Отиде си... и хлопна входната врата.
Помислих си, че ще ти бъде трудно,
но ти замина си с такава лекота,
дори за миг не се обърна.
"Моля те, недей" - извиках аз, ...

Под ударите на сърцето ти разтапям се,
подобно сняг – под розата червена.
Но за мен усмивката ти радост е,
достигнала до мислите – вглъбена.
И пак – подобно на мечта политам, ...

Понякога думите имат странно значение.
Те са родени от твоите истини.
Те са продукт на едно настроение,
Малко пресилени. Много пречистени.
Търсиш ги сякаш са късчета златни. ...

Лудост е
Как обичаш, искам аз да зная,
как докосваш, искам да разкрия
и с целувки твойте устни да изпия.
Лудост е това, ...

Отново сама, отново прегърнала тъгата,
отново сълзи се стичат от очите ми...
Отново повярвах на думи мили...
и сега си плащам за това.
Отново любовта ме наранява... ...

Морска приказка
Седя и гледам пустото море
и слънчеви лъчи процеждат се въз него,
усмивка детска появява се на моето лице,
но не мога край да сложа на голямото си его. ...

За миналото
Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи. ...

Пред дрешника заставам и се чудякаква ли рокля днес да облека?Дали да бъда нежната заблуда,усмивката със сълзи да сменя.Дали да бъда като зима бяла,простреляна от стъпки по снега.С капчуците на пролет засияла,с усмихнатата кичеста дъга?Или да бъда тъжната принцеса,която е облякла самота.(косите си п ...

От години живея без любов.
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място, ...

Безпощадно красива си.
А аз съм наивен.
В целофан, но бодлива си.
Аз съм бурен увивен.
Безпощадно прекрасна си. ...

Стоях на една автобусна спирка, чакайки с отегчение. Беше поредната задушаваща лятна вечер в столицата. До скоро валеше дъжд, а сега нямаше и спомен от него. Беше ми адски уморено и ми беше втръснало от живота.
Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки ч ...

Ади се беше загледала в здравите татуирани ръце на Дейвид, които я изумяваха всеки път, когато ги погледне, въпреки че за толкова време трябваше вече да е свикнала с тях. Те бяха в пълен контраст на нежната му личност, но пък и бяха неразделна част от същността му.
- Спри да си гризеш ноктите, Ади. ...

Златни листи тихо стелят
осиротялата земя.
Тъжна песен есен пее
из гори и из поля.
Хайде, весели стопани, ...

Любовта е да простиш
Любовта е като птица,
отлита, щом я нараниш.
Любовта е да прощаваш
и когато ти е трудно, да простиш. ...

Автори : Романтик ( Христо Костов ) и Mili4ka ( Мила Нежна )
Усещаш значи... Сатаната...
Нима е дяволски греха?
Отпивай страст, изпивай лудост,
не спирай във блаженството сега. ...

...
Когато ми казаха, че обикалял около кофите за боклук... не повярвах. Казах си: Припознали са се!
Йосиф Костов... един от най-лъскавите мъже, които съм срещала в живота си. Беше главен счетоводител във фирмата около шест години. Авторитет. Не директорът, а той колеше и бесеше, така да се каже... ...

Не ги изричай,
щом гласът пресъхва,
щом дращи на душата.
Замълчи!!!
Не са ми нужни ...

Душата ми безпътна пак тъжи
в сивотата на мъгливата, делнична сряда.
И сред други безпътни, търсещи души,
поне сянка на твоята да зърне се надява.
Душата ми от мен самата абдикира. ...

Живееше всеотдайно, раздаваше с душа,
обичаше безкрайно, покорявайки света!
Ще помним вечно усмивката твоя,
ще помним вечно твоето лице,
дано си намерил ти там покоя, ...

На улицата с жълтите фенери
невръстни просячета чакат.
Студено е и гладно.
За малко топлина и обич
към минувачите забързани ...

„ТЕ ме използват, унижават,
жестокостта безкрайна е присъща.
Но тук това те най окуражават,
това е силата им тъй могъща!"
Ти шепнеше ми тихо тези думи, ...

Кой друг ще ме обича както ти?
Кой друг ще ме желае както ти?
Кой друг за мен живота ще си залага?
Кой друг за мен душата ще си продава?
На зная и не мога с думи да опиша, ...

Проклета да е тази неизвестност -
тя убива!
Проклет да си и ти!
Само се моля да не видиш
какво ми причини. ...

Хризантеми
В ъгъла на масата пред огледало-мрамор
стоят красиви хризантеми във вода,
с различни цветове омайват,
даряват свежест със своя аромат. ...

Иснтрументална версия. Някой ден ще кача и текста...

Страхът
Животът - неизбежен кръговрат,
засмукващ пагубно душите ни.
Животът на страха е брат -
изтръгва видимо сърцата от гърдите ни. ...

Вчера
разговаряхме.
Мълчанието
помрачихме -
и то, глупачето, жестоко се обиди, ...

Слагам шапка и изчезвам,
ставам невидима душа!
Вървя по път и виждам
хиляди хора, без сърца…
Взирам се в празни им погледи ...

Есенно
Сълзи се стичат по стъклата.
Завива двора листопад.
Притихна песента в гората.
Вятъра донесе хлад. ...

Пристан
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат. ...

Всеки от тях
сочи пътя към Европа,
пръв до кокала
да се докопа!

"Me Haces Falta"
Ahora si te hecho de menos
Ahora que si me lo creo
Me duele vivir y pensar que elegi
en vez del cielo el infierno ...

Социална дискриминация (от лат. discriminatio - „правене на разлика") представлява практиката на установяване на всяко по-неблагоприятно третиране или ограничаване/лишаване на лица от законови права, задължения или възможности, на базата на тяхната класа или според групата, към която принадлежат.
Ев ...

Y solo...uh... Ámame
Обичай ме
Ела при мен, сладка любов.
Помогни ми, да променя съдбата.
Спаси ме, моля те. ...

Step one you say we need to talk
He walks you say sit down it's just a talk
He smiles politely back at you
You stare politely right on through
Some sort of window to your right ...

Тихият дъжд вали,
но не скрива моите сълзи.
Обгръща ме светлината,
издигайки се над земята.
За теб умирам ...

Защо отхвърляте това, което не разбирате?
Аз искам просто да летя, защо ме спирате?
Тясна е за мен Земята. Сбогом, тръгвам към Луната!
С разперени криле политам - от всичко искам да опитам.
Бягам от земята-ад. Тъжна съм на този свят. ...

От днес реших живота си да променя -
не мразя, но и вече не обичам.
Обичах теб, но ти не ме разбра,
сега е късно... вече, няма смисъл.
Сърцето ми тъжно изстина за теб, ...

Не съм велик. Не съм и гениален.
Обикновен съм, с мойта си душа.
Не ме хвалете твърде много,
а сбъркам ли – подайте ми ръка.
Не съм велик. Останах си човечен. ...

Години, като наниз наредени,
без спомени. Изсъхващи в сърцата.
С надеждата за някакви промени,
за бъдеще щастливо на децата.
Години на бездействие и хаос, ...