***
Когато и последния звънец удари,
Когато свършат и училищните дни,
Тогава идва краят на нещо старо
и започва началото на нещо ново, ...

Искам дете
от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша. ...

Храм съм и... Грях
в онази затворена Градина
пълзя и се вия...
Как да те забравя?
Заклеймена безмълвно, ще шептя и сълзя... ...

Спрях да мисля
и тъгата
наводни
на моя мозък
главното стълбище. ...

РЕЛИКВИ
Лудуват страстите с победен крясък.
Рушат представите за чест и ценност.
И шества глупостта - каква нелепост -
да славиш грубите с гласеца ласкав... ...

Когато за сбогом целунах челото ти,
беше толкова студен.
И не почувствах да тупти сърцето ти,
и моят ден стана вледенен.
Толкова погледи, толкова много тъжни очи, ...

НАКАЗАНИЯТ ПОБЕДИТЕЛ
И зъл - като ранения, изплашен звяр -
връхлитам върху чувствата си плахи,
умело скривани до днес. Какъв кошмар! -
да носиш в себе си мига на краха. ...

За да не рискуваш нищо
трябва да мълчиш,
а следваш ли порива на сърцето си -
да крещиш.
Неубоздано смелата ти мисъл ...

КРЪГЪТ
Това разбрах от сянката на бряста,
когото слънцето сушеше със лъчи.
Тревата то бе лакомо опасло
край каменния знак, останал да стърчи. ...

Песента на мъртвите
свири с вятъра в нощта
без щастие, без радост сън - нощта.
Кукувица - светещи очи,
без щастие, без радост тез очи, ...

/В отговор на двойките, написани незаслужено на много добри и отлични произведения/
Задавам забранените въпроси,
но отговора няма да получа.
Очакването ми се поизноси,
/едва ли истината ще науча!/. ...

Сиво-черно ежедневие,
еднообразие и болка,
такива сме сега и ние -
толкова изстрадали и жалки.
Живеем ден за ден, без щастие, ...

Защо ли му е мъчно на небето,
че толкоз много дъжд се днес изля,
облаците тромави и начумерени
като пуяци се перчат над града!
Да не би да са се скарали със слънцето, ...

И прибавяш две целувки сладки.
Малко щастие на капки,
парченце романтичен залез,
старст запалена - две хапки!
Усмивките да не забравиш, ...

Ами... опитах се, ала не стана.
Не мога да рисувам аз.
Опитах се портрет да ти направя,
в сърцето свое да го закача.
Опитах се, ала не мога, ...

Не е лесно на сърцето да сложиш верига,
как да му кажа да спре да тупти?
То винаги ще проси поне още няколко мига,
то ще живее да срещне твойте очи.
Не можеш да бъдеш за мене ти спомен, ...

Плача, защото вече не мога...
Безсилна съм каменната стена с глава да разбия...
Плача, защото вече умирам...
И пътя отдавна изгубих...
Плача зарад насилието, което изпитвам... ...

Хиляди неща
Мога да ти покажа хиляди неща.
Мога да ти разкажа хиляди неща.
Мога и още много неща, стига да поискаш,
Но мога и да се обарна, и да си тръгна. ...

На добър час !
Здравей, красавице неземна,
във този ден на радост и любов,
желая ти безгрижие и здраве,
на добър час в живота нов! ...

Хората не разбираме,
че сами се убиваме.
На доброто със злоба отвръщаме
и за щастието на ближния завиждаме.
За да спечелим двубоя - ...

Винаги
си забравям чадъра.
Дъждовните капки
танцуват в мен,
(с нежността на детски плач) ...

Защо за теб не се разплаках?
Защо дори не ме боли?
Можеби, защото сърцето ми във него е останало,
за него са били и всичките сълзи...
Защо за него страдах? ...

Ще бъда аз в твоето сърце,
когато ти си тръгнеш.
Да пазя спомена за мене,
ако ти решиш да ме оставиш.
Ще бъда аз в твоя ум красив, ...

Колко мъка и радост, и болкасъм събрала във моя живот.Но остана назад във годинитенякъде моята първа любов!
А колко я исках и колко я чаках,и колко желаех да бъде със менвъв моя живот, до края на дните ми,но, уви, не последва това...
След нея бе втората.
Различна от първата,но пак бе "голяма любов"и ...

НАКЪДЕ?
Хвръкнала е не една заплата
за подрастващото поколение,
мило-драго се дава за децата,
много често и за чуждо мнение. ...

В мен се борят две противоположности -
Ангел и Демон.
И двете по сили са изравнени,
и не зная коя има превес.
Затова всички казват, че съм странна ...

Помогни ми да не бъда като теб.
Помогни ми да те забравя още тази нощ.
Помогни ми, защото не издържам.
Мога да те забравя скоро тебе.
Мога и друг да обикна. ...

ПОДСЕЩАНЕ
Като охлюви в черупка носим си душите...
Дните наши тихо хрупкат залеза наситен...
А душите ни отвътре вече наедряват...
Самотата бавно тътри споменната лава... ...

Някой ми каза, че те видял с друга жена!
Не, не ме питай. Няма да посочвам имена.
Мълчиш и знам, че е вярно. Почти съм сигурна в това.
А сега напълно щом погледна теб и видя срама.
Защо го правиш? Кажи ми истината! Не мълчи. ...

Ти ме разкъса.
Плътта ми жигоса без срам.
Потръпнах.
Да оцелея - не бих имала шанс.
Сърцето ми здраво заключи. ...

МИГ
Този миг така е тънък...
Само звук и ще се скъса.
Даже въздухът застина -
леден, като в каменна градина. ...

Прокобната разгулност на смеха.
Вплетената в устните въздишка.
Разпасаната същност на греха
сред думите - наглед всевишни.
Чаршафи - разярени знамена. ...

ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...