Спи ми се...
А как искам
на гърдите ти
да склоня глава,
да ме прегърнеш, ...

Щастливи ли сте?... Интересен е въпросът ти!... А знаеш ли, този въпрос го чувах от един човек непрекъснато, винаги, когато се случи нещо, нещо важно, дори и маловажно наглед... А сега, като чета написаното от теб, си давам сметка, че онзи ден не ме попита дали съм щастлива, а със светнали очи ми ка ...

Пристъпи с дъжда.
Донесе го в пазва от облаци.
Пълнеха капките очи-езера.
След туй притъмня.
Като напукана стара земя ...

Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)
Изгубена лястовичка от нейде довяна, ...

Имам много повече от време,
мога да ти посветя един живот,
само и единствено до тебе,
всеки миг, завинаги, до гроб.
Имам много повече от длани - ...

(пенсионерско настроение с посвещение
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не м ...

Някога замислял ли си се, другарю мой,
за нещо много интересно,
че все пак идва онзи вечния покой,
предполагам, че ти е известно.
И тези мисли все напират, ...

Нали ги знаете онези умопобъркващи чревни вируси - имате чувството, че в стомаха ви е заврян миксер на бързи обороти, а живота ви за около 48 часа се изнася в най-подходящото за целта санитарно помещение. Та и мен ме беше пипнал един такъв. Със страшна сила! Така бях свикнала с вида на теракотените ...

Болят ме всички гари
от посрещане и изпращане
на неидващи влакове.
От взиране да слезеш на перона,
изсъхнаха реките на очите ми. ...

Аз зная, че за мен мечтаеш, аз зная, че за мен гориш
и ти си вечно в мойте мисли и вечно там пламтиш.
Не спирам вечер да си мисля за нощите без сън,
за времето, в което бяхме неразделни, за времето,
когато бяхме само аз и ти. ...

Life is bigger
It's bigger than you
And you are not me
The lengths that I will go to
The distance in your eyes ...

Сълзи се стичат по лицето тъжно, сълзи от самота.
И няма вече нежни ласки, а само таз тъга.
Обръщам се да видя де си, но няма те до мен,
отиде си, без да ми кажеш, отиде си далеч от мен.
Не спирам нощем да се моля, не спирам да тъжа, ...

В съня ми се яви,
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи ...

Със сребърни очи като море бездънно,
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало ...

Как си отиват добрите приятели -
по въздух, по вода... или със влакове?
Помахвам на изпращане с душата си
и след раздялата остава само чакане...
.................... .......................... ...

Затворих се в себе си... Защо го допуснах?
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.
Заключих и времето - спрях го завинаги, ...

От теб сърцето ми се свива!
Вледеняваш ми ръцете,
а все в дланите ми
искаш да се сгушиш…
Понякога си толкова натрапчив, ...

НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(вместо предговор)
Наблюдавайки поройния пролетен дъжд навън, се опитвах да си спомня всичко преживяно с човека, когото обичам. Спомените, и те като малките дъждовни капчици, идваха от някъде там и бързо-бързо се сливаха с всички останали. И… мечтаейки за самите сп ...

ВОДНИ ЛИЛИИ
ВОДАТА ТИХА МИЛО ВИ ГАЛИ,
ПЛУВА ФИН ВОАЛ...
ЗЕЛЕНЕЯТ ПЛАВАЩИ ЛИСТАТА,
ЦВЕТА ВИ СНЕЖНО БЯЛ... ...

Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
И с к а ш някой друг
да погали косите ми,
да изопне страстта върху мене? ...

на град София
Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения! ...

Потънало в облачния мрак,
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите. ...

... Лъкатушат мислите...
рисуват истини... мечти...
Разпъват картата на спомена
и търсят пътя...
А ти най-вярната посока, ...

... Там, под водопада на мълчанието,
се срещат погледите,
търсят лек за очарованието,
логика във поривите...
... Там, след тъмната черта на хоризонта, ...

... Очите, навлажнени от света,
опипват самотата... Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...
... Косите меки чакат твоя жест, ...

Когато се роди, аз плаках,
защото бях щастлива!
Нали тъй дълго тебе чаках
и цяла от любов преливах!
Когато гледах как растеш, ...

Раят на земята -
той не съществува!
С мъка съм богата,
радостта не струва!
Тъй е безнадеждно - ...

Обич моя, ненагледна,
слънчице на мама,
как сега света да гледам,
като теб те няма?!
Марияна Дженева

Нежни къдрици се спуснаха по слабото ми рамо
И заваля искреност на кристали...
Пурпурен мой Питър,
Не тъжи!
Кой изтръгна крилете ти, Питър, ...

Косата й е сякаш низ от слънчеви лъчи,
пламъчета страстни са нейните очи,
вечно зачервени - нейните страни,
стоят и наблюдават, над нейните устни алени, добри.
Тя има тяло на богиня, ...

Белите рози
Съмва се навън и слънчева зора
небето чисто сякаш озарява
и нежен вятър в своята игра
прохлада свежа пак дарява. ...