Обичам, когато излея душата си в уморения от моята мъка сайт,
да прочета, че не някои, а много ме разбират и съчувстват.
Обичам да усетя как потрепват сърцата ви,
защото всяка моя болка споделят.
Обичам и това, че с търпение понасяте всеки мой объркан ред, ...
На един приятел
Хей, щастие! Случайно те намерих.
И отначало даже щях да те подмина.
Защо не спомена, че търсиш мене?
Че просто трябва да се спра и да те имам. ...
Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...
Делиш ти винаги два полюса далечни
с една галактика безкрайна между тях.
Делиш на две едно неразделимо,
побираш в себе си един безкраен свят.
Делиш с едни обикновени и човешки грешки ...
Много малко време е изминало,
а аз вървя от толкова отдавна.
Преплувах жестоките реки от кръв,
които ми възвръщаха чувствителността,
срещнах смъртта дори няколко пъти, ...
>>>>> Още изгарят местата, където си ме докосвал. Парят устните, които до преди минути целуваше.Тръпне сърцето, което ти завладя от пръв поглед. За кожата не смея да говоря. Тя е като восък, бяла и гореща, но щом се отдели от пламъка, става твърда и безжизнена. Нима не виждаш как ме подлудяваш само ...
Със новата година болест идва.
Със треската на ледената жега.
Със болката на предните години,
били и някога те нови също...
Тях тази болест вече умори ги, ...
Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...
Като непознати
И двамата се променихме твърде много.
Cега сме по-чужди и от непознати.
И сякаш любовта пред омразата е нещо ново
и ти и аз от ревност станахме "богати". ...
1.В мъглата се губи един познат силует,
сълзите се стичат през ръцете като пясък.
Сърцето изстива, превръща се в лед...
луната изгрява в мрачен проблясък.
2.Тихи стъпки отекват в тишината коварна, ...
Прегърнах самотата, приятелката ми позната,
обикнах я вече, както никой друг.
Сам заспивам нощем, така стоят нещата,
без теб не чувствам вече студ.
Срещу любов имунизиран, ...
Сляпа и бясна търся път в мрака,
сама в сърцето на самотата.
Наивно вървя към смъртта, а тя усмихната чака
да изпълни с моите писъци тишината.
С малки хищни ръце ми отнеха душата ...