Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.6K results
Ако сълзите лекуваха...
🇧🇬
Ако сълзите лекуваха болката,
нямаше да има тъжни лица.
Ако мечтите заместваха мъката,
биха били щастливи много сърца.
Но сълзите лекуват понякога, ...
Прости ми, че те обичам,
че любовта със твойто име наричам!
Прости ми, че си в мислите ми ти,
но така сърцето продължава да тупти!
Прости ми, че те жадувам, ...
Твърде късно...
Дали наистина от мене се нуждаеш,
за да си щастлив?
Дали е истина това, че с тебе сме еднакви,
с единствената разлика, че ти не си готов да изневериш? ...
В този миг стоиш до мен,
прегращаш ме в този ден.
Светлината ни обгръща с топлината своя,
обичахме се ние, бях аз твой, ти бе моя.
Миг кратък и щастлив ли бе ...
Ще тичам подир глухите трамваи,
ще тичам след смеха на ветровете.
Когато и във тях те разпозная,
ще те потърся и в планинско цвете.
В ехото дори ще те потърся, ...
> До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
> а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
> От близък наранена е, и много ми е мъчно,
> да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
> ...
Сякаш времето е вече неброимо,
сякаш часовете се превърнаха в море,
сякаш дните имената си загубиха,
и аз загубих се във дните,
във бездънното море... ...
Обичам те
БезкрайнО привързах се към тебе, за Бога,
Безкрайни са чувствата, Бушуващи в мен!
Безкрайни са мИслите - да ги спра аз не мога,
защото, СлънЧице, аз съм в твоя плен! ...
Лаленце мое, защо си с прекършено стабълце?
Нима някой отнел е твоето сърце?
Защо листенцата ти увяхват в моите ръце?
Лаленце мое, не умирай!
Живей, копней, обичай и не спирай! ...
Любов, започнала през юни.
Вземи отново любовта ми,
дарявам ти я безрезервно аз.
Красивата любов, започнала през юни,
родена от една далечна мечта. ...
Анатемосах те, любов, когато някога
прошумоля край мен забързано.
Защото някой някъде те чакал,
(а аз ти бях във кърпа вързана...)
Отмина ме, не спря, не ме видя. ...
Никога няма да те забравя...
ти ще останеш завинаги в сърцето ми като хубав спомен,
като момчето, с което не можех да бъда!
Вярвах, че с времето ще изчезнеш от мислите ми...
надявах се, че ще спре да боли, но все още те искам и няма да спра до края на живота си... а може би и след това... ...
Добре дошла в дома ми, Непонятност!
На прага ми пристъпваш в отчаяние.
Подрани, а късно те очаквах.
Е, нищо! Влез и настани се! Сядай!
С какво да те почерпя? Водка? ...
В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...
...
Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?
Колко време летя там, намира и губи се?
Колко стъпки остави да гаснат след тебе?
Колко звездни мечти във света ми събуди?
Колко нощи открадна в живота - за мене? ...
Капките безмълвно време отброяват.
Стрелки без време дърпат ни напред.
И слънчеви лъчи – луната те огряват,
наситен въздухът трепти навред.
Душата – тя предпазва ни от чувства, ...
> ... опитах се да и помогна, тя затъваше. Открих, че я е страх и проблемите валяха. Къде бях аз? Там до нея, гледах я през ледена стена. Тя танцуваше на своя гроб. Аз бях неин пълен роб, но тя затъваше. Аз бях там и гледах как се сриваше стената. Стоях на плажа и гледах залеза без звук. Опитах се д ...
Напразно изречени думи...
Господи, така неистово ги мразя...
Те влудяват... И дразнят...
Разпалват, а после без милост убиват...
Напразно изречени думи... ...