Дори със чужди очи сега да гледам залеза,
дори да споделям самотата с чужди целувки.
Знай, красив мой болезнен спомен, че няма
как да не виждам теб върху луната, щом тя ме обладае!
И точно теб викам, щом затъна в мрачна бездна. ...

Искам тази вечер черна да пребъда с вечността.
Самотата да ме призове,
сънища безкрайни да обземат ме в захлас.
Но има ли по-трудно от да пребъдеш
с вечността под лъчите на тъжната луна! ...

Ужасна е самотата между две сълзи,
болката раздира те в агония от ярост,
песен без мелодия звучи от всеки стон
и там те чака поредната сълза.
Не вярвай, че раната зараства, ...

Отварям очи. Слънцето жизнерадостно наднича през прозореца и ме гали с палавите си лъчи. Ставам. Излизам на терасата. Денят е слънчев и топъл. Навсякъде се носи омайно ухание на цветя. Наоколо цари зеленина. Птичките танцуват в небето, пеейки. Вятърът леко полъхва, сякаш помагайки на лятната магия д ...

Беше зима, около 9 часа вечерта. Тя влезе вкъщи и заключи вратата. Баща й отново пушеше цигара спокойно пред телевизора. Майка й отново се ядосваше и беше на ръба на истерията... След като я видя, прозвучаха обичайните крясъци: "Къде беше? Защо не се обади, че ще закъснееш? За какво ти е този телефо ...

Дъх студен опира в моите очи,
твой ли е или моите сълзи?
Чаках аз да дойдеш
и да си пак със мен,
но те няма... ...

Вървя из пустинята на времето!
Намерих оазис за сетен път,
но това беше поредният мираж
и нова лъжа на сетивата ми!
Аз продължавам да вървя, ...

Добре дошли
А, ето ви, добре дошли!
Седнете, ще сте тука дълго.
Не, мила, недей се тревожи.
Има обич, дори да бъде трудно! ...

Произшествие
Прегръщаме се с тебе на шосето.
Профучават Лада, Опел, Шевролет.
Натискат клаксони момчетата
и викат: "Давай, братче, аз съм с теб!" ...

Сред толкова лица във мрака,
едно избрах да гледа мен.
Сред толкова очи, които ме събличат,
аз твоите избрах - да бъда в тях.
Сред толкова сърца - безброй усмивки, ...

I hope the ring you gave to her
Turns her finger green
I hope when you're in bed with her
You think of me
I would never wish bad things ...

Душата ми е празна
и сърцето ми кърви,
съдбата ми коварна
все по грешен път върви.
И все ме блъска от стена в стена, ...

Случвало ли ви се е да имате връзка с човек, който не обичате, който дори не ви привлича. Усмихвали ли сте се насила, когато го видите, извръщали ли сте поглед, когато ви гледа в очите, все едно не искате да разбере реалните ви чувства (които впрочем ги няма). В старанието си да не нараните него, да ...

мъгливи монолози
но мъгливото понякога
е безопасно
защото пътят води
а в мъгла се кара бавно ...

Преди много години (няма да ви кажа колко, че и аз се стряскам като се сетя на колко съм станала), та преди много години съпругът ми беше военен в едно малко крайморско градче. Бяхме млади, влюбени и всичко щеше да е о. к. ако бурните ни нощи не бяха прекъсвани от многобройни учебни тревоги. Явно чи ...

Вечно
за коричка хляб се борим.
И кога до смърт ще се презорим?
Успеем ли
стените да съборим ...

" От мен и Съпругата ми"
Ще пребродя необятни океани аз за теб...
с усмивка ще посрещам всеки... изгрев
и двама ще вървим към бъдеще от споделена топлина.
А днес клетва ще положа пред вълните сини и солени... ...

Аз бях зазидала се в четири стени,
които сам-самичка бях си изградила,
но не от тухли, а от мъка и сълзи,
които някой, нявга бе ми причинил.
Опитваха се много - тез стени да разрушaт ...

Нарязах си живота
на хиляди слънца...
и облачета сложих,
и дъхави цветя.
За покрив на душата ...

Жената се подаде на терасата.
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен ма ...

Дори със стих не мога да
изразя тъгата. Дори със
сълзи не мога да прогоня
самотата. Дори с усмивка
не мога да посрещна луната. ...

Не питай...
Питаш ти дали ме боли,
питаш ме дали има сълзи,
не питай, не искам да знаеш,
за всичките горчиви дни, ...

Everything You Say
Tired of being seen as a bird in a cage
Tired of being heard all he did last week
Obviously you want to be me cause everytime
when I fall you're the first to reveal me ...

След всичкият фарс и блясък,
как да остана истинска сега?
Останала занапред дори без тласък,
се мъча да повярвам в любовта.

Летен грип....
Смехът ти е заразен,
той в устните ми се впи
и не може да угасне,
щом зърна твойте очи... ...

Буря...
Животът ми е като бурно море,
а ти в него си малко заливче,
не очаквай силно да те искам,
не очаквай обич ти от мен... ...

Една-единствена сълза пророни вятърът
и вледени посоките за тръгване.
Уж беше пролет с календарна дата,
а падаха от студ по пътя гълъби.
Една-единствена сълза пророни огънят ...

Бих искала като дърво да остарея
и мъдрост да раздавам лист по лист,
отново и отново всяка есен да пъстрея
и златножълти да блестят косите ми.
Бих искала да бъда споделено щедра ...

Живеем с тебе като в кръстословица -
хоризонтално ти, а аз по вертикал.
Докосват се пресечните ни точки
години вече - ти не си разбрал.
Че верността е синоним на постоянство ...

Евелин...
Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше ...

Сърцето ми е в плен
Сякаш отдавна вече те познавах.
Много преди да се появиш,
сърцето ми към тебе се отправи,
без да знае, че ти ще го спасиш. ...

По фибрите ми тръпнат ноти. Песен,
която се разлива по кръвта ми.
По тъничките й извивки иде есен,
но всъщност тя е циганското лято.
Прилича във самия край на август ...

Престанахме да се обичаме,
или поне да си го казваме.
Забързани, нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре, ...

Взривени сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите.
Небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите.
Тихо е. ...

Смисълът на човешкия живот, осъзнат като воля за оцеляване чрез разум, труд и дух
Да те пречупи Животът. Да се подиграе с теб. Да те изхвърли на самотен остров, единствен оцелял. Да те изостави. Проста прищявка на Съдбата. Да те откъсне от света, от хората, от всичко, което си обичал или на което си ...

Вазовата България
Всяко време има своите велики личности. Те не могат да се съпоставят едни с други поради простата причина, че във всяка епоха се менят ценностите и уважаваните качества. В освободена България новопостигнатата свобода е оставяла сладък вкус в устата и гордост в сърцата на предците н ...