One day in the year of the fox
Came a time remembered well
When the strong young man of the rising sun
Heard the tolling of the great black bell
One day in the year of the fox ...

Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и о ...

Странната искра
Той навсякъде е, чувствам.
Във мен, около мен, със мен.
Не стихва той, но и не буйства,
толкова пленителен. ...

Счупих огледалото със грозния си смях,
във стаята застанах сам в средата
и пред нещо чудно и прозрачно аз немях,
а всъщност бях със мойта дружка - самотата.
Назад погледнах, призрак аз видях, ...

Сребролика нощта ще заспи,
свойте сенки разстлала в душата,
ще се стичат реки от сълзи,
но със утрото тъгата ще стихне.
И тогава ще взема в прегръдката си ...

Вечерята отдъхваше кристално
на масата, въздишаща в самотност.
И чашите напяваха банално,
че пълни са до горе... с безпосочност.
Очите ни, помръкнали вглъбено ...

... И започнах да крещя ,
че всичко, което съм имал,
е една лъжа,
а там,
в моята глава, ...

Като светнал прожектор в небето
се усмихва в жълти одежди.
И докосва с магия сърцето
и го пълни с космични надежди...
Нощен блясък за цяла Вселена ...

като диви коне
полетели в степта
са мечтите ми
когато се смееш
но когато ...

Пуканиха мъ. Дъ съм нежен.
С идна жина ут другуто сило.
Фали мъ Стойна, чи съм готен.
Сига кълне мъ. Вика ми... питно.
Пуканиха мъ. Дигустатур. ...

Looking from a window above
It's like a story of love
Can you hear me.
Came back only yesterday
Moving further away ...

Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете. ...

Думи написани,
с щастие орисани,
радост даряват
и сърцата сгряват.
Често казват, ...

Бай Ганьо от сцената не слиза,
вече "гастролира" в Европа без виза,
с BMV-то мощно профучава смело,
нали си е градско момченце от село!
Зад гърба си има депутатско лоби ...

Тъмнокоса и четиринайсетгодишна
Аз ще си отида от тук.
А презирам се, че за това мисля.
Ах, какви тежки мисли...
А съм крехка и четиринайсетгодишна. ...

В заченатата тишина на думите,
ще се роди ли отговорът на въпросите,
в изгарящите длани на копнежите,
ще прегори ли огънят на дните?
В заглъхналата песен на звездите, ...

Попрището на човека там е,
където се пресичат тайните -
стои на кръстопътя на загадките
човекът мислещ, но самотен...
Дошли са времена размирни, ...

СПОМЕН за ОХРИД
Сред хаоса от спомени отминали,
сияе Охрид с бисерни лъчи.
От вино ли, от мъка ли горчи –
не знам, но ще остане в мен завинаги! ...

Разминаваме се като бързи влакове,
в дива надпревара с времето летим,
а една самотна гаричка все още чака
в нея да открием своя миг неповторим.
Да поседнем на перона и задъхани ...

Гасне вечният лъч...
в червения ден...
Гневът е студен...
Докосваш с ръка
пъзел неподреден... ...

Изсветлях от любов, заискрях
със вълшебност на звездна фиеста
и да бъда звезда пожелах,
неотгатнала края на всяка надежда.
Заискрях от надеждност и пламнах ...

Чувствай се свободна...
От тишината днес вкуси...
Мига съдбовен предвкуси...
и от Бог завинаги се извърни...
Вървиш по улиците прашни... ...

Благодаря ти... за злобата
Сестричке, не съм голям поет, а съм престъпник
И ти така и не получи шанс
Да го обичаш или да го оставиш, така и не разбра,
Красиво лице, но ти не успя, така че дръж се, ...

Напоследък непрекъснато се питам «Какъв е смисълът на живота ни?», «Какво, по дяволите, се опитваме да постигнем?». Все пак, каквото и да правим, се стремим към едно и също нещо: Да смажем другите със цената на всичко, със цел да се издигнем по-нависоко в жалката «хранителна верижка».
От нас се иска ...

Не търпя комплименти, стандартно шлифовани...
Увертюри, преструвки и сладки слова...
Любовта ми не диша рецепти изпробвани...
Щом взриви се - и нищо не може я спря...
Само поглед ми стига - и вън от контрола съм... ...

>>>>> Отговор от Мери за zlati_ival
>>>>> ПО ПОВОД СТИХА И ЗА МЕН:http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=57119
Да знайш, Киро, ногу сам дуволен,
с римонта попривършихме с жината.
Послааме си легло на поду ...

Ти пак мълчиш...
и толкова е трудно
да проумея твойте мисли,
в душата ми е все така безлунно,
както под пръстите ми - ...

Спомен - среща
Срещнах се с хора, непознати за мене -
приятели нови намерих сред тях.
Това бе денят от новото време,
в който те срещнах и запознах. ...

Претопиха до безцветност същността ми.
Пак потъвам до дълбокото на края.
Раздробиха на парчета цялостта ми
и с частиците ми пренареждат Рая.
Изтънялата до скъсване безбожност ...

САМО С ОЧИ
Искам всичко
само с очи да ти кажа.
Аз отдавна научих
на очите ти тихия говор. ...

За сбогом!
Разбирам те, че трябва да си идеш,
Ала сълзи изгарят ми лицето.
Да имах сили да извикам, че
От болка свива се сърцето. ...

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой ...

(Звуци от старата ракла)
- Запей ми, либе, песента любима,
а славей гласовит ще ти припява.
Лее се гласа ти, също медовина,
южен вятър топлещ как повява. ...

Не искам,
прегърнала букета на търпението,
да гледам през прозорец,
който води мислите до никъде.
Не искам със болезнено видение ...

Ела
Ела при мен сега,
когато пак съм най-сама.
Докосни ме нежно с твоите длани
и тогава ще зараснат всички рани. ...

Съжалявам, че съм лоша, непокорна.
Ъгли без чет в характера ми има.
Жилят и болят думите ми,
ала най-вече заради искреността.
Любовта може само да ме излекува! ...

Не казваш истината ти,
но в очите я таиш,
не казваш нищо ти дори,
като говориш пак мълчиш.
На дълбоко я зарови, ...

Не ме питай повече за мен,
щом вече знаеш какъв е отговора.
От момента, в който те видях,
разбрах накъде съм се запътила.
Предлагам ти да бъда ...

Пресъхват сълзите в гърлото -
преди да потекат...
Изгаря плачът от болка,
преди да се роди...
Присяда залъкът, ...

Тих Въглен
- Добро утро!
Тя се събуди. Стана от огромното си твърдо легло и се протегна, сякаш искаше да докосне слънцето с върха на пръстите си. Седна пред малката тоалетка пред нея и започна да реши дългата си, мека и лека като перушина коса. Слънцето упорито напираше в стаята, но големите дървени ...