съмнения.
Затрупана надежда.

Душата ми - градинско цвете,
нежно цъфна от Любов.
Запя възторжено сърцето
песен за живота нов.
Запя за утрините свежи ...

СТАРАТА КЪЩА
Старата къща - ето я там,
спотаена и сгушена, съзрях я едвам,
в листака на буйната пролет красива
снишава се още по-жалка и сива. ...

Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха ...

Заключена вина.
Отключена мечта.
Разчистена пъртина на греха.

Къде си? Ела... Защо пак се криеш?
Във тъмния ъгъл тъй дълго стоя.
До мен застани, подари ми доверие -
ще ти покажа толкова много неща...
Ще тръгнем по тясна пътечка, измислена ...

Във мен се вмъкна страха,
тихо, неусетно почти.
Притаи се в моето сърце,
отрази се в моите очи.
Обгради като черна ограда, ...

Ето, днест отново те срещнах и ти беше толкоз красив, срамежливо главата си сведох, а ти погледна встрани. И така всеки ден се разминаваме, като двама непознати през деня, двама с тебе се събираме щом изгрее първата луна. Щом те видя, аз цяла треперя, вдишвам твоя мъжки аромат, от любов към тебе душ ...

Жив
Когато чувстваш очите си
като две напоени гъби за баня
и те е страх да ги затвориш дори,
да не изтискаш цялата течност за миг; ...

Защо не грабнеш мига -
той е твой.
Сега е море;
Утре ще стигнем брега -
той е мой! ...

Как греят детските очички!
Мое мъничко момиче,
Дядо Коледа,
добър и весел,
в сърцето влезе ти, обичен. ...

Монтирам... чувства... у хората.
монтажа скъпо излиза,
но по-солено взима колегата,
дето след това отмонтира.

Навсякъде е тъмно... някакъв дразнещ шум пробужда сетивата ти и ти отваряш очи... Ярката светлина заслепява погледа ти и ти прикриваш очи с длани... скоро свикваш и с леко присвити очи се оглеждаш...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...

Без теб душата ми е празна.
Без теб сърцето ми не бие.
Без теб съня ми се превръща в смърт.
Без теб съм призрак,
бродещ в тъмнина и самота. ...

Тихо е по уличките малки
на стария град.
Той ще се събуди с утрото,
навярно по-млад.
С амфитеатъра си и къщите ...

Бяла зима
Дойде зимата засмяна
с бяла пухкава премяна.
И нали си е чистница
тази бяла хубавица, ...

Целувка за утрешно сбогом
не търся в поредния крах,
разпалих любовния огън,
щом у дома се прибрах,
където ухае на рози, ...

Недей, не казвай нищо... Замълчи...
Ни дума, шепот не отронвай,
не искам да пробудиш този миг,
сънят и нощните ни спомени...
Мълчи... Дочу ли тишината сива, ...

Пауър начален даде ми сапунка,
случайно гледана от скуката ми днес.
Аз веднага драснах умствена рисунка,
може точно тоя стих да жъне интерес.
Траках по клавишите десетопръстно, ...

Приятел
Колежке, не съм ли ти споделял още
за това, колко тежко преживявам,
когато имам болен приятел. Не мога да спя нощем.
Но на съдбата как да се противопоставя. ...

Насред зимата
цъфнала вишна сама.
Бунтът презрян е.

Лебедово танцуват снежинки,
пеперудено се забавляват,
покриват земята различно
и всеки път въздушно се ласкаят.
И приказка бяла създават, ...

Д Е Б Е Л А Н И
На Дебора
Ах ти, Мецо дебелано, със ножухче неопрано,
стига лапа сладки круши, че се цапаш чак до уши.
В кошерите на пчелите стига граби медени пити, ...

Май не вярваш в Господ, нали?...
Защото си пълен със сили,
защото животът ври и кипи
във твоите вени и жили...
Но щом те налегне безкрайна тъга, ...

Не съумяхме никога да поговорим,
днес вече нямам нужда от това.
Ти само с онзи поглед призови ме -
без свян да си побъбрят нашите тела.
Безмълвните ни устни ще си кажат ...

Обичам те, но ти обичаш друга!
Какаво да направя, кажи?!
Любовта на другите все не ми стига.
Не искам чужди, а искам твойте очи!
Страх ме е да ти призная, ...

защо така ме гложди,
когато знам, че няма смисъл,
когато всичките заложби
се връщат за премисъл,
цикъл ...

Убий ме, но минават миговете,
жегите давят снега в кота нула,
рушат се стените, пробадат дигите,
зима е, пролет се вълнува...
Душата цъфти, умът се бунтува, ...

Не го направих.
Знаеш ли защо?
Обмислих го, видях го -
не можах, не издържах!
Сънувах как се случва ...

Защо съдбата е така против мечтите ми?
Защо боли така отвътре, сякаш стрела ме пронизва?
Как може толкова много да боли от любовта?
Защо точно, когато всичко се нарежда...
... приказката става АД? ...

Дълго се опитвах аз да посветя на теб
моята поема тъй обична.
Много писах, ала само ред
бе достоен, като теб - различна.
Ти една в сърце ми бе ...

Очите ми тази вечер
пак непокорни са-
обещаха ми тайно да се усмихват,
ала, уви,
отново са пълни със сълзи. ...

Когато погледнеш в замая морето,
когато погалят те топли лъчи,
когато луната огрее в небето,
когато притвориш унесен очи,
когато листата поемат надолу, ...

Ако не чакам (вече) дядо Коледа,
и нямам две Снежанки във очите си...
Под черната елха (последна мода!)
подарък ще е моето убийство.
По улиците ръсят светлина, ...

В края на годината си мисля за началото...
През нощта съм будна с любовта.
Бих я оставила само в тялото
или в красотата на стиха...
Избирам и мисля за второто. ...

Все още те търся с поглед,
все още тръпна като те видя.
Защо не мога да престана да мисля за теб?
Какво ли толкова остави в мен,
че не мога да те пусна да си тръгнеш? ...